/Поглед.инфо/ След като преминаха през Черния четвъртък миналата седмица и се страхуваха от катастрофално „черно полугодие“ за страната, британските власти решиха да потиснат стачното движение. Сега то придоби мащаб, който не е виждан от почти 50 години. И правителството на Риши Сунак ще се бори с такива методи, които ви карат да си спомняте по-миналия век.

Когато Риши Сунак стана министър-председател на Великобритания, мнозина се чудеха дали ще издържи по-дълго от предшественичката си Лиз Тръс, която му остави в наследство сериозни проблеми, предимно икономически.

Досега Сунак не само "надживя" Лиз на висок пост, но също така е сериозен за потушаването на вълна от стачки, които застрашават стабилността на Обединеното кралство. По интензивност тези събития са сравними с известните стачки от 70-те години.

Най-голямото безпокойство на правителството са стачките в железниците, които могат да предизвикат транспортен колапс. Миналата седмица 80 000 влака не тръгнаха по разписание, а на 5 януари само един от пет влака следваше разписанието, а някои линии изобщо останаха без електрически влакове, което даде основание на местните журналисти да нарекат този ден „кошмарен четвъртък“.

Синдикатите заплашват да стачкуват до юни, ако се наложи. А Майк Уелън, генерален секретар на синдиката на машинистите „Аслеф“, каза, че стачката „не може да бъде избегната“, докато страните не намерят разумен компромис:

„Ситуацията се влошава и членовете на синдикатите няма да отстъпят, защото не виждаме никакъв напредък. Живеем в странен свят, в който правителството е готово на всичко, за да задържи частните компании в индустрията. Тези компании твърдят, че ръцете им са вързани от правителството, докато правителството - което не е наш работодател - казва, че ние трябва да преговаря с компаниите. Винаги се радваме да се разберем – да седнем на масата и да започнем дискусия, но компаниите не ни предлагат нищо и подобно отношение е недопустимо“, допълни той. Според него заплатите на работещите в бранша не са вдигани от няколко години, а растящата напоследък инфлация изяжда всичките им доходи.

Що се отнася до министър-председателя, той каза, че „хората имат право на стачка“, но „това не трябва да нарушава правата на британските граждани, което, както видяхме, се случва през последните дни“.

Под прикритието на защита на правата на гражданите Сунак и кабинетът му подготвят инициатива, чиято основна цел е допълнително ограничаване на правата на синдикатите и стачкуващите. Но от тях и толкова малко е останало, в сравнение с предишните стандарти на Европейския съюз.

Ако се вярва на подробностите, изтекли в британската преса, законът трябва да осигури минимално ниво на функциониране на критични индустрии: транспорт, здравеопазване и образователни системи, противопожарна защита, гранична охрана и ядрената индустрия. Ако профсъюзите откажат да осигурят такова ниво, стачката се обявява за незаконна с всички произтичащи от това последици за участниците в нея.

Според неназован източник в „Таймс „този закон анулира правата на стачкуващите, ако синдикатът не успее да осигури минимално ниво на обслужване. Стачките ще станат незаконни. В крайна сметка всеки може да бъде уволнен за нарушаване на договора."

Така правителството налага условия на правото на стачка, които от една страна го лишават от смисъл, а от друга носят недвусмислена заплаха за стачкуващите. Това завръщане дори не е в годините на "желязната лейди" Маргарет Тачър, която мнозина в страната отбелязват с недобра дума, а в XIX век.

Официално от пресслужбата на кабинета на министър-председателя отказаха да коментират предстоящия закон, ограничавайки се до общо изявление, че "министрите продължават да обсъждат по-нататъшни мерки за минимизиране на рисковете и защита на гражданите, но все още не са стигнали до никакви заключения".

Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър вече каза, че ако партията му спечели следващите избори (което е повече от вероятно - рейтингът на управляващата Консервативна партия е на исторически ниски нива), те ще отменят закона, "ако той действително предлага ограничения" на правата на работниците.

Заслужава да се отбележи особената езикова находчивост на британските журналисти, които (както между другото и френските им колеги, когато говорят за стачки у дома) предпочитат да използват по-гладки и неясни изрази вместо думата „стачка“, но когато става въпрос към предстоящия закон забравят за предпазливостта и директно го наричат "антистачен".

Дейв Пенман, генерален секретар на профсъюза, каза, че приемането на противоречивия закон няма да реши проблема с ниските заплати, които предизвикаха стачките: „Премиерът е свободен да направи своя избор, но по този начин няма да стигне до никъде“.

„Истината е, че това е просто увеличение на заплатата. И докато не се реши този проблем, докато правителството не се опита да го реши, може да се опита по някакъв начин да ограничи правото ни на стачка, но така или иначе стачките няма да спрат“, допълва той.

Според изтеклата правителствена кореспонденция Сунак е сериозен. Той не само няма да отстъпи, но обмисля и въпроса за забрана на определени категории служители да членуват в синдикати. Това автоматично би ги направило напълно зависими от работодателите си. Кабинетът на Сунак мечтае точно за това, но той трябваше да се откаже от такова смело начинание. „Би било трудно да се оправдае“ подобна мярка, тъй като според Европейската конвенция за правата на човека работниците имат право да членуват в профсъюзи, така че беше решено да се поеме по различен път, който би затруднил живота им колкото е възможно за стачкуващите.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com