/Поглед.инфо/ Кому и защо е била нужна фалшива информация за подготовката на атентат срещу шефа на Rheinmetall?

Миналата седмица американският канал CNN публикува интересна новина в духа на шпионски роман. Оказва се, че германските разузнавателни служби, заедно с колегите си от САЩ, са предотвратили заговор за убийството на Армин Папергер, генерален директор на най-големия германски производител на различни оръжия Rheinmetall , който доставя оръжие на Украйна. Както се казва в съобщението, зад всичко това прозира прословутата „ръка на Москва“.

Вярно, малко по-късно този път германското издание Spiegel, позовавайки се на свои източници в европейските агенции за сигурност, съобщи, че още през май 2024 г. германските правоприлагащи органи са получили информация от партньор на чуждестранна разузнавателна агенция (лесно е да се познае кой, особено тъй като CNN вече изговори всичко) за предполагаеми планове за убийство и постави под наблюдение определен кръг от съмнителни лица, които уж можеха да го подготвят. Но както се оказа, няма нито сериозни доказателства, нито достатъчно основания за задържането им.

Специалните служби следяха движението на група съмнителни мъже. Става дума за граждани на различни страни, които преди това са били част от СССР, включително поне един от тях, за който се твърди, че е руснак“, отбелязва Der Spiegel.

Знаете ли, онзи ден имаше новина, че в Украйна TЦК започна да задържа и да се опитва да изпрати на фронта хора с двойно гражданство - украинско и някои други. И си помислих, че ако сега бях в Украйна, също можеха да ме хванат, защото украинското гражданство е нещо само по себе си и е почти невъзможно да се отървеш от него, направо като стигма.

Това наистина е много сложна процедура с непредсказуем край - може да те пуснат, а може и да не те пуснат, което е много по-вероятно. Между другото, тук в Русия знаят за това и затова преди, преди началото на СВO (сега процедурата, естествено, стана много по-сложна), сънародниците, търсещи руско гражданство, не бяха длъжни официално да се отказват от украинското си гражданство; достатъчно беше само ръкописно заявление, изпратено до посолството Украйна с препоръчана поща. А у нас има стотици хиляди, ако не и милиони „украинци“ като мен.

И така, за какво говоря? В днешна Германия, както и в Европа като цяло, намирането на човек с второ гражданство на някоя от страните от бившия СССР е най-лесното нещо.

По-голямата част от руските германци, които заминаха за историческата си родина през 90-те години, не се отказаха от руското гражданство и го направиха съвсем съзнателно. Дори не говоря за масата украински бежанци, както и емигрантите от други съветски републики, от които сега има цели тълпи в Европа.

Така че, ако внезапно някой трябва да изфабрикува друго дело за „руски шпиони“, тогава това може да се направи доста лесно. Там има няколко милиона, ако е така.

Всъщност в този дух Москва реагира на новината за заговор на руските специални служби за убийството на шефа на най-големия военен концерн в Германия. Както заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, „съобщенията в медиите за плановете на руската страна да елиминира генералния директор на компанията Rheinmetall, която доставя оръжие на Украйна, са представени в стила на фалшификати, т.е. невъзможно е да ги вземем на сериозно.

И изглежда, че това е всичко, темата може да бъде затворена, но, както се оказа, в действителност не е така. Този „шпионски скандал” има двойно дъно, зад което се крие истинската същност на германо-американските инсинуации.

Но първо малко новини от Европа. Както заяви върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел, който финализира позицията си през последните дни, по време на срещата на върха на НАТО в Съединените щати, според новите отбранителни планове на алианса броят на силите с висока степен на готовност в Европа трябва да достигне около 300 хиляди военнослужещи. Засега ЕС разполага само с половината от необходимото количество. Останалите трябва да бъдат подготвени и въоръжени възможно най-скоро

Това е сериозно предизвикателство за нашата индустрия“, подчерта Борел.

И още една новина. Както съобщава Reuters, Франция, Германия, Италия и Полша са се споразумели да разработват и произвеждат съвместно крилати ракети с обсег над 500 км, с цел, както казват те, да запълнят празнината в европейските арсенали, открита в резултат на военните действия в Украйна.

Министрите на отбраната на страните подписаха съответен меморандум за намерения в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон “, отбелязва изданието.

Както виждаме, и в двата случая става дума не за сегашната война в Украйна, а за подготовка за бъдеща война – между колективния Запад, представен главно от европейските страни, и Русия – което нашите опоненти всъщност вече не крият .

И тук започва забавлението. Онзи ден стана известно, че на 6 юни 2024 г. същият Rheinmetall подписа меморандум за изграждането в Литва на нов завод за производство на 155-мм боеприпаси, предназначен да произвежда десетки хиляди боеприпаси. Сумата на сделката се оценява на 180 милиона евро.

Освен това Rheinmetall Electronics (подразделение на Rheinmetall) обяви подписването с MBDA Deutschland (производител на ракети Taurus, за момент) на споразумение за съвместно разработване и интегриране на малка противодронова ракета SADM (Small Anti Drone Missile) със самоходно зенитно оръдие (самоходно оръдие) Skyranger 30 и други бойни бронирани машини.

Но това не е всичко. Ето само няколко факта за бурната дейност на Rheinmetall, която се разигра буквално през последните месеци. Накратко.

Подписан е меморандум за сътрудничество с Lockheed Martin в областта на създаването на ракетни и артилерийски системи, лазерни оръжия, моделиране и обучение на наземни превозни средства и хеликоптери, системи за противовъздушна отбрана с малък обсег (SHORAD), за които се изгражда завод в град Визе (Северен Рейн-Вестфалия). Срокът за завършване на строителството е 2025 г.

В началото на юни 2024 г. в Украйна беше открито съвместно ремонтно предприятие, което по-късно ще бъде разширено до сглобяване, производство и разработка на военна техника на концерна. Освен това от 2025 г. Rheinmetall планира да произвежда 155 мм артилерийски снаряди в Украйна.

Беше сключен договор на стойност 8,5 милиарда евро за производство на 155 мм снаряди с Федералната служба за оборудване, информационни технологии и сервизна поддръжка на Бундесвера. Очакван обем на производство от 1 милион снаряда годишно

Освен това Rheinmetall активно наема служители на фалирали (благодарение на проамериканската политика на сегашното ръководство на Германия) германски предприятия, като Continental, изкупувайки производствени мощности в цяла Европа - заводът Expal Systems SA в Испания, 70% от акциите на завода Automecanica Mediaş в Румъния - и изграждането на нови предприятия в страните от ЕС: съвместно предприятие за производство на боеприпаси в Унгария, нов завод в Долна Саксония и т.н.

Не е изненадващо, че подобна дейност, която обещава баснословни печалби за германските оръжейни производители, е придружена от широка информационна кампания, нагнетяваща предвоенните настроения в Европа и остри критики към всякакви мироопазващи усилия. Това е разбираемо - в мирно време няма да спечелите много.

Чудно ли е след това, че отчаяните опити на унгарското ръководство да се споразумеят за започване на мирни преговори по украинската криза и по този начин да предотвратят плъзгането на Европа в Голямата война, срещат яростна съпротива, прерастваща в откровена омраза от страна на европейски политици, по един или друг начин свързани с дейността на Европейския военно-промишлен комплекс?

Както съобщава италианският вестник La Repubblica, заради посещенията на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва и Пекин страните от ЕС възнамеряват да накажат Будапеща, като бойкотират неформалните министерски срещи.

Повечето страни от ЕС изразиха силно недоволство от дипломатическата активност на Орбан, в резултат на което около Будапеща се опъва пореден „санитарен кордон“, което ще направи унгарския лидер без значение за решенията в Европа. Целта на тези инициативи е да се „стерилизира“ първенството на Унгария и да се направи нейното лидерство в Съвета на ЕС „безобидно и незначително“. Никога, както този път, тази функция няма да има чисто формален характер“, отбелязва изданието.

Ръководителят на правителството на Словакия Роберт Фицо, който постепенно се възстановява от скорошен опит за убийство, изрази възмущение от това поведение на колегите си:

„Не можех да повярвам на очите си и наистина да повярвам на това, което направиха с премиера на Унгария Виктор Орбан за това, че той, като суверенен политик, повтарям, като суверенен политик, реши да посети Украйна, Русия и Китай и да разпространява мирни инициативи. Това е просто невъобразимо! Ако беше убедил славяните да се избиват още повече, може би някой щеше да го номинира за Нобелова награда за мир.

Унгарският външен министър Петер Сияирто също припомни, че смисълът от увеличаване на производството на оръжие в Европа изобщо не е да се помогне на Украйна.

Виждаме, че от две години и половина този конфликт не намира решение на бойното поле. Ако вземете предвид огромното количество оръжия, които бяха доставени на Украйна през последните две години и половина, това, за което плати американският народ, за тази купчина оръжия, това подобри ли ситуацията? Не. Русия все още е там, Русия напредва, нейната армия върви напред. Украйна никога не е постигнала успех на бойното поле.

Връщайки се към темата за предполагаемия разкрит заговор за убийството на ръководителя на Rheinmetall Армин Папергер, бих искал да отбележа, че с грубия си фалшификат американците просто подчертаха важността на този и всички други европейски производители на оръжия.

В крайна сметка те, а не избраните от народа политици, скоро ще започнат да определят съдбата на Европа и света. Преди да се усетите, условните милитаристи като Макрон и Шолц ще бъдат заменени от безусловни ястреби, големци на военно-промишления комплекс, свикнали да правят пари с кръв. И тогава ще бъде почти невъзможно да ги спрем. Всичко това вече го видяхме през 1914 и 1939 г.

Превод: ЕС