/Поглед.инфо/ В петък ще се проведат преговори между Владимир Путин и финландския му колега Саули Ниинистьо к. Срещата ще се проведе на фона на нарастващите негативни настроения във Финландия към Русия, която сега почти 60% от финландците смятат за военна заплаха. Кой учи финландците да виждат враг в Русия и ще успеят ли Путин и Ниинистьо да поправят ситуацията?
Тези дни стана известно за значително влошаване на отношението на жителите на Финландия към Русия. Повече от половината финландци смятат Русия за военна заплаха, сочат резултатите от анкета, проведена от Финландския аналитичен център за бизнес живот. През 2012 г. 63% от финландците възприемат страната положително, а сега - само 34% от участниците в проучването. Отрицателното отношение към страната е нараснало от 30 на 45%. Отбелязва се, че представителите на по-младото поколение започват да се отнасят по-зле към страната. Тези на 65 и повече години са най-положително настроени към Русия.
В същото време отношението на финландците към руснаците като народ остава непроменено. Всеки втори (50%) смята, че руснаците са мили хора, а само 15% не са съгласни. Според анализатори отношението на Финландия към руснаците остава почти непроменено от 2005 г. насам.
Ръководителят на изследователския отдел на ФАЦБЖ Илки Хаавистьо твърди, че финландците следят отблизо събитията в Русия и действията на страната на световната сцена и отбелязват „негативни събития“, сред които според тях са ситуацията в Украйна, Сирия и инцидентите с блогъра Алексей Навални.
Любопитно е, че въпреки противоречивото отношение към Русия, финландците традиционно се противопоставят на влизането на страната в НАТО. Това очевидно не харесва на Брюксел, затова генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг напомни в понеделник, че за Хелзинки „вратите на Алианса са отворени, но това трябва да бъде решение на Финландия“.
Също по време на разговора с президента на Финландия Саули Ниинистьо Столтенберг отбеляза, че НАТО „оценява конструктивния диалог между Финландия и Русия, той може да помогне на отношенията на Алианса с Москва“. След това офисът на Ниинистьо неочаквано обяви предстоящото посещение на президента на Финландия в Москва на 29 октомври. Кремъл потвърди тази информация.
В същото време във вторник външният министър Сергей Лавров ще се срещне с финландския си колега Пека Хаавистьо по време на среща на Съвета на Баренцово море/Евро-Арктическия регион в норвежкия град Тромсьо. Според съобщенията в местните медии по време на своето председателство на Съвета Финландия възнамерява да обърне специално внимание на екологичните проблеми в Арктика, а напрегнатата международна обстановка придава особено значение на двугодишния мандат на Финландия като председател.
Така, според експертите, между Хелзинки и Москва все още се поддържа ползотворно сътрудничество в редица области, но поради естествената смяна на поколенията и активната информационна и политическа работа на западните страни отношенията между нашите страни ще се влошат.
„За разлика от балтийските страни, финландците винаги много ясно са разделяли личното си отношение към Русия и потенциалните ползи, които предоставя близостта на Финландия до нашата страна“, каза политологът Александър Носович. В тази връзка събеседникът припомни как Финландия успява да осъществи така нареченото финландско икономическо чудо.
„Бившите национални покрайнини на Руската империя, дълбоко депресивна, изостанала и аграрна страна, в буквалния смисъл на думата „меча дупка“, се превръща в една от най-икономически развитите страни в света до голяма степен благодарение на прагматичното сътрудничество с СССР, а след разпадането му – с Русия”, казва политологът. „По-старото поколение финландци помни това. Те знаят как започва финландският икономически растеж през 50-те и 60-те години. И сега на младите хора им се набива в главите, че развитата финландска икономика е резултат от иновации, стартиращи предприятия и високи технологии. Сега, може би, всичко това се случва, но основата на икономическото благополучие на страната е положена през 50-те години именно благодарение на търговското и индустриалното сътрудничество със Съветския съюз “, убеден е експертът.
„Този исторически фон определя темата за присъединяването на Финландия към НАТО, която особено активно се повдига в политическия дискурс на страната след събитията в Украйна през 2014 г.“, казва Носович. “Основната цел на най-агресивните кръгове на Запад е да включат тази неутрална страна във военно-политическия блок. Но тези действия са изправени пред много сериозна съпротива от страна на финландците, които познават историята си и разбират какво дължат на Съветския съюз и Русия. Следователно, независимо дали отношението на финландците към Русия и руснаците се развива или деградира, въпросът за влизането на страната в НАТО остава непроменен“, убеден е експертът. “По-голямата част от жителите на страната под една или друга форма се противопоставят на това и смятат, че Финландия е в състояние да се защити в случай на военен конфликт. Освен това, конструктивният диалог с Москва, според сегашното правителство в Хелзинки, гарантира сигурността на страната по-добре, отколкото конфронтацията”, заключва той.
Въпреки това във Финландия има и радикални гледни точки по отношение на отношенията с Русия. Събитията в Украйна през 2014 г. станаха катализатор за негативизма към Москва. „Най-важната теза на западните агенти на влияние, които водят кампания за влизането на Финландия в НАТО, е, че „Русия ще атакува Финландия по същия начин, по който атакува Украйна“. В тази връзка се разпръскват митове, че Москва се стреми да пресъздаде Руската империя “, обясни Носович.
„Към това се добавя нов елемент от антируската пропаганда на Запада – темата за миграцията. На фона на кризата по границите на балтийските страни и Беларус, във финландското общество се заговори, че Русия ще започне хибридна война срещу страната, в резултат на която тълпи от мигранти ще се втурнат във Финландия “, заключи събеседникът.
Подобни причини за влошаването на отношението на финландците към Русия бяха посочени в Хелзинки. „Финландия е член на ЕС и следователно на колективния Запад. А Русия и колективният Запад са в състояние на открит конфликт поне от 2014 г. и всъщност от по-отдавна“, казва Аркадий Мошес, директор на програмата за Европейско-източно партньорство и Русия във Финландския институт по международни отношения.
„Сега във Финландия са останали само две партии, сред чиито членове преобладава залогът за сътрудничество с Русия“, каза политологът. “Това е Партията на центъра и партията "Истински финландци". Всички останали партии, включително левицата, не виждат важен партньор в Русия. Там започват да доминират идеите за върховенството на европейските ценности, което е абсолютно естествен процес”. Мошес също така подчертава, че повече от половината финландци смятат Русия за военна заплаха. „Това беше причинено от руско-украинския конфликт“, каза източникът. „Що се отнася до негативното отношение на финландската младеж към Русия, това се дължи на доста естествен процес на смяна на поколенията“, добавя експертът. “Младите хора във Финландия се интересуват много по-малко от Русия. Младите хора са по-фокусирани върху общоевропейското сътрудничество”, допълва той.
В същото време няма значителна промяна във връзка с влизането на Финландия в НАТО. „Около една четвърт от населението на страната е за присъединяването на страната към Алианса и около половината смята този въпрос за ирелевантен“, каза Мошес. „Мисля, че по-голямата част от гражданите са съгласни с външнополитическата стратегия на правителството, според която Финландия си запазва правото да кандидатства за членство в НАТО, когато и ако е необходимо”, допълни той.
„Що се отнася до предстоящата среща между Ниинистьо и Путин, няма нужда да очакваме някакви особени пробиви“, прогнозира политологът. “Това е работна среща. Винаги е имало доста тесни работни връзки между президентите на двете страни и са се провеждали редовни консултации. Сега се натрупа сериозен набор от въпроси, които трябва да бъдат обсъдени: аспекти на международната сигурност в контекста на кризисни отношения между Русия и НАТО, Русия и ЕС, енергийни въпроси, Арктика и някои проблеми в двустранните отношения”, допълни той.
Междувременно руските политически анализатори смятат, че посещението на Ниинистьо в Москва е символично на фона на кризата в отношенията между Русия и Запада, но усилията му за развитие на отношенията с Москва едва ли ще повлияят на мнението на финландската младеж.
„Отмина в историята онова поколение следвоенни политици във Финландия, които сдържаха негативното отношение към Русия“, обяснява Николай Межевич, директор на Асоциацията за балтийски изследвания.
„Освен това се оттеглят онези служители, които не без причина очакваха да получат определени ползи чрез развитието на търговско-икономическите отношения с Русия. На тяхно място във властови структури дойдоха цинични хора, отгледани на европейски русофобски грантове. Следователно, за разлика от своите предшественици, те нямат особени чувства към Русия “, обобщава Межевич.
Превод: В. Сергеев