/Поглед.инфо/ Резултатите от изборите в Германия не бяха сензация. Според предварителните резултати ГСДП печели с 25,7% от гласовете. При разпределението на местата в парламента тя ще получи 205-209 мандата, ХДС/ХСС (24,1%) 194-196, “Зелените” (14,8%) 116-118, СвДП (11,5%) - 91-93, „Алтернатива за Германия “(10,3%) - 84, Лявата партия (4,9%) - 39-40.

Основната интрига, свързана с въпроса за бъдещия ръководител на федералното правителство, остава. От партиите, преминали в Бундестага, само „Алтернативата“ няма шанс да се присъедини към управляващата коалиция (всички блокират тази партия). Лошият резултат на практика лиши Лявата партия от шанса да стане член на правителствената коалиция.

Няма дори две възможности за бъдеща коалиция, а три:

1. “Голяма коалиция” на ГСДП с ХДС/ХСС, тоест запазване на сегашния формат;

2. "Светофар". ГСДП (цвета на партията - червен), “Зелените”, СвДП (Цвят на партията - жълт);

3. "Ямайка" (цветовете на националния флаг на Ямайка): ХДС/ХСС (черен цвят на партията), “Зелените”, СвДП.

Според мен първият вариант е най-вероятният. Първо, споделянето на власт между двама е по-удобно от трима. Второ, двете най -големи партии в Германия за първи път влязоха в „коалиционни отношения“ още през 1966 г., след което ситуацията се повтори и през 2006 г. И в двата случая това беше единственият вариант за формиране на парламентарно мнозинство, но беше приет двусмислено от германската общественост. В крайна сметка в Германия през всички следвоенни години всъщност съществуваше двупартийна система, в която по-малките партии могат да претендират само за ролята на младши партньори, а съюзът на двете най-големи политически сили повдигна въпроса: какъв тогава е смисълът от изборите и политическа конкуренция?

Сега ситуацията е друга: от четирите мандата на Ангела Меркел, в трио тя ръководеше правителство на “Голямата коалиция” и тази схема стана обичайна. През общите 12 години от съществуването на “Голямата коалиция” двете партии работиха доста добре, практически нямаше информация за сериозни разногласия. Така че защо да променят това, което работи?

А и вече е трудно да се говори за двупартийна система: преди няколко месеца „Зелените“ уверено водеха изборите, а лидерът им Аналена Бербок се смяташе за фаворитка в надпреварата за канцлер. Ако добавим към това СвДП и “Алтернативата”, можем да говорим за формирането в Германия на многопартийна система, в рамките на която теоретично са възможни всякакви съюзи.

Основната пречка пред "удължаването" на сегашната Велика коалиция може да са съображенията на лидерите на блока на ХДС/ХСС, показали най-лошия резултат в историята. Лидерите на блока може да намерят за тактически изгодно да прекарат следващите четири години в опозиция.

Никой не очаква пробиви, големи успехи, които могат значително да увеличат популярността на сегашното правителство. Решението на ХДС / ХСС може също да бъде повлияно от съображения за престиж - никога досега този блок не е бил „младши партньор“ в коалиция, ръководена от канцлер от друга партия.

Същите тези съображения правят Ямайка малко вероятна. Наред с други неща, общественото мнение в Германия няма да приеме ситуацията, когато партията, загубила изборите (ХДС/ХСС), отново ще оглави коалицията, а победителят, ГСДП да излезе в опозиция в резултат на задкулисни споразумения.

Междувременно има една (най-важната) причина християндемократите и социалдемократите да продължат коалиционното си партньорство. По време на широките коалиции различията между двете страни се изгладиха и сътрудничеството придоби по -дълбок характер. “Зелените” стоят отделно тук. Ако ХДС/ХСС и ГСДП се застъпват за силна Германия, претендираща за лидерство в Европейския съюз в рамките на Западния блок, то “Зелените”, които започнаха като лява пацифистка партия, толкова много са се превърнали в проамериканска атлантическа партия, че сега се наричат германски клон на Демократическата партия на САЩ. Във всеки случай те могат да се считат за членове на глобалистичния "Интернационал".

Германските “Зелени”, подобно на техните аналози в другите западни страни, са приели екологична програма, която надхвърля здравия разум. Прибавят абсурдна борба за правата на малцинствата, както и изключително толерантно отношение към мигрантите - представители на други култури.

Струва си да се коментира резултатът от “Зелените”, получен на изборите на 26 септември. На пръв поглед забележим успех: увеличение от 8,9% на 14,8%. Въпреки това преди три месеца социологическите проучвания им дадоха 26%, първо място в изборите и пост на канцлер. В крайна сметка заеха скромното трето място и загуба за кратко време по-голямата част от подкрепата си.

Наблюдателите смятат, че причината за този срив са скандалите около Аналена Бербок, но мисля, че причините са по-дълбоки. Германският избирател не приема, той дори се плаши от радикализма на Зелените по въпросите на климата, подкрепата за малцинствата и мигрантите, както и от американизма. Изплашен, той предпочита по-умерени, познати политици. И това е може би основният резултат от изборите.

Преди три месеца, когато “Зелените” бяха на върха на избирателните симпатии, беше обърнато внимание на „романтиката“ между тях и украинските власти. Ръководителят на партията Робърт Хабек посети Киев, където беше приет от Зеленски, и направи редица шумни изявления, включително призив за доставка на смъртоносно оръжие за Украйна. Стигнахме до извода, че “Зелените” залагат на антируския електорат в Германия, включително на украинската диаспора, докато Киев флиртуваше с тогавашния фаворит.

За пореден път Киев прибърза. А за “Зелените” ще отбележим, че рейтингът им се срина точно след като започнаха да се разтриват с украинските власти. Без да преувеличаваме значението на този факт, признаваме, че открита демонстрация на курс на конфронтация с Русия може да разтревожи германските избиратели.

Между другото, миналото изкачване на германските “Зелени” на власт (в коалиция с ГСДП) беше прекъснато през 2005 г. поради грандиозен визов скандал, когато тогавашният им лидер и външен министър Йошка Фишер беше обвинен в неконтролируемо издаване на визи на украински граждани от германското консулство в Киев.

Е, все още е рано да се говори, що се отнася до личността на бъдещия германски канцлер и неговия политически курс.

Превод: В. Сергеев