/Поглед.инфо/ Преди една година, бушуващите двадесе започнаха с убийство. Убийството на генерал-майор Касем Сюлеймани, командир на силите Кудс на Ислямския революционен гвардейски корпус, както и на Абу Махди ал-Мухандис - заместник-командирът на иракската милиция Хашд ал- Шааби.

Те бяха убити с ракети "Хелфайър", изстреляни от два дрона МQ-9 "Рийпър" в един очевиден акт на война.

Не само ударът с безпилотни самолети на летището в Багдад, директно нареден от президента Доналд Тръмп, беше едностранен и непредизвикан с нищо, но също така и незаконен.

Атаката беше създадена като ярка провокация, за да взриви напрежението и да доведе до иранска реакция, която след това щеше бъде контрирана от американската "самозащита", опакована като "възпиране". Наречете го перверзна форма на двоен удар и операция фалшив флаг с обратен знак.

Имперският Всемогъщ Вурлицер го завъртя като таргетирано убийство, една превантивна операция, удряща по предполагаемото планиране от страна на генерал Сюлеймани на "предстоящи атаки" срещу американски дипломати и войски.

Невярно. Няма никакви доказателства. И тогава, иракският министър-председател Адил Абдул-Махди пред своя парламент предложи крайния контекст:

- Генерал Сюлеймани е бил на дипломатическа мисия. Той е бил на редовен полет между Дамаск и Багдад, участващ в сложни преговори между Техеран и Рияд, с иракски премиер като посредник, по искане на президента Доналд Тръмп.

Така че императорската машина, при пълна подигравка с международното право, уби един де факто дипломатически пратеник.

Трите водещи фракции, които настояваха за убийството на генерал Касем Сюлеймани, бяха американски неоконсерватори - изключително невежи за историята, културата и политиката на Югозападна Азия - и израелските и саудитските лобита, които горещо вярват, че техните интереси се прокарват всеки път, когато Иран бъде атакуван.

Доналд Тръмп не би могъл да види голямата картина и нейните ужасни последици. Той вижда само това, което диктува неговият основен дарител, който живее по принципа "Израел на първо място", Шелдън Аделсън.

Освен това, той вижда и това, което Джаред от Арабия Къшнер прошепва в ухото му, дистанционно управляван от близкия му приятел Мохамед бин Салман .

Бронята на американския "престиж"

Премереният ирански отговор на убийството на Касем Сюлеймани беше внимателно калибриран, за да не детонира отмъстителното имперско "възпиране":

- прецизни ракетни удари по контролираната от Америка авиобаза Айн ал-Асад в Ирак. Пентагонът получи предварително предупреждение за тези атаки.

Предсказуемо, подготовката преди първата годишнина от убийството на генерал Сюлеймани трябваше да се превърне в намеци за Съединените щати и Иран, че за пореден път са на ръба на войната.

Така че е по-образователно да се проучи какво е казал командирът на аерокосмическия отдел на Ислямския революционен гвардейски корпус, бригаден генерал Амир-Али Хаджизадех пред ливанската мрежа Ал Манар:

"Съединените щати и ционисткият режим [Израел] докараха сигурността до никъде."

"Ако нещо се случи тук в региона и избухне война, няма да правим никаква разлика между американските бази и страните, които ги приютяват", категоричен бе иранският командир.

Генерал Хаджизадех, разказвайки за точните ракетни удари от преди година, добави:

"Бяхме подготвени за реакцията на американците и цялата ни ракетна мощ беше в пълна готовност."

"Ако бяха дали отговор, щяхме да ударим всичките им бази от Йордания до Ирак и Персийския залив и дори военните им кораби в Индийския океан", добави иранският командир.

Прецизните ракетни удари по базата Айн ал-Асад, преди една година, представляват фактически действието на една сила от среден ранг, обезсърчена от санкции и изправена пред огромна икономическа / финансова криза, която действа в отговор на атака, насочвайки своя удар към имперски активи, които са част от Империята на базите .

Такова нещо не беше чувано от Втората световна война насам.

Това събитие беше тълкувано ясно в огромни части на Глобалния юг като фатално пробиващо десетилетия на хегемонистична броня на американския "престиж".

И така, Техеран не беше впечатлен особено от два ядрени бомбардировача Б-52, които наскоро прелетяха над Персийския залив.

Нито пък от американските военноморски сили, които обявиха пристигането на ядрения ракетоносец USS "Джорджия" в Персийския залив миналата седмица.

Тези разполагания бяха направени в отговор на твърдението, зад което няма доказателства и факти, че Техеран стои зад атаката с 21 ракети срещу раздутото американско посолство в Зелената зона на иракската столица Багдад.

Тези ракети(невзривени)от 107 мм калибър, между другото маркирани на английски, а не на фарси - могат лесно да бъдат закупени в някой подземен багдадски черен пазар практически от всеки, както се убедих в Ирак още от средата на 2000-те.

Това със сигурност не се квалифицира като casus belli или пък като "самозащита", както и, разбира се, "възпиране"

Оправданието на Централното командване на Въоръжените сили на САЩ всъщност звучи като скица на Монти Пайтън:

"Атака.... почти сигурно проведена от подкрепяна от иранците бандитска милиция."

Забележете, че "почти сигурно" е кодово словосъчетание, което означава "нямаме си ни най-малка идея кой го е направил".

Как да се води истинската война срещу терора

Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф си направи труда да предупреди Доналд Тръмп, че бива настройван за фалшив казус бели и отговорът ще бъде неизбежен.

Това е случай на иранска дипломация, която е напълно съобразена с Ислямския гвардейски революционен корпус. В края на краищата цялата стратегия след Касем Солеймани идва направо от върховния лидер аятолах Али Хаменей.

И това ни води отново до генерал Хаджизадех от Революционната гвардия, който още веднъж подчерта и установи каква е иранската червена линия от гледна точка отбраната на Ислямската република:

"Няма да преговаряме за ракетната си мощ с никого", категоричен бе той.

По този начин, той изпревари всеки ход и идея за включване на условието за намаляването на ракетите в евентуално завръщане на Вашингтон към Всеобхватния съвместен план за действие.

Генерал Хаджизадех също подчерта, че Техеран е ограничил обсега на своите ракети до 2000 километра.

Моят приятел Елия Мание, може би най-добрият военен кореспондент в Югозападна Азия през последните четири десетилетия, подробно е описал важността на Солеймани.

Всички не само по оста на съпротивата - Техеран, Багдад, Дамаск, Хизбула, но и в огромни части на Глобалния юг са много наясно как Солеймани е водил борбата срещу ИДИЛ / Даеш.

Иранският командир води тази борба в Ирак от 2014 до 2015 г. Знае се и как е играл важна роля при освобождаването на Тикрит през 2015 година.

Зейнаб Солеймани, впечатляващата дъщеря на генерала, профилира човека и настроенията, които той вдъхнови. А генералният секретар на Хизбула Сайед Насрала в извънредно интервю подчерта "голямото смирение" на генерал Солеймани, дори и "с обикновените хора, простия народ".

Насрала разказва история, която е от съществено значение за поставяне на начина на действие на Солеймани в реалната, а не измислена война срещу тероризма, и която заслужава да бъде цитирана изцяло:

"По това време, хадж Касем пътуваше от летище Багдад към летище Дамаск, от където дойде (директно)в Бейрут, в южните квартали. Той пристигна в полунощ при мен. Помня много добре какво ми каза тогава:

"В ранни зори трябва да ми предоставиш 120 оперативни командири (на Хизбулла)."

"Аз отговорих:

"Но хаджи, полунощ е, как бих могъл да ти предоставя сто и двадесет командири", попитал Насрала.

"Той ми каза, че няма друго решение ако искаме да се бием ефективно срещу ИДИЛ, за да защитим иракския народ, нашите свещени места (5 от 12-те имами на Дванадесетнишкия шиизъм имат мавзолеи в Ирак), нашите хавзави (ислямски семинари) и всичко друго, което е съществувало в Ирак. Няма избор", казал генерал Касем Солеймани на Насарала.

"Не се нуждая от бойци. Трябват ми оперативни командири (да нагледат иракските Народни мобилизационни отряди)", обяснил иранският командир на своя ливански домакин.

"Ето защо в моята реч (относно убийство на Солеймани), аз казах, че по време на тези 22 години или повече на нашите отношения с хадж Касем Солеймани, той никога не е искал нещо. Той никога никога не е искал нищо, дори и за Иран", разказва Насрала.

"Да, един път той ни помоли и това беше за Ирак, когато поиска от нас тези 120 оперативни командири. И така, той остана с мен и започнахме да се свързваме с нашите братя (от Хизбула) един по един. Успяхме да докараме почти 60 оперативни командири, включително някои братя, които бяха на фронтовите линии в Сирия, и които изпратихме в Дамаск на летището (за да чакат Солеймани), както и други, които бяха в Ливан, и които събудихме от съня им и доведохме незабавно от домовете им, тъй като хадж каза, че иска да ги вземе със себе си в самолета, който щеше да го откара обратно в Дамаск след сутрешната молитва", припомня ситуацията лидерът на Хизбула.

"И действително, след сутрешната молитва те излетяха заедно с него до Дамаск, а хадж Касем пътува от Дамаск до Багдад с 50 до към 60 ливански командири на Хизбула, с които отиде на фронтовите линии в Ирак", разказва Насрала.

"Той заяви, че не се нуждае от бойци, защото, слава на Аллах, има достатъчно доброволци в Ирак. Но се нуждае от опитни в боя командири, които да водят тези бойци, да ги обучават, да предават опита си и да ги развиват. И той не напусна докато не получи обещанието ми, че до два или три дена, ще му пратя оставащите 60 командири", завършва разказа си генералният секретар на организацията Хизбула.

Ориентализъм навсякъде отново

Бивш командир под командването на Солеймани, с когото се срещнах в Иран през 2018 г., беше обещал на мен и колегата ми Себастиано Капуто, че ще се опита да организира интервю с генерал-майора , който никога не беше говорил за чужди медии.

Нямахме причина да се съмняваме в събеседника си, така че до последната минута в Багдад бяхме в този селективен списък на чакащите.

Що се отнася до Абу Махди ал-Мухандис, убит рамо до рамо с генерал Касем Солеймани при удар на американските безпилотни самолети в Багдад, аз бях част от малка група, която прекара един следобед с него в сигурна къща вътре, а не извън Зелената зона на Багдад през ноември 2017 г.

Проф. Мохамад Маранди от Техеранския университет, размишлявайки за убийството, ми каза:

"Най-важното е, че западният възглед за ситуацията е много ориенталистки. Те предполагат, че Иран няма реални структури и че всичко зависи от отделния индивид."

"На Запад покушението не унищожава администрация, компания или организация. Аятолах Хомейни почина и те казаха, че революцията е приключила. Но конституционният процес даде нов лидер в рамките на часове. Останалото е история", заяви професор Маранди.

Това може да даде едно доста добро обяснение на геополитика на и за Касем Солеймани.

Той може и да е бил революционна суперзвезда - мнозина от Глобалния Юг го виждат като Че Гевара от Югозападна Азия, но най-вече той беше доста остър зъб на много смазана машина.

Административният председател на иранския парламент Хосейн Амирабдолахян заяви пред иранската мрежа Шабаке Хабар, че Солеймани, две години преди покушението, вече е предвидил неизбежна "нормализация" между монархиите на Персийския залив от една страна и Израел.

В същото време той също беше много наясно с позицията на Арабската лига от 2002 г. - споделяна, наред с други, от Ирак, Сирия и Ливан:

- "нормализацията" дори не може да започне да се обсъжда без независима и жизнеспособна -палестинска държава в границите от 1967 година с Източен Йерусалим като своя столица.

Сега всички знаят, че тази мечта е мъртва, ако не е и напълно погребана. Това, което остава, е обичайният, мрачен лозунг:

- Американското убийство на генерал Солеймани;

- израелското убийство на Мохсен Фахризадех;

- неспирната и нискоинтензивна израелска война срещу Иран, която е напълно подкрепяна от Белтуей (външнополитическият елит на САЩ, бел.р);

- незаконната окупация от страна на Вашингтон на части от североизточна Сирия, за да се вземе някакъв петрол, както и безкрайните опити за смяна на режима в Дамаск;

- Непрекъснатата демонизация на Хизбулла.

Отвъд "Хелфайър"

Техеран ясно даде да се разбере, че връщането към поне мярка за взаимно уважение между Съединените щати и Иран включва повторно присъединяване на Вашингтон към Всеобхватния съвместен план за действие без предварителни условия.

Освен това, включва и прекратяване на незаконните, едностранни санкции на администрацията на Тръмп. Тези параметри не подлежат на договаряне.

От своя страна ето какво подчерта Хасан Насрала в една реч в Бейрут, изнесена в неделя:

"Един от основните резултати от убийството на генерал Солеймани и ал-Мухандис са призивите за прогонването на американските сили в региона."

"Такива призиви не са били отправяни преди покушението. Мъченичеството на лидерите на съпротивата постави американските войски на път да напуснат Ирак", казва лидерът на Хизбула.

Това може и да е пожелателно мислене, защото военно-индустриалният комплекс за сигурност никога няма да изостави доброволно ключов център от Империята на базите.

По-важен е фактът, че средата след Солеймани надхвърля самия Касем Солеймани.

Оста на съпротивата - Техеран-Багдад-Дамаск-Хизбула - вместо да се срине, ще продължи да се засилва.

Вътрешно и все още под санкции с "максимален натиск" Иран и Русия ще си сътрудничат за производството на ваксини срещу Ковид-19, а иранският институт Пастьор ще произвежда ваксина съвместно с кубинска компания.

Иран все повече се затвърждава като ключова брънка по Новия път на коприната в Югозападна Азия. Иранско-китайското стратегическо партньорство непрекъснато се ревитализира от външните министри Джавад Зариф и Ван Й.

А това включва и турбо промяна на геоикономическите инвестиции на Пекин в южен Парс - най-голямото газово поле на планетата.

Иран, Русия и Китай ще бъдат намесени в реконструкцията на Сирия, която също евентуално ще бъде клон на Новия път на коприната. Една железопътна мрежа Иран - Ирак - Сирия и до Източното Средиземноморие.

Всичко, което е свързано, не може да бъде изгорено от нито една ракета "Хелфайър".

Превод: СМ