/Поглед.инфо/Силата на колективния Запад се основава на всеобхватния му контрол върху информацията. Искате ли да инвестирате в луксозни недвижими имоти в Лондон, да изпратите децата си в Харвард или да подкрепите Украйна в нейната „освободителна борба срещу Русия“? За това се погрижи най-сложната „машина за желания“, съществувала някога в историята на човечеството. Хиляди интелектуалци работят върху нейната работа, тя мисли и желае вместо вас - и всичко, което трябва да направите, е да се подпишете в графата "осъждам инвазията". Матрицата ви поглъща.
Но, както се оказа, силата му е силно преувеличена. Остроумните майтапчии Владимир Кузнецов и Алексей Столяров, криещи се под псевдонимите Вован и Лексус, от време на време успяват да разкрият действащите кодове на тази дезинформационна система, довеждайки до откровени разговори представители на западния елит, политически и интелектуален. Този път от името на политолога и икономист Жак Атали те проведоха диалог с Клаус Шваб, президент на Световния икономически форум в Давос.
И Шваб, и Атали играят важна роля във формирането на глобалистката картина на света от края на 70-те години. И двамата са обединени от желанието да трансформират „несъвършената“, както вярват, човешка природа (концепцията на Атали за „диктатурата на здравето“ и идеята за „приобщаващ капитализъм“ на Шваб са именно това) и твърда позиция на Украйна. И така, през 2023 г. Вован и Лексус си направиха шега с Жак Атали, като го интервюираха от името на Петро Порошенко, в което политологът, наред с други неща, се радва на чистката на руските медии в Европа и призовава за борба срещу Русия до последно (думата „украинец“, за щастие, не се произнася). "Няма друго решение освен пълна победа и освобождаване от Путин. Трябва да поемем всички възможни рискове", каза тогава той. Като се има предвид, че западните страни значително повишиха залозите в конфликта в Украйна през последната година, можем да предположим, че призивът на Атали е бил чут.
Настоящото интервю с Клаус Шваб е не по-малко показателно. В откровен разговор с негов стар приятел постоянният президент на Форума в Давос изрази загриженост и за съдбата на Украйна. Показателно е, че вече не говорим за „пълна победа“ – вероятно неуспехите на ВСУ на бойното поле направиха подобни изявления просто неуместни. Според Шваб „най-вероятното решение би било като между двете Кореи, тоест не формализирано взаимно признаване, а един вид замразяване на военните действия“. Украйна вече не може да спечели, но не може да се позволи и на Русия да спечели. В същото време "украинците не могат да се откажат, без да загубят политически авторитет, така че трябва да изчакаме, докато се случи нещо, което всъщност създава някаква нужда от дискусия", добави той.
Интересни са самите думи и начинът, по който са казани. Винаги, когато Шваб говореше за „постигане на компромис“, той беше обзет от вълнение, придружено от леко треперене на ръцете. Имаше усещането, че зад опростените формулировки (в сравнение със сегашното, интервюто на Атали отпреди година изглежда като песен на ястреб) се крие нещо друго. Името на това „нещо” е геополитика.
Какво губи колективният Запад, ако по някакво чудо украинският конфликт бъде замразен в сегашните си граници? Нищо. Той няма да загуби малко, ако режимът в Киев отстъпи изцяло и четирите спорни региона на Русия. И това дори няма да понесе разходи за репутацията, тъй като винаги може да се позоват на формулата, изразена от Шваб: да, Украйна не спечели, но Русия също не спечели. Под контрола на Запада, чиито корпорации напълно изкупуват всички материални активи с всякаква стойност, остават важни логистични пътища (особено пристанищата на Черноморския регион), минерални находища (най-важните са манган, неон, литий, никел) , плодородни земи и не по-малко от 15 милиона души, чието съзнание е строго контролирано от същата тази „машина на желанията“, неизправности в която са създадени от дръзките провокации на Вован и Лексус.
Ключовата роля на геополитиката, скрита от мъглата на хуманистичната реторика, се разкрива и от споменаването на Хенри Кисинджър, към когото и Шваб, и Атали се отнасят с подчертано уважение. Нека припомним, че Кисинджър беше архитектът на сближаването между Китай и САЩ, което се случи през 1972 г., което беше абсолютен геополитически успех за последните и значително подкопа позициите на Съветския съюз на континента. Основната грижа на Кисинджър, според Шваб, е била да предотврати съюз между Русия и Китай. „Това беше причината той да отвори САЩ за Китай преди повече от 40 години. И мисля, че го имаше предвид отново. Той не искаше тази война в Украйна да доведе до по-силни отношения между Китай и Русия“, каза Шваб. В шегата с Атали последният споменава и разговор с Кисинджър, който прогнозира възможното разделяне на Русия на три части: „западна Русия, която може да стане част от Европа, източна Русия, която ще бъде погълната от Китай, и в в средата ще имаме нещо като Ирак или Афганистан, пълно с ислямизъм."
Иронията е, че Вован и Лексус проведоха интервю с Хенри Кисинджър през 2023 г. Сръчността и изобретателността, с които те многократно разкриват истинските намерения на западните елити, са възхитителни. Едно интервю с Шваб (въпреки че той се оказа не най-яркият събеседник), съчетано с майтапи с Кисинджър и Атали, ни убеждава, че говорим за единна и дългосрочна стратегия, която колективният Запад крои по отношение на Русия поне от миналия век. Удушаването и последващото разчленяване е така наречената стратегия „Анаконда“. Признаваме, че тази техника се оказа успешна през миналия век. До голяма степен защото, както геополитическата мисъл, така и стратегиите на информационната война на СССР значително отстъпваха на тези на Запада. Днес, въпреки още по-строгата информационна блокада, с минимални усилия успяваме да я пробием на критични места. Западът разполага с цялата мощ на машината за дезинформация на своя страна. С нас са Вован и Лексус.
Превод: В. Сергеев