/Поглед.инфо/ Пандемията засегна способността на страните да купуват и продават по различни начини

Световната търговия миналата година регистрира рекорден спад - при стоките с 8%, при услугите - с 21%, но промените засегнаха отделните държави по различен начин:

Китай увеличи своя дял в световния износ от 12% на 13%, надминавайки Германия по размер на излишъка по текущата сметка.

Държави като Русия и Саудитска Арабия, напротив, са изправени пред спад на износа и намаляване на излишъка. В резултат на това глобалният обем на излишъците и дефицитите по текущата сметка достигна 3,2% от световния БВП, като обърна дългосрочната тенденция към спад.

Пандемията има силно, но краткосрочно въздействие върху световната търговия, според докладите на Световната търговска организация и Международния валутен фонд. В същото време темповете на спад се оказаха различни, което доведе до увеличаване на неравномерността на износа и вноса на отделните страни.

В резултат на това общият обем на излишъците и дефицитите по текущата сметка в световен мащаб се увеличи до 3,2% от световния БВП (този показател постоянно намалява от 2015 г., до 2019 г. - до 2,8%). Общият обем на излишъка възлиза на 1,7 трилиона долара, дефицитите - 1,4 трилиона долара (разликата между тях се обяснява с несъответствия в търговските статистики).

Сред основните причини за увеличаването на показателя са ограниченията на туризма, падащите цени на петрола, увеличаването на търсенето на медицински продукти, както и промените в навиците на потребление на домакинствата.

Мащабните антикризисни програми, стартирани от много страни, също оказаха значително влияние върху търговските потоци. Тази година несъответствията ще бъдат още по -изразени, смята МВФ. Този ефект обаче няма да има дългосрочни последици:

След пет години общият показател ще намалее до 2,5%, което ще бъде улеснено от увеличаване на вноса на Китай (и намаляване на неговия излишък) и намаляване на търговския дефицит на САЩ.

Сред големите страни най -силните излишъци все още са:

Германия (7,6% от БВП, 265 млрд. долара),

Южна Корея (4,2%),

Русия (3,9%)

И Япония (3,6%).

За сравнение:

В Китай показателят в края на миналата година възлиза на 1,6% от БВП (но изпреварва германците по абсолютна стойност - 271 млрд. долара, година по -рано - 103 млрд. долара),

Саудитска Арабия - 2,8%.

Най -големият дефицит е в САЩ (616 млрд. Долара) и Великобритания (и в двата случая 3,9% от БВП).

В Русия излишъкът по текущата сметка е почти наполовина в сравнение с 2019 г .: от 65 млрд. долара до 34 млрд.

Съответно САЩ остават най -големият кредитополучател (нетната международна инвестиционна позиция на страната спадна от минус 51% на минус 67% миналата година), а Испания, Великобритания и Австралия също са в списъка на големите длъжници.

За разлика от тях, най-големите кредитори са Япония, Германия, Хонконг и Китай. Финансирането на нарастващия дефицит все пак е лесно, благодарение на благоприятните условия на финансовите пазари.

Имайте предвид, че през миналата година световната търговия със стоки се сви с 8%, до 17 трилиона долара, услугите - с 21%, до 5 трилиона долара (през второто тримесечие спадът е рекорден - 30%, докато при стоките - 23% ).

В същото време оборотът в най -засегнатия сектор - туризма е намалял почти три пъти - от 1,5 трилиона до 550 милиарда долара.

Китай, водещият износител, представлява 13% от пратките срещу 12% година по -рано, докато делът на медицинските продукти в световната търговия се увеличава от 5,3% на 6,6%. За разлика от горивата и минералните ресурси, чието предлагане потъна с 23.9%, износът на храни дори се увеличи през годината - плюс 0.9% (износът на промишлени стоки е намалял с 5%, включително в автомобилната индустрия - с 16.4% заради прекъсването на веригите за доставки).

Обемът на разходите на доставките е намалял повече от физическия - съответно със 7,6% и 5,3% (а в Азия това разминаване е най-значително - минус 4% и минус 0,5%, съответно само в страните от ОНД и Близкия изток. Това се дължи на спада на цените на петрола). Тази година ръстът може да достигне 9,9%, прогнозира МВФ (при услугите - 5,8%).

Превод: В. Сергеев