/Поглед.инфо/ Шведската климатична активистка Грета Тунберг призова поддръжниците си да протестират и да накарат световните лидери, събрали се на срещата на високо равнище в Глазгоу, към "правилното" решение. Параметрите на такова решение са известни – и са изключително болезнени за целия свят. Затова Тунберг призовава за „изкореняване“ на съществуващия световен ред. Ще устои ли нашият свят на ударите на "зеления" терор?

В петък Глазгоу, Шотландия, домакин на международната климатична среща на високо равнище COP26, беше домакин на "климатична манифестация", а за събота е насрочен "климатичен марш". И двете са акции на протест на "зелените" активисти срещу най-влиятелните политици на света.

Според случилото се ще бъде възможно да се съди за заплахата, пред която е изправена нашата планета. И в случая става дума не само и не толкова за изменението на климата, борбата срещу което формално обединява всички събрали се в Глазгоу – и политици, и протестиращи. А за екстремисткия потенциал на екологични активисти като Грета Тунберг.

От възхода на своята „звездна кариера“ момичето със синдрома на Аспергер навърши пълнолетие и се превърна в жена. През това време тонът ѝ не стана по-малко дидактичен (и, като се вземе предвид диагнозата, едва ли ще стане), но твърдението за притежаване на експертиза значително се увеличи. Тоест, това ще направи конкретното мнение на Грета решаващо за целия дневен ред за климата.

Според това мнение политиците, дошли в Глазгоу, като се започне от президента на САЩ Джо Байдън, не са в състояние да спасят планетата, а са способни само на „бла-бла-бла“ (тази експертна оценка Грета сега повтаря редовно - тя си спомни, че всички я харесаха). Следователно ситуацията трябва да бъде взета в свои ръце от „гражданското общество” – чрез протест, „широк натиск отвън”.

Формите на този протест могат да бъдат най-радикални, в духа например на движението “Изолирайте Великобритания”, което практикува блокирането на магистрали. В интервю за Би-Би-Си Тунберг подкрепи радикалите, защото според нея е полезно да се ядосват някои хора, за да се спаси планетата.

И като цяло тя вижда като своя задача унищожаването на съществуващия световен ред. Той трябва да бъде „изкоренен“ в полза на бъдещите поколения, подчертава Грета.

За това, че момичето, което е пропуснало училище като част от "стачката за климата", се обръща към милиардите като гуру и ментор - и намира милиони нови поддръжници, са виновни най-вече по-възрастните, интелигентни и образовани мъже и жени, които дадоха на Грета куп награди, поставили изявите ѝ в колекции от "най-добрите речи в историята на човечеството" и задоволили всичките ѝ прищевки (ако госпожицата не иска да лети до Ню Йорк със самолет, излъчващ въглерод, тя ще бъде доставена там от яхтата на принца на Монако).

Те направиха това от собствените си политически и икономически съображения, но очевидно не разбраха, че няма да могат да изпълнят основната прищявка на Тунберг - тази, за която тя сега призовава да се стачкува, а утре ще призове да се руши.

Трябва да признаем: Грета най-вероятно е права, че срещата на високо равнище COP26 няма да донесе осезаеми резултати. Ако преведете задачата на езика на числата, трябва да се предотврати повишаването на средната температура на планетата с два градуса по Целзий през 2100 г. От концепцията на американския икономист Уилям Нордхаус, формулирана през 1975 г., се смята, че това е съдбоносният крайъгълен камък, последван от различни климатични бедствия. Някои страни ще бъдат превърнати в пусти, други ще бъдат погълнати от световните океани, чието ниво ще се повиши поради топенето на ледниците, в за трети разтопените вечни ледове ще освободят непознати досега бактерии и вируси. Като цяло ще има достатъчно проблеми за всички.

С два градуса - ако се брои от началото на индустриалната ера, тоест от XIX век. Оттогава се e затоплило с още един градус, тоест човечеството трябва да се ограничи до повишаване на средната температура с максимум 0,5-0,7 градуса и според оценките ще излязат повече от четири - ако нещата си останат същите.

Някои учени смятат, че поставената през 1975 г. задача е по принцип непостижима – времето е минало. Други са по-оптимистични - уж има шанс, но трябва да се вземат радикални и изключително болезнени решения точно сега, без да се излиза от Глазгоу.

Сред такива решения са пълният отказ от проучване на нефт и газ. Нови находища, ако има такива, не трябва да се разпечатват. Ясно е, че големите доставчици на въглеводороди, включително Русия, не са доволни от това и подобни драстични мерки на глобално ниво няма да се осъществят заради настоящата енергийна криза.

Но има и други мерки – също абсолютно необходими, но водещи до значително влошаване на качеството на живот на световната „средна класа“ в близко бъдеще. Пътуването по въздух, колите (започвайки от определен период - и електрическите също), червеното месо и комфортната температура в къщите трябва да се превърнат в привилегия за малко хора - да не се загрява въздуха над 20 градуса през зимата и да не се охлажда под 25 градуса през лятото.

В същото време страните от първия свят, които първи ще поемат тези ограничения, ще трябва да спонсорират прехода към безвъглеродна енергия за развиващите се страни, а говорим за колосални количества. В този смисъл срещата на високо равнище също е обречена на провал – дълго ще преговарят и ще се пазарят. Но лидерите на зелените активисти се нуждаят от резултата точно сега, те призовават - натискайте, насилвайте, мачкайте, протестирайте. Изисквайте невъзможното.

От срещата в Глазгоу първоначално можеше да се очакват бунтове, подобни на тези, които преди това съпътстваха срещите на върха на Г-8. В частност Великобритания и Шотландия по принцип са плодородно място в този смисъл - има много активисти, нивото на екологична истерия е изключително високо, а опитът на разнообразните градски партизани от случайни хора до анархисти е много значим.

Ако Шотландия не се сблъска с масов зелен терор този уикенд, това ще бъде благодарение на пандемията. Което обаче в никакъв случай не е панацея - коронавирусът не попречи на “Черните животи имат значение” (в много отношения, между другото, съюзнически на "зелените" сили от новия ляволиберален интернационал) да разбият няколко американски града.

И преди е имало радикали в екологичното движение, но преди те не са толкова масови и влиятелно. И най-важното, те нямат популярни и идеологизирани лидери като Грета или дори фигури, съпоставими с нея със същата абсолютна негъвкавост и липса на емпатия към онези, които не са готови да приемат идеалите на „новия свят“ (проблемите с емпатията са друга обща черта на хората със синдрома на Аспергер).

Според законите както на историческата наука, така и на фантастиката, подобен конфликт (политически, икономически, поколенчески, идеологически и цивилизационен едновременно) трябва да доведе до масов терор и екстремистки зверства - така правят обикновено тези, които искат да "изкоренят световния ред". Ако първите проблясъци на лудост не се разкрият в Глазгоу този уикенд, нашият свят просто ще има късмет. Засега.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели