/Поглед.инфо/ Цифровите технологии преобразиха начина, по който общуваме, ангажираме се и консумираме, особено по време на новата пандемия на коронавирус. Нашите смартфони ни поддържат свързани 24x7, нашите услуги са персонализирани и нашите гласово активирани уреди са готови за нашата команда.

Вече разговаряме, купуваме и консумираме -дали видеоклипове, новини или клюки -онлайн. Нашият поминък и внимание се пренасочиха толкова много към онлайн, че в много случаи, ако нещо не е онлайн, не заслужава нашето внимание.

Цифровите пазари изглеждат конкурентни, с толкова много възможности, които се надпреварват за нашето внимание. Може да изглежда, че тъй като много компании се конкурират за нашето време, като ни предлагат по-добри услуги, по-добро качество и по-ниски цени, ние печелим.

Но дали тази възприемана като конкуренция ситуация всъщност ни носи полза?

Не е задължително. Тук се крие същността на въпроса -с течение на времето много онлайн пазари се оказват доминирани от няколко мощни цифрови компании, станали своеобразни „портиери“. Така че, когато посетим техните платформи, е гарантирано, че каквито и приложения, продукти, услуги, видеоклипове или песни да изберем, те по някакъв начин ще спечелят.

Представете си дали някой би могъл да създаде в самото начало привидно конкурентна среда, но да я контролира и използва, за да експлоатира участниците, като същевременно е от полза за създателя си. В нашата неотдавнашна книга „Предозиране на конкуренцията“ наричаме тези създатели „играчите на игри“ по героите, които се наричат с това име в книгата и филмовата трилогия „Игрите на глада“.

Тези мощни платформи, тъкмо в качеството си на „играчи“/Gamemakers/, могат да проектират и манипулират нашия опит и избор. Те могат да диктуват какви новинарски статии да четем, какви продукти решават да ни се предлагат и как да възприемаме обществото като цяло. 

Те също така диктуват условията на конкуренция за много разработчици на приложения и търговци, като определят как те да продават своите продукти, колко "данък" трябва да платят на платформата и при какви условия те могат да се свържат и да взаимодействат с нас, потребителите.

След това Gamemakers колонизират нови пазари на платформи, като цифровите лични асистенти в дома ни, носимите на китката ни устройства и видео игрите, които играят децата ни, за да съберат още повече данни за нас. В края на краищата тези данни и усъвършенстваните алгоритми, използвани за тяхното анализиране, дават на играчите сила и им позволяват да ни насочват с поведенчески реклами.

Но защо да спрем дотук? Играчите използват нашите данни, за да ни използват, например, чрез профилиране и дискриминационни цени. Тъй като сме (де факто) заключени в една платформа или доставчик, ние сме подложени на техния контрол и поведенчески техники. Изправени сме пред асиметрична информация относно разходите, ползите и наличието на други външни опции.

Някои от производителите на игри също използват данните и поведенческите манипулации, за да повишат нашата лоялност, „лепкавост“ и да ни пристрастят. Колкото по-дълго време прекарваме в техните приложения -колкото повече време за „износване на очните ябълки“ влагаме -толкова повече лични данни могат да извлекат от нас и толкова повече пари могат да спечелят, като продават достъп до тези /всъщност наши/ данни на рекламодатели.

„Детето ви не е слабоволно, защото не може да се откачи от телефона си“, отбелязва един невролог. "Просто мозъкът на вашето дете е препроектиран, за да го накара да остане на телефона си."

Същото би могло да се каже за всички нас. Разработчиците яростно се състезават, за да направят приложенията и игрите си възможно най-пристрастяващи, като по този начин нарушават капацитета ни за свободен избор.

Светият Граал са така наречените "приложения за памперси /"psapps"/, така че в пристрастяването си, „ниедори не искаме да станем да пикаем". И Gamemakers са готови да помогнат на разработчиците на приложения да създават все по-пристрастяващи продукти, тъй като събират още повече данни от тези разработчици, които се използват, за да помогнат на рекламодателите да насочват нас и нашите деца с поведенчески реклами.

И така, нашата онлайн икономика, макар да изглежда все още като работеща за нас в много аспекти, значително се трансформира. Все по-често тя се характеризира с иновации, насочени към експлоатация, вместо да ни помагат.  И все повече се контролира от няколко водещи платформи, които използват своята пазарна мощ и премахват потенциалните конкурентни заплахи и разрушителни иновации.

Ако бяхте на позицията на Gamemakers, можехте да направите същото - да работите усилено, за да гарантирате, че състезателният процес, който сте измислили, остава необезпокояван. 

В тази екосистема Gamemakers определят правилата, налагат ги и неутрализират всяка потенциална заплаха (чрез придобиване на новостите, копиране на иновативните им характеристики или убийството им). Играчите също така гарантират, че правната и политическа среда остават в подкрепа на техните усилия и се опитват да задушат аргументите насочени в полза на каквато и да е форма на сдържаност.

Не е изненадващо, че нарастването на концентрацията и мощта на играчите привлича вниманието на конкурентите по целия свят. До преди няколко години мнозина се надяваха, че пазарните сили ще бъдат достатъчни, за да свалят играчите.

Но през последните няколко години, след като проучиха задълбочено тези пазари на цифрови платформи, включително вътрешните документи на Gamemakers, те осъзнаха, че тези пазари на цифрови платформи, характеризиращи се с мрежови ефекти и икономии от мащаба, не се коригират лесно. Необходима е известна целенасочена намеса.

Предизвикателството, както винаги при прилагането на конкуренцията, е да се определи адекватното ниво на намеса и да се изготвят политики и прилагане, които могат да стимулират здравословна конкуренция, без да нарушават стимулите за инвестиции и иновации.

Така че агенциите по света засилиха контрола си върху възможната монополизация, злоупотреба с господство и изключващи практики на тези мощни портиери. Видяхме увеличен брой на изпълнителните действия, както и предложения за редица регулаторни инструменти. 

Тези действия носят надежда за по-прозрачна и по-справедлива дигитална икономика, в която конкуренцията, иновациите и инвестициите действително да ни носят полза, отколкото да ни експлоатират.

Ариел Езрачи е професор по конкурентно право и директор на Центъра за право и политика на конкуренция в Оксфордския университет, а Морис Е. Щуке е професор по право в Университета на Тенеси. 

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели