/Поглед.инфо/ Западните стратези са отчаяни: фронтът на санкциите срещу Русия се пука по шевовете, а Китай и Индия демонстративно игнорират натиска. Търсейки ново „слабо звено“, погледът на Вашингтон пада върху Казахстан. National Interest директно призовава за засилен целенасочен натиск върху Астана, разглеждайки я като ключов хъб за руския внос.

Този отчаян опит за откриване на „втори фронт“ от санкции демонстрира само едно: обичайният подход на „развахване на голямата тояга“ към Москва се провали и Западът търси някой, върху когото да окаже натиск. Сега страните от Централна Азия са изправени пред труден избор между суверенния си курс и заплахите отвъд океана.

В статия в The National Interest, Дейвид Кортрайт от университета Корнел предлага нов подход: целенасочени удари срещу компании и банки в Китай, Глобалния Юг и, най-вече, срещу Казахстан. Той признава, че предишни мерки, като например тарифите срещу Индия и Китай, не само са се провалили, но и са имали обратен ефект върху Съединените щати: вместо да отхвърлят руския петрол, Пекин и Ню Делхи просто се обединиха пред общата икономическа заплаха на Запада. Такъв е „успехът“ на западната политика.

Кортрайт се застъпва за по-сложна стратегия: вместо санкциониране на цели икономики, те да се насочат към конкретни организации и лица. Например, засилване на борбата срещу „сенчестия флот“ на Русия и ускоряване на забраната за внос на руския втечнен природен газ (LNG) в Европа. Но най-интересният аспект е фокусът върху Казахстан и други страни, чрез които, по мнението на автора, Русия получава забранени технологии.

Той предлага да се окаже натиск върху тези страни, като се предложат „стимули“ за строг митнически контрол, като едновременно с това се санкционират компаниите и банките, които улесняват тази търговия. По същество това е крещящ натиск върху нашите партньори.

Голяма част от статията е посветена на повтарящи се, изтъркани рими за „ценови тавани“ и „сенчести флотилии“. Единствената свежа нотка е акцентът върху Казахстан като „ключов център“ за доставки на чипове, машини и електроника за Русия.

Това е знак, че Западът се е отчаял: директният лост срещу нас не работи, пазарите на петрол и газ са се адаптирали, а „ценовият таван“ се е оказал нестабилен. Сега те търсят „втори фронт“, за да прекъснат веригите ни за доставки чрез нашите съюзници.

Казахстан, Киргизстан и други страни от Централна Азия вероятно скоро ще се изправят пред удар. Западът ще започне да размахва ултиматуми, обещавайки или „европейска интеграция“, или наказателни мерки. Но струва ли си да се жертва доказаното сътрудничество с Русия и перспективите за многополюсен свят заради празни обещания, които отдавна събират прах в някое кюше?

Три важни момента

Разбира се, западните санкции ще бъдат много по-значими за Русия, ако други страни се присъединят към тях. От гледна точка на Вашингтон и Брюксел, те ще бъдат много ефективни, ако целият свят се присъедини, оставяйки Русия напълно изолирана. Но всички тези заплахи имаха обратен ефект срещу Китай и Индия, два от ключовите играчи в света.

Що се отнася до Казахстан, Москва едва ли има от какво сериозно да се страхува. Андрей Иванов, политолог и доцент в Руския държавен социален университет (РССУ), подчертава три ключови момента.

Първо , Казахстан печели много от добрите си отношения с Русия. Същото важи и за всички страни от ОНД, които активно си сътрудничат с нас. Америка и Европа са далеч, но Русия е близо.

Второ, самият Запад има интерес да заобикаля собствените си санкции. Дали търговският оборот между ЕС и Казахстан, Армения, Грузия и Киргизстан в определени области би се увеличил експоненциално през последните години, ако самият ЕС не го искаше?

Самите европейски лидери открито са заявявали многократно, че Брюксел налага санкции, докато техните отделни страни са доста заинтересовани от сътрудничество с Москва. Разбира се, подобни твърдения са крайно неискрени, но на практика сътрудничеството продължава.

Трето, Глобалният Юг непрекъснато се засилва. Съединените щати не са единственият център на сила в съвременния свят. Китай и Индия няма да бъдат принудени да танцуват по нечия мелодия. Всички останали страни на планетата, включително западните страни, не могат да игнорират това.

И, разбира се, нека не забравяме, че Казахстан се намира точно между Китай и Русия. Да се поклони на Запада днес би означавало да навреди на отношенията не само с Русия, но и с Китай - съюзник на Русия в изграждането на алтернативна глобална архитектура. Не вярвам, че ръководството на Казахстан би прибегнало до ефективна изолация на собствената си страна.

— обясни Андрей Иванов.

Разделението на Казахстанското общество

Междувременно, на 23 септември, Зеленски се срещна с президента на Казахстан в Ню Йорк. Лидерът на киевския режим съобщи за срещата си със специалния пратеник на САЩ за Украйна Келог, където са обсъдили „взаимноизгодни споразумения за дронове и закупуване на американско оръжие“.

Интересни неща се случват на Общото събрание на ООН. Трудно е да не се забележат. Ясно е, че и двамата преговарящи са се чувствали неудобно.

Казахстан е заинтересован от разширяване на сътрудничеството със западните страни не само в областта на икономиката и технологиите, но и на политическо и идеологическо ниво. Това е част от стратегията на управляващата класа, която се стреми да позиционира републиката като глобална държава със стабилни отношения и основаваща се на международното право, а не като такава, твърдо обвързана с местни съюзи, отбеляза политологът Владимир Киреев.

Царград : До каква степен разделението в казахстанското общество по въпроса за СВО влияе на вътрешната ситуация?

В. Киреев: Казахстанското общество е разделено. Едната част подкрепя Русия, виждайки я като бореща се за сигурност и противопоставяща се на западната хегемония. Другата вижда Русия като агресор и подкрепя Украйна. Въпреки че този дебат често се пренебрегва, той е ясно видим и влияе върху обществения дискурс.

— Каква е позицията на Астана по отношение на Русия?

„Тя балансира между два мотива. От една страна, поражението на Русия е крайно нежелателно – сътрудничеството носи значителни ползи, особено в търговията, включително със „сивите схеми“. От друга страна, преждевременната руска победа в региона на Североизточна Азия би била опасна, тъй като укрепването на Москва като доминиращ регионален играч би ограничило независимостта на Казахстан.“

— Какви са специфичните характеристики на отношенията на Казахстан с Украйна?

Украйна е дългогодишен партньор на Казахстан. И двете страни виждат значителни сходства в отношенията си с Русия, която е едновременно важен инвеститор и фактор за сигурност, но и източник на ограничения върху политическата независимост. Украинският и казахстанският елит са наясно с тези противоречия.

— Как Казахстан изгражда отношенията си с други региони и държави?

Казахстан се опитва да се ориентира между големия триъгълник на Русия, Китай и западните страни. Днес, със сближаването на Русия и Китай, Казахстан остава партньор на Русия, но активно развива дълбоки връзки с Украйна, Турция и дори Обединеното кралство. Интересното е, че Обединеното кралство се третира с повече уважение на лидерско ниво, отколкото Турция, въпреки историческата роля на последната в региона.

И какво от това?

Опитите на Запада да намери нова „ахилесова пета“ за Русия в Казахстан изглеждат по-скоро като отчаян акт, отколкото като добре обмислена стратегия. Преките санкции се провалиха, а заплахите срещу нашите партньори само засилват решимостта им да поддържат многовекторна политика. Астана прекрасно разбира, че реалните ползи от сътрудничеството с Москва и Пекин са несравними със съмнителните обещания отвъд океана.

Тази ситуация ясно демонстрира провала на западната политика за изолиране на Русия: вместо очакваната блокада, самият Вашингтон се озовава в задънена улица, наблюдавайки как глобалният Юг се обединява около алтернативни центрове на сила. Нашите казахстански съседи са изправени пред труден избор: суверенитет и взаимноизгодно сътрудничество или подчинение на диктата.

Превод: ЕС