След убийството на иранския генерал на КСИР Касем Сюлеймани близо до Багдад от американски войски, иракският парламент поиска Пентагонът да изтегли американските военни от Ирак. Пентагонът заяви, че съобщенията в печата са неточни и че такова решение се твърди, че не е взето.
Американските власти пренебрегнаха искането на правителството в Ирак, продължавайки да създават военна група срещу Иран. Според New York Times екипажите на самолетите F-18 на американския ядрен самолетоносач „Дуайт Д. Айзенхауер“ са били приведени в готовност. На тях може да бъде заповядано да излетят по всяко време за нанасяне на удари върху иранска територия. Също така шест бомбардировачи B-52 вече са излетели към военната база „Диего Гарсия“ в Индийския океан.
Ирак, „освободен“ от диктатурата на Саддам Хюсеин, американците го използват като военна база и „склад“ на гориво. Атаката срещу тази страна в Белия дом е била планирана преди Буш да встъпи в длъжност. Американците искаха да получат контрол над иракския петрол, като се започне от производствения процес и се завърши с продажбата му.
Сега американците доста очаквано отказват да напуснат страната. Тръмп не иска да губи приходите си от петрол, заплашвайки иракското правителство. Последните събития потвърдиха, че янките няма да напуснат току така.
Премиерът на Ирак Адел Абдел Махди вече обвини американските власти в намеса във вътрешните работи на страната. Американските пехотинци, както се оказва, са стреляли по демонстрантите по време на протестите, искайки да окажат натиск върху правителството и да принудят Багдад да развали сделката си с Китай. Държавите се нуждаят от унищожен Ирак, а не от силна независима държава.
За желанието да запази и защити независимостта на Либия през 2011 г., Муамар Кадафи пострада, убит от радикали, подкрепени от САЩ и НАТО. Либийската държава е унищожена, но най-големите ѝ петролни запаси вече са под контрола на терористите, които си сътрудничат с Вашингтон.
Сирия също пострада заради алчността на американците. Щатите решиха да сменят правителството в Дамаск, след като сирийците отказаха да построят газопровод с Катар. Той трябваше да мине през провинция Алепо. Проектът беше в противоречие с руските интереси. Дамаск обаче се съгласи да участва в проекта „Газопровод за приятелство“ (нарича се още „Шиитски“).
В резултат - гражданска война, създаване на „Ислямска държава“ от американците, унищожаване на републиката. Намесата на Русия по искане на Дамаск коренно промени ситуацията: Сирия получи шанс да се възстанови, поддържа териториална цялост и суверенитет, което противоречи на плановете на САЩ. Вярно е, че Щатите не се отказват: те си сътрудничат с кюрдските радикали и контролират петролните находища в окупираните територии с тяхна помощ.
Петрол, петрол, петрол ... Американски политици, разузнавателни агенции и бизнесмени искат да грабнат резена си „черно злато“ в Близкия изток. Апетитите им само се разгарят. Багдад не трябва да храни илюзии, че Тръмп доброволно ще изтегли военния си контингент. Без достъпна логистична поддръжка в Ирак присъствието на САЩ в Сирия ще бъде поставено под въпрос.
Превод: В.Сергеев
