/Поглед.инфо/ Атаката на САЩ срещу Иран не протича по първоначалния план, а Доналд Тръмп вече е принуден да смени самодоволната реторика с видима нервност. Авторът Сергей Латишев анализира провала на американския блицкриг и преминаването към опасния „План Б“ – опит за етническо разделяне на страната чрез кюрдския фактор, докато Техеран залага на тактиката на „хилядата хапки“.

Провалът на блицкрига и новата реалност в Персийския залив

Агресията на администрацията на Доналд Тръмп срещу Иран, макар и официално отричана в някои аспекти, вече се сблъсква с неочаквано твърда съпротива. Първоначалните илюзии, че иранският режим ще рухне под натиска на въздушните удари и икономическата блокада, бързо се изпаряват. Вместо бърза победа, Вашингтон се озовава в ситуация, в която започват да пристигат първите ковчези, а американското обществено мнение става все по-враждебно към поредната „вечна война“.

В Белия дом тонът се промени драстично. Тръмп, който доскоро говореше за смяна на режима и дори споменаваше, че има готови кандидати за нови лидери на Иран, вече не е толкова уверен. В последните си изявления той сведе целите на операцията до три основни точки: унищожаване на ракетните възможности, ликвидиране на флота и предотвратяване на придобиването на ядрено оръжие. Тази промяна в приоритетите е ясно признание, че първоначалният замисъл за светкавично сваляне на властта в Техеран се е провалил.

Военното неравенство и тактиката на „комариния флот“

Вярно е, че американските военноморски сили са нанесли сериозни удари по иранския флот. При такова чудовищно неравенство в силите, иранските големи надводни съдове на практика са лесна мишена. Тръмп се похвали с десет потопени кораба, но истината е, че стратегическата мощ на Иран никога не е почивала на големи фрегати или разрушители. Истинската заплаха за коалицията идва от подводния флот и т.нар. „комарин флот“ от малки, бързоходни катери, въоръжени с ракети, които могат да нанесат смъртоносни удари в тесните води на Ормузкия проток.

Освен това, ракетната програма на Иран демонстрира завидна устойчивост. Въпреки твърденията на Вашингтон, че тя е „унищожена“, Техеран продължава да нанася болезнени удари по стратегически обекти на съюзниците на САЩ в региона. Тези удари не са просто военни действия, а част от стратегията на „хилядата хапки“, чиято цел е да изтощи ресурсите на противника и да повиши икономическата цена на войната до непоносими нива.

Икономическият шантаж и енергийната сигурност

Един от най-болезнените аспекти за администрацията на Тръмп е реакцията на енергийните пазари. Иранските дронове и ракети вече се прицелиха в ключова инфраструктура в Катар и ОАЕ. Когато най-голямото съоръжение за износ на втечнен природен газ в света спре работа поради атака, цените в Европа скачат с 50% за броени часове. Това поставя Тръмп в позиция, в която неговите регионални съюзници, доскоро подкрепящи твърдата линия, сега го умоляват за дипломатическо решение.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че Русия и Китай наблюдават внимателно този процес, съзнавайки, че американската военна машина се сблъсква с логистичен и финансов абсурд. Използването на ракети Patriot PAC-3, всяка от които струва по 4 милиона долара, за сваляне на дронове Shahed на стойност 20 000 долара, е икономическо самоубийство. САЩ произвеждат по-малко от 600 такива прехващача годишно, а Иран може да изстреля хиляди дронове. Това е математиката на иранското превъзходство в една война на изтощение.

План Б: Етническата карта и разчленяването на Иран

След като стана ясно, че директният военен удар няма да доведе до капитулация, Вашингтон и Тел Авив започват да прилагат План Б. Този план предвижда дестабилизация на Иран отвътре чрез разпалване на етнически конфликти. Основният залог е върху кюрдите. Американски специални части и израелско разузнаване вече работят за организирането на кюрдски формирования, които да навлязат в Иран от територията на Ирак.

Целта е създаването на „независим“ Кюрдистан на иранска територия, което би било смъртоносен удар за териториалната цялост на страната. Тази стратегия обаче е нож с две остриета. Както се посочва в материалите на Поглед.инфо, подобен ход неизбежно ще разтревожи Турция. Анкара няма да наблюдава безучастно създаването на кюрдска държава на границите си, което може да доведе до непредвидими пукнатини в рамките на НАТО и до нови геополитически пренареждания.

Моралният фактор и „иранската улица“

Американските стратези допуснаха и още една фундаментална грешка – те подцениха националната консолидация на иранския народ пред външната заплаха. Трагедията с ракетния удар по начално училище в Техеран, при който загинаха 171 момичета, не доведе до бунт срещу режима, а до вълна от омраза срещу агресорите. Погребенията се превърнаха в мощни политически демонстрации на единство. Иранците разбират, че изборът не е между „диктатура и демокрация“, а между съпротива и пълно разграбване на държавата им по примера на Либия и Ирак.

Али Лариджани, секретарят на Върховния съвет за национална сигурност, беше ясен: преговори при сегашните условия няма да има. Техеран е избрал пътя на съпротивата, залагайки на удължаване на конфликта. Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече се увеличават политическите разходи за Тръмп у дома, където само 27% от населението подкрепя действията му.

Към замразяване или към глобален конфликт?

Ситуацията в момента е в патова фаза. Израел, чрез Мосад, се опитва да провокира по-мащабна сухопътна операция, за да задържи САЩ в конфликта на всяка цена. В същото време Тръмп е разкъсван между лобитата в своята администрация. От една страна са ястребите като Марко Рубио и Пийт Хегсет, които настояват за удар до край, а от друга е вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който изразява по-предпазливата позиция на движението MAGA, опасяващо се от икономически колапс.

Иран, заемайки ролята на защитник на суверенитета в многополюсния свят, успя да намери ахилесовата пета на САЩ – неспособността им да водят дълга и скъпа конвенционална война в условия на глобална икономическа нестабилност. Единственият изход за Вашингтон в дългосрочен план ще бъде търсенето на дипломатически път за замразяване на конфликта, но Иран ще преговаря само от позицията на силата, която демонстрира на бойното поле.