/Поглед.инфо/ Всъщност, какви въпроси и различия по отношение на неонацизма може да има между онези, които са преживели Холокоста, и тези, които са понесли основната тежест на борбата срещу германския нацизъм? На настоящия етап обаче те съществуват. Нека се опитаме да ги разберем.

Известните идеологически противоречия между Русия и Израел са отдавнашни. Израел винаги е бил част от Запада. Въпреки това имаше и все още съществуват мощни социални и идеологически фактори (не единствените), които сближават нашите страни: голяма руска диаспора, историческата памет за борбата срещу нацизма. Имаше и период на взаимно доверие между държавните глави.

При сегашния баланс на силите на международната арена, когато Русия се превърна в значим играч, включително в Близкия изток – след поражението на ИД (забранена в Руската федерация) в Сирия, след началото на санкционната политика на Запада, която води до сближаване с Иран (по-специално става дума за влизането му в БРИКС).

В тази ситуация отношенията между Москва и Тел Авив се усложняват. Това разбра Бенямин Нетаняху, който като министър-председател на Израел успя да изгради отношения на доверие с Владимир Путин. Такива отношения бяха особено необходими на фона на войната с ИД (забранена в Руската федерация) в Сирия: войната се водеше срещу ислямски радикали, които заплашваха Израел, а коалиция от държави, представена от Иран, Ливан, Турция и Русия, също се биеше срещу тях.

Сред членовете на тази коалиция имаше открити врагове или държави, неприятелски настроени към Израел. Тогава, както отбелязват наблюдателите, предмет на договореност, още преди началото на руската специална операция в Сирия, стана споразумението между Путин и Нетаняху със следното съдържание:

Москва и Тел Авив сключиха през лятото на 2015 г. (т.е. в навечерието на от началото на руската специална операция в Сирия) много сложна непублична сделка. Като част от сделката Израел няма да спира Русия да прочисти Сирия от терористи и Русия се ангажира да гарантира, че високотехнологичните руски оръжия, прехвърлени на сирийските войски, няма да попаднат в ръцете на Хизбула. Освен това, ако тези оръжия все пак попаднат, тогава Москва няма да попречи на израелците да решат въпроса по израелски начин - тоест да унищожат складове или конвои с тези оръжия (предварително предупреждавайки Русия за това, за да не поразят случайно руски военнослужещи).“

Нетаняху вече не е министър-председател, въпреки че е невъзможно да се изключи връщането му на поста, политически кризи и избори следват един след друг в Израел, а следващите парламентарни избори ще се проведат на 1 ноември тази година.

Сегашната ситуация в Израел може да се опише по следния начин: „Сега Бенямин Нетаняху очевидно ще се опита да стане министър-председател за последен път. (…) Сегашната ситуация обаче не е най-добрата за това поради инфлацията и икономическата криза. Ядрената програма на Иран и дейността на иранските проксита в Сирия и Ливан засилват безпокойството на израелския истаблишмънт.

Ако по-рано Нетаняху редовно идваше в Москва за подкрепа, сега, в контекста на СВO, това е много по-трудно, израелското общество е поляризирано по „украинския въпрос“. Освен това Кремъл открито протестира срещу неотдавнашните израелски бомбардировки на сирийска територия.

А сближаването между Русия и Иран, както се вижда от неотдавнашното посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Техеран, където бяха постигнати нови споразумения, очевидно не е в интерес на Израел.Така е, което означава, че политиците ще спекулират с това, което вече се случва.

Доказателство за някои усложнения е информацията, разпространена от Jerusalem Post на 5 юли, че правителството на Руската федерация уж е издало заповед за прекратяване на дейността на еврейската агенция Sokhnut, която предоставя помощ на евреите при миграция към историческата им родина. Вярно, в същия ден от самата агенция информацията беше опровергана:

Представителството на Еврейската агенция за Израел и организациите, създадени от Еврейската агенция за Израел в Руската федерация, продължават да извършват своята дейност в съответствие с изискванията от законодателството на Руската федерация. Няма искания за незабавно прекратяване на операциите.“

Ръководителят на отдела за връзки с обществеността на Федерацията на еврейските общности на Русия Борух Горин се опита да разреши окончателно ситуацията: „Противоречива информация. Израелското министерство на външните работи потвърди тази информация, но Еврейската агенция в Москва я отрече. Предполагам, че това е някакво регулаторно действие, при което DOJ казва да се елиминира това и това, в противен случай дейността ще бъде прекратена. Ситуацията е странна, едни потвърждават, други отричат.”

С една дума, уж политическият въпрос се оказа процедурен, нищо не заплашва Алия-та. Но, както се казва, "утайката остана" и това е повод за Израел да се замисли.

Не е тайна, че израелските наемници се бият в Украйна, според Министерството на отбраната на Руската федерация 35 наемници са пристигнали от 24 февруари 2022 г., 10 са унищожени, 11 са напуснали и 14 остават. В сравнение с други страни това не е много. Така от Сирия за Украйна са заминали 200 наемници, а от Турция - 61.

Израелски наблюдател описа факторите зад появата на руско-израелското напрежение по следния начин:

„Първо Яир Лапид, който преди това заемаше поста външен министър на Израел, оглави правителството на страната вместо Нафтали Бенет. В първия си ден на поста Лапид осъди руската специална операция в Украйна и поиска правителството му да подкрепи американците в тази криза, да се присъедини към западните санкции срещу Москва и най-важното да предостави на Украйна оръжия, включително Iron Air и системата за противоракетна отбрана. „Железен купол“.

Второ: стотици офицери и войници от израелската армия, както и бивши служители на израелските специални сили, се включиха доброволно да се бият като „наемници“ на страната на въоръжените сили на Украйна и президента Володимир Зеленски, който има еврейски корени и иска да превръщат Украйна във „втори Израел“.

Трето, ескалацията на агресията срещу Сирия, ударите по международното летище в Дамаск (10 юни) и парализата на работата му за повече от две седмици накараха Владимир Путин да инструктира руското външно министерство да внесе в Съвета за сигурност на ООН проекторезолюция, осъждаща Израел за тази бомбардировка.

В същото време Израел не наложи санкции на руския бизнес и руснаците, няколко израелски компании спряха да правят бизнес в Русия поради СВO, но повечето продължават да работят, вносът на необработени диаманти от Русия продължава. Но проукраинските активисти, които по същество подкрепят нацистките сили, съсредоточиха усилията си върху отмяна на концерти на руски изпълнители и се опитват да окажат натиск върху руския бизнес, по-специално Yango, дъщерно дружество на Yandex Group.

Така представител на една такава организация смята, че „основният проблем на Yandex е манипулирането на данни и, следователно, общественото мнение“ [ix], разбира се, в интерес на „режима на Путин“.

Антиеврейските бандеровци (това е самоназвание), тоест евреи по националност, които подкрепят украинските националисти, които по време на Втората световна война взеха активно участие както в еврейските погроми, така и в унищожаването на евреите, по чудо станаха обичайни от 2014 г. Партньори станаха първите и хора от обкръжението на украинския олигарх Игор Коломойски, който оглави Обединената еврейска общност на Украйна.

Всъщност това самоназвание и съответната идеология възниква като оправдание за дейността на Коломойски, който през 2014 г. става губернатор на Днепропетровска област, и неговите бизнес партньори, които активно финансират и създават батальони от украински националисти за войната в Донбас .

През 2016 г., говорейки в украинския парламент, израелският президент Реувен Ривлин каза: „Около 1,5 милиона евреи са били убити на територията на съвременна Украйна по време на Втората световна война в Бабий Яр и много други места. Разстрелвани са в горите, край дерета и ровове, натикани в масови гробове.

Много съучастници в престъплението са украинци. И сред тях се открояваха бойците на ОУН (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация), които се подиграваха с евреите, убиваха ги и в много случаи ги предаваха на германците.

Също така е вярно, че е имало повече от 2500 Праведници на народите – тези няколко искри, които горяха ярко по време на мрачния залез на човечеството. Повечето обаче запазиха мълчание. Отношенията между украинския и еврейския народ днес са насочени към бъдещето, но не можем да позволим историята да бъде забравена, както с нейните ужасни, така и с нейните добри събития.

Тази реч предизвика остра реакция от някои украински политици,Тоест, оказва се, че сега е невъзможно да се „опозори“ паметта на нацистките съучастници, тогава те казаха на президента на Израел в Киев, че участието им в Холокоста е дреболия в сравнение с факта, че са се борили срещу тоталитарния съветски режим, а техните наследници сега се твърди, че се борят срещу „тоталитарния режим на Путин“.

Тук възниква един резонен въпрос – може ли нацизмът да бъде престъпление само срещу евреите? Изглежда тази негласна теза се ражда от разсъжденията и действията на онези сили в Израел, които се опитват да оправдаят укронацизма.

Друг аргумент - може ли да има нацизъм в държава, в която президентът е евреин ? Затова позицията на Тел Авив трябва да бъде недвусмислено проукраинска, казват от Киев. По време на дистанционно обръщение към Кнесета президентът на Украйна Володимир Зеленски, наблягайки на „семейните връзки“, поиска Израел да предостави на страната му оръжия и да премахне ограниченията за влизане на украинци, въведени след началото на специалната операция.

"Какво е? Апатия? Изчисление? Или медиация без вземане на страна? упрекна тойизраелските политици. Речта на Зеленски обаче предизвика силно осъждане от премиера Нафтали Бенет, който се противопостави на използването на реторика от украинския му колега, която сравнява действията на Русия с тези на нацистите. Той заяви, че „никое друго събитие не може да се сравни с Холокоста.”

Геополитическите отношения на Израел с Русия са твърде обширни – това са и Сирия, и Иран, и Палестина.

Какво избира Израел - сигурност или игра на една от страните поради идеологическа ориентация? Този въпрос не трябва да се разглежда като заплаха срещу Израел. Москва не е заплашвала и не заплашва Тел Авив. Мога обаче да предположа, че позицията на Израел относно спецоперацията в Украйна и охлаждането на отношенията между двете страни може да стане повод за активизиране на действията на „вечните врагове“ на Тел Авив.

Тъй като както участието, така и неучастието на Москва в делата на Близкия изток се отразява на ситуацията в този размирен регион, Русия направи и прави много, за да балансира противоречията на дългогодишните противници в региона.

Странно, но именно заради украинския национализъм и подкрепата му от определени сили, Израел беше изправен пред труден избор: между „правилата“ на световния ред, историческата памет, реалната политика и настоящите си интереси. Но изборът ще трябва да бъде направен рано или късно, защото да откажеш историческата истина за него е същото като да откажеш фундаменталните основни ценности, въз основа на които е създадена еврейската държава.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com