/Поглед.инфо/ Израелското правителство подкрепи кандидатурите на Доналд Тръмп и Марин льо Пен, като по този начин предизвика настоящите власти на САЩ и Франция. Това може да изглежда като демонстрация на сила от страна на израелските лобисти. В действителност нещата са по-скоро обратни и подобно „прекрачване на червените линии” може да струва скъпо на еврейската държава.

Победа на Марин льо Пен не само на парламентарните, но и на президентските избори във Франция би била „отличен резултат с десет удивителни“ за Израел.

Израелският министър по въпросите на диаспората Амихай Шикли мисли същото за Доналд Тръмп, който претендира да върне властта на Съединените щати. В същото време Шикли даде да се разбере, че това не е само негово мнение, но и мнението на неговия партиен и административен шеф, израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Това мнение е разбираемо, но изразено на висок глас се превръща в акт на голяма наглост. По същество това е намеса на чужда държава в избори на страната на опозицията.

Позицията на Шикли е забележителна. От висотата си той сякаш се обръща към евреите от САЩ и Франция - избиратели и спонсори, призовавайки ги да сменят сегашното правителство.

Няма съмнение защо израелските власти харесват Тръмп толкова много. Той не само призна Ерусалим за израелска столица, като премести американското посолство там. Той по принцип се превърна в най-произраелския американски лидер в историята и размишлява минимално по конфликта в Близкия изток. За него това е семейно дело. Самият Тръмп не е евреин, но дъщеря му прие юдаизма, за да съответства на съпруга си Джаред Кушнър, който стана не само най-близкият съветник на тъста си, но и автор на политическа стратегия за Близкия изток. Следователно не само израелското правителство, но и израелците масово подкрепят Тръмп през 2024 г., точно както през 2020 г. и дори през 2016 г., когато никой друг в света не подкрепяше Тръмп, освен тях и руснаците.

Но подкрепата на Израел и евреите като цяло за „Националния сбор“ на Марин льо Пен е ноу-хау от френските избори, нещо, което някога беше невъобразимо. Дългогодишният лидер на местните националисти Жан-Мари льо Пен е известен и като антисемит и отричащ Холокоста, което обаче не попречи на конкурентите му от още по-десния и вече несъществуващ “Съюз новите сили” да лепне етикет на Льо Пен като „еврейска марионетка“.

Льо Пен вече е на 95 години. Преди девет години собствената му дъщеря го изключи от партията поради различия по еврейския въпрос и той отговори, като се отрече от дъщеря си, която прехвърли семейната им политическа власт към много по-умерени позиции.

Сегашният успех на Марин льо Пен е следствие и от помирението на нейната партия с евреите. Едва през последния политически сезон еврейските организации във Франция започнаха да я подкрепят, което даде коренно различен тон в редица медии - кандидатите от “Националния сбор” вече не са „неприемливи“, а напълно мейнстрийм.

Както Джордан Бардела, формалният лидер на Националната партия, фаворит на Льо Пен и вероятно бъдещ премиер на Франция, каза миналата година, „за много френски евреи “Националният сбор” е щит срещу ислямистката идеология“.

С други думи, това е съюз срещу общ враг. Отхвърлянето дори не на ислямизма, а на исляма като такъв е нещо, което не е ревизирано в партията от времето на Жан-Мари Льо Пен. Само преди кръвта беше по-важна от вярата, но сега е обратното: бащата на Бардела е алжирски арабин.

След като Марин льо Пен в пламенна реч в парламента през есента на 2023 г. заклейми движението “Хамас“ и неговите „приятели“ (тоест крайнолевите сили на Жан-Люк Меланшон, където ислямистите са добре дошли), „меден месец ” започва в отношенията й с Израел, което включва участие в маршовете на Льо Пен срещу антисемитизма. Във Франция, дом на най-голямата ислямска и най-голямата еврейска диаспори в Европейския съюз, проблемът с антисемитизма наистина съществува.

Броят на „инцидентите“, които властите характеризират като антисемитски, вече не наброява стотици годишно, а хиляди. Най-известните от тях са убийствата на две възрастни жени Сара Халими и Мирей Нол. И в двата случая съдът реши, че убийците, мигранти от ислямските страни, са мотивирани от национална омраза. От марш в памет на Нол, който имаше късмета да оцелее в Холокоста, Марин льо Пен беше отхвърлена като „фашистка“ през 2018 г. На марша срещу антисемитизма през 2023 г. тя е хедлайнер. Но президентът Еманюел Макрон, както подчерта вредният министър Шикли, не беше забелязан на това шествие.

Фактът, че Израел и еврейската диаспора успешно издигат лоялни политици от първи ранг в такива влиятелни страни като САЩ и Франция, е доказателство не за тяхната сила, а напротив, за тяхното отслабване.

Преди Израел беше предимно безразличен към това коя партия е на власт в Париж или Вашингтон. Във всеки случай той можеше да се надява на недвусмислена политическа и привилегирована военна помощ.

Не е така сега, когато антиизраелските и пропалестинските протести станаха норма не само в ислямските страни, но и в западните, за Израел се появиха нежелани варианти за конфигурация на властта в Америка и Европа. Паралелно със сближаването му със силите на десницата се засилва и антагонизмът му с левите сили.

Сега социално-политическият образ на еврейската държава в света е много по-лош, отколкото преди 15-20 години. Може би затова израелските лобисти не се интересуват от цената на имиджа си, като открито подкрепят опозицията в страни, които все пак са съюзници.

Това обикновено не се прави, защото играе срещу дългосрочните национални интереси. Джо Байдън, който е в конфликт с Нетаняху, ще остане президент на САЩ поне още шест месеца, а може би и повече, ако Тръмп по някакъв начин няма късмет. А до 2027 г., когато ще се проведат президентските избори във Франция, по политически стандарти има още много време и през цялото това време президент ще бъде Макрон, който е толкова непримирим с Льо Пен, колкото американските демократи с Тръмп.

Личните конфликти усложняват обществената политика. Ето защо Кремъл и руското външно министерство обикновено използват формулировката „приемаме всеки избор на еди-кой си и сме готови да работим с всеки победител в изборите“. И чувствайки се незащитен в това ново време, суетният и нервен Израел залага на изборите на други хора „с десет удивителни знака“.

Новини като „отношенията на Израел с такава и такава държава“ предизвикват иронична усмивка дори сред самите израелци, защото няма държава, с която отношенията на Израел биха се подобрили – в светлината както на продължаващата операция в ивицата Газа, така и на много вероятното влизане на войски в Ливан.

Едновременното отхвърляне на политическата етика, според която откритата намеса в чужди избори не е кошер, напомня на истерията на обсадена крепост и в крайна сметка може да навреди на Израел на международната сцена дори повече от неговите войни. Светът като цяло свикна с войните в Близкия изток. Но не е нужно да свиква с такова безпрекословно лобиране, за да се постави под въпрос по-нататъшната подкрепа за Израел в страните, където той работи за свалянето на властта.

Превод: В. Сергеев