/Поглед.инфо/ Точно преди година се случи събитие, което рязко ускори хода на събитията в Близкия изток и повлия на целия свят - кървава атака на арабски групировки срещу Израел. По онова време последиците от тази терористична атака изглеждаха като катастрофа за еврейската държава. Как и защо всъщност ситуацията се обърна с главата надолу за една година и какво значение има случващото се за страната ни?

На 7 октомври се навършва точно една година от най-кървавата терористична атака в съвременната история на Израел. Този ден „Хамас“ и неговите съюзници успяха да извадят от строя или да заблудят израелското оборудване за наблюдение и след това пробиха оградата около ивицата Газа на израелска територия. В резултат на това те не само убиха почти 1200 израелци (за сравнение: в най-кървавата за Израел Война на Йом Кипур срещу армиите на Египет и Сирия загинаха между 2500 и 3000 и граждани) и отвлякоха няколкостотин, но и завзеха значителна част на територията на Южен Израел.

Значението и последиците от тази терористична атака надхвърлят конфронтацията между Израел и „Хамас“. Много експерти го наричат една от повратните точки в историята на Близкия изток. Искра, която може да запали пламъка на голяма регионална война.

След инвазията израелската армия започна мащабна операция срещу „Хамас“ и ивицата Газа. Сега започна нов етап - нахлуването в Ливан с цел унищожаване или максимално отслабване на групировката „Хизбулла“ (чийто среден и висш команден състав беше разбит от израелското разузнаване чрез терористични атаки и бомбардировки). В обозримо бъдеще тази инвазия може да се превърне в пълноценна война между Иран (който ще се притече на помощ на „Хизбулла“), от една страна, и Израел и САЩ (които ще се притекат на помощ на Израел) от друга.

Процесът на оказване на влияние от терористичните атаки от 7 октомври все още не е приключил. Но сега вече е възможно да се обобщят резултатите и последствията от тях за ключови регионални и външни играчи: Израел, Иран с неговите съюзници, САЩ - и, разбира се, Русия.

Израел загуби, но и спечели

Преди година Израел се смяташе за най-големият губещ. И въпросът не е само в безпрецедентния брой жертви, но и в демонстрацията на слабост.

В арабския свят страхът от Израел продължава дълго време, формиран поради военните победи на еврейската държава в средата на ХХ век. Смяташе се, че територията, контролирана от Израел, не може да бъде окупирана. Последният опит за това беше преди 50 години (войната Йом Кипур) и завърши с тежко поражение на водещите армии на арабските държави. На 7 октомври 2023 г. обаче се оказа, че не са необходими армии за целта - достатъчни бяха само няколко хиляди палестински бойци. Очакваше се инвазията да отбележи края на политическата кариера на премиера Бенямин Нетаняху.

През изминалата година обаче израелците и лично Нетаняху успяха да превърнат поражението си в това, което смятат за победа. Тел Авив започна безпрецедентно смела операция за защита срещу стратегията на Иран за „хиляди порязвания“. Същността на тази стратегия е да се обгради Израел с мрежа от проирански структури и чрез терористични атаки и нестабилност да се изтощи еврейската държава.

В резултат на това терористичната атака на 7 октомври позволи на Израел да консолидира обществото и да започне операции в Газа и Ливан. Да, тяхната безпрецедентна бруталност бързо лиши израелците от международната симпатия, възникнала след атаките от 7 октомври. Да, повечето израелци все още имат негативно мнение за премиера Нетаняху. Проучванията на общественото мнение обаче показват, че той все още е най-популярният кандидат за поста министър-председател на страната. Освен това успешните операции срещу „Хамас“ и „Хизбулла“ му дават надеждност за извършване на други операции.

Иран, „Хамас“ и „Хизбулла“ спечелиха, но и загубиха

Водената от Иран така наречена „Ос на съпротива“ – която включва „Хамас“ и „Хизбулла“ – засега е губещата. Въпреки целия първоначален успех на терористичната атака на 7 октомври и другите атаки срещу Израел.

Тези победи бяха постигнати на много висока цена. Хиляди бойци на „Хамас“ бяха убити - включително ръководителят на Политбюро на организацията Исмаил Хания. Инфраструктурата в Газа е разрушена, като повече от половината жилищни сгради са повредени или разрушени. Като се има предвид, че няма пари за възстановяването му, значителна част от ивицата ще остане необитаема - което ще отслаби позицията на групата не само в конфликта с Израел, но и в конфронтацията с конкурентите. По-специално групировката „Фатах“, която контролира Западния бряг.

За „Хизбулла“ ситуацията е още по-лоша. Цялото висше ръководство на организацията беше унищожено през последната година. Значителна част от средния мениджмънт също беше разбита - благодарение на операция на израелското разузнаване, която заложи експлозиви в пейджърите на активисти на „Хизбулла“. Организацията е толкова отслабена, че е малко вероятно да успее да предотврати израелска инвазия в Южен Ливан.

Проблемите на „Хамас“ и „Хизбулла“ стават проблеми и на основния им покровител Иран. Но в никакъв случай не основните проблеми. Основният беше изборът, която Тел Авив представи на Техеран.

Провеждайки широкомащабни, дръзки и демонстративно брутални операции срещу иранските проксита, израелците демонстрират на всички останали проксита, както и на страните от Близкия изток, слабостта на Иран – защото не е в състояние да защити своите съюзници. Това разрушава оста на съпротивлението. Ако Иран реши да се защитава, тоест да удари Израел, това може да доведе до рязка ескалация на конфликта. Просто казано до война между Иран и САЩ, което е ненужна и изключително опасна за Техеран.

В резултат на това, избирайки между войната и последвалия срам, иранците демонстративно избраха готовността за война и на 1 октомври нанесоха масиран ракетен удар по Израел. Давайки възможност на Тел Авив да започне ескалацията, за която очевидно се готви.

Куче с чужда опашка и мъдра маймуна

Степента на тази ескалация до голяма степен ще зависи от позицията на Съединените щати, ключовият съюзник на Израел, без чиято помощ Тел Авив няма да оцелее в тази война. Изглежда, че американците трябваше да го изоставят. Демократите нямат нужда от тази война, защото тя ще доведе до повишаване на рейтинга на Доналд Тръмп. САЩ като държава също не се нуждаят от това, защото Америка вече е затънала в конфликта в Украйна.

Проблемът обаче е, че израелската опашка вече активно размахва американското куче. Бенямин Нетаняху доведе Америка до ситуация, в която Белият дом няма място за маневриране. В случай на рязка ескалация той не може да не подкрепи Израел - вътрешнополитическият живот в САЩ е устроен по такъв начин, че и електоратът, и спонсорите ще се отвърнат от кандидат, който се отвърне от Израел. А военното поражение на еврейската държава във войната срещу Иран (неизбежно, ако САЩ не помогнат с пари, оръжия и войници) ще лиши САЩ от единствената им крепост и съюзник в региона.

Що се отнася до Русия, действията на Израел, „Хамас“, „Хизбулла“, Съединените щати и Иран превърнаха Москва в един от основните бенефициенти на цялата израелска комбинация. Мъдрата маймуна от китайската поговорка, покрай която се носи трупът на врага.

На първо място, Съединените щати бяха разсеяни от Близкия изток. Дори сегашното ниво на конфликт на Израел с „Хамас“ и „Хизбулла“ изисква Вашингтон постоянно да доставя пари и оръжия на еврейската държава. И всеки долар и патрон, който отива в Израел, не отива в Украйна.

Заставайки на страната на Израел по въпроса за нечовешките бомбардировки срещу „Хамас“, САЩ развали максимално отношенията си с мюсюлманския свят. Вече не може да се говори за участие на арабски държави в санкционната кампания срещу Русия.

Отношенията с арабския свят бяха развалени не само от САЩ, но и от международни организации, контролирани от Запада. Отказът на Международния олимпийски комитет и други структури да наложат санкции срещу Израел беше най-доброто доказателство за двойни стандарти. Оказва се, че мюсюлманите, убити от Израел в Газа, са по-малко важни за Запада от украинците, убити в боевете.

Разбира се, в същото време Москва осъжда Израел и САЩ за техните провокативни действия. Противопоставя се на войната в Близкия изток. Но това осъждане не означава, че Русия не трябва да се възползва от грешките на своите врагове. Дори ако за Израел тези грешки изглеждат като успех и победа.

Превод: В. Сергеев