/Поглед.инфо/ Руската ваксина “Спутник-V” ще бъде една от малкото, които Световната здравна организация препоръчва за масово използване на цялата планета. Но доскоро западните експерти и политици публично се съмняваха в ефективността на разработката на руските учени. Какво се случи и какви ползи ще донесе в крайна сметка на страната ни?
Както стана известно от съобщението на СЗО, публикувано в понеделник, руската ваксина “Спутник-V” ще бъде препоръчана за включване в списъка на лекарствата за използване при извънредни ситуации по програмата КОВАКС. След публикуването в “Лансет” на успешните клинични изпитвания на “Спутник-V”, това съобщение на СЗО означава, че пред руската ваксина светва зелено за най-широката международна употреба. И Европа вече е оценила това и се готви да използва руския препарат.
Към днешна дата само две ваксини срещу КОВИД-19 имат такъв висок статус, а именно лекарства от “Файзер”/”Бионтех” и “АстраЗенека”. Така , без съмнение, “Спутник-V” е един от най-големите технологични успехи на Русия. Но как стана възможно?
Световен пазар "за богатите" и "за бедните"
КОВАКС е международен механизъм, създаден от СЗО в партньорство с Глобалния съюз за ваксини и имунизация (ГСВИ) и Коалицията за иновации за готовност при епидемия. Според условията на програмата страните с високи доходи плащат за закупуване на ваксини, като по този начин субсидират така наречените финансирани държави. Тоест бедните, които не могат да си позволят да купят ваксината сами.
Смисълът на подобно начинание за богатите държави е пределно ясен - те просто не искат да имат до себе си огромен брой т. нар. “Провалени” държави, които при липсата на съвременни лекарства стават огнища на смъртоносни болести. Никой не иска ситуацията със заключвания или карантини от 2020 г. да се повтаря при всяка друга опасна инфекция. Разбира се, страните донори не правят всичко това безкористно - така те все пак пряко субсидират собствената си фармацевтична индустрия.
Досега Русия не се възприемаше като част от този вид неофициален картелен заговор на западните страни. Нашата индустрия за производство на лекарства и ваксини до голяма степен е затънала в технологиите от края на ХХ век, наследени от СССР. Тоест, все още можем да произвеждаме старите лекарства, но уви, не и да разработим нещо наистина ново и още повече да изведем такова лекарство на сцената на световно признание. Оттук и добре известната ситуация с доминацията на чуждестранните лекарства дори на руския медицински пазар. Изглеждаше, че Русия не само губи достъп до атрактивния световен пазар за фармацевтични продукти, но постепенно губи дори собствения си вътрешен.
Да бъдем честни, ако не бяхме променили ситуацията драстично през последното десетилетие - можеше да сме не сред технологичните донори на такива програми като КОВАКС, а сред техните безправни получатели. Например като Украйна, която сега смирено чака „белия сахиб“ да ѝ осигури поне малко ваксина срещу КОВИД-19. В Русия обаче, за разлика от Украйна, са оцелели големите биотехнологични центрове, създадени по съветско време - по-специално “ Гамалей”. Същият, където е създаден “Спутник-V”.
Какъв шанс използва Русия
Всъщност гореспоменатото решение на СЗО отразява само реалната ситуация с международното признание на „Спутник-V“. Към днешна дата, освен в самата Русия, употребата на нашата ваксина вече е одобрена в Беларус, Аржентина, Боливия, Сърбия, Алжир, Палестина, Венецуела, Парагвай, Туркменистан, Унгария, Обединените арабски емирства, Иран, Република Гвинея , Тунис, Армения, Мексико, Никарагуа, Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина), Ливан и Мианмар.
Така, ако СЗО не беше включило “Спутник-V като кандидат за програмата КОВАКС, това щеше да предизвика оправдани претенции в страните получатели. Да, не трябва да се гледат зъбите на подарен кон, но предвид скорошните скандали относно наличието на ваксини от “Файзер”/”Бионтех” и “АстраЗенека”, дори в страните от ЕС, такъв едностранчив подход можеше ясно да дискредитира и обявените цели на КОВАКС (помощ за бедните страни) и нейните скрити мотиви (защита на населението на развитите страни от преливане на опасни болести от бедните и „неуспешни“ държави).
Тук най-вероятно играе роля още една характеристика на “Спутник-V”: за разлика от продуктите на “Файзер”/”Бионтех, “АстраЗенека” и редица други западни компании, руските разработки се доставят в „отворен код“, тоест с прехвърлянето на всички производствени лицензи и патенти за страните - получатели на ваксината.
Тоест, при желание и разполагате с необходимите средства и време, производството на “Спутник-V” може да бъде разположено навсякъде, не само в Русия. Разбира се, със съгласието на притежателя на авторските права - руската компания, и при съответните лицензионни условия. Но "голямата фармация" не практикува това по отношение на своите препарати, като предпочита да печели пари от всяка доза и опаковка.
“Стоп-стоп!”, ще каже внимателният читател. В крайна сметка авторът по-горе говори за общата изостаналост на руската фармакология. И тогава изведнъж - не само огромен успех с ваксината, но и възможността за „трансфер на високи технологии“. Какво е
Работата е там, че през последните десетилетия се случи истинска технологична революция във фармакологията и разработването на ваксини - човечеството се приближи много близо до създаването на лекарства „на върха на епруветката“, предварително програмиране на желаните свойства и терапевтично ефект. Подобен подход беше невъзможен дори преди 30 години - достатъчно е да прочетете поучителни истории за почти случайното откритие на много популярни днес лекарства.
Например, ефективното противораково лекарство “Таксол”, което беше почти случайно открито в резултат на обширно американско търсене на естествени противоракови вещества, по време на което бяха изпитани над 100 хиляди различни съединения. Или, като добре познатото средство за повишаване на ерекцията, “Виагра” привлича вниманието, след като стари доброволци в клиничните изпитвания на бъдещия препарат започнаха подозрително активно да искат „друга доза от това хапче за сърце“, което се оказва много добро на тяхната възраст, но напълно по друга причина.
Сега фармаколозите са се спуснали почти до нивото на „елементарните градивни елементи“ на Вселената - молекули и протеини, изградени от тях, основният строителен материал на човешкото тяло. Вече можем да програмираме почти сто процента от много сложна третична структура на който и да е протеин и това се прави не в резултат на сложен биологичен синтез, а се изчислява на компютър.
Така изследователската фармакология стана широко достъпна - разбира се, при редица условия. С достатъчно знания, опит и изчислителна мощ е възможно да се разработят лекарства и ваксини с много скромни ресурси. Например, “Бионтех”, с който “Файзер” придоби и всъщност разработи първата мРНК ваксина, беше по същество стартираща компания. “Бионтех”, основана през 2008 г., през последното десетилетие „реже“ темата за мРНК ваксините в много „камерен“ вариант (но не забравяйки да патентова всички свои разработки) и получава първата голяма инвестиция от фондация „Гейтс“ едва през септември 2019 г., малко преди началото на пандемията КОВИД-19.
Точно същия ефект се случва и в Русия. В индустрията се вля „нова кръв“, която внесе пробивни идеи в руската фармакология и наука и ги внедри в добре доказани стари структури, създадени още в СССР. Например създателят на "Спутник-V" Денис Логунов през 2000 г. е просто студент, завършил биотехнологичния факултет на Курския държавен медицински университет със специалност биомедицинско инженерство.
Да не изпускаме първенството
Настоящата ситуация във фармакологията е донякъде подобна на ситуацията в компютърната индустрия в края на 70-те години. По това време компютрите са съществували в продължение на 30 години, но те не са възприемани като „лични вещи“. За писателите на научна фантастика, да. Въпреки това, в реалния живот, както в СССР, така и в САЩ - добре дошли на опашката , компютър с размер на стая ще изчисли всичко, но не веднага.
И тогава се появява феноменът на Бил Гейтс и Стив Джобс, “Майкрософт” и “Епъл”. Вече утвърдената индустрия отново получава „нова кръв“, която де факто създава нов стандарт за компютърни технологии - личните устройства, които използваме днес, настолни и лаптопи, таблети и смартфони. Освен това пионерите на реформирането на индустрията, не само създават нови стандарти, но и започват да извличат най-пряката полза от широкото им използване. В крайна сметка, който притежава индустриален стандарт, винаги получава много важна технологична рента от него. Нещо повече, той може да прави това в продължение на дълги десетилетия, ако не го мързи да усъвършенства и развива този стандарт.
Връщайки се към “Спутник-V”: Русия направи точно това. Страната ни създаде стандарт за платформа за ваксини - аденовирусен вектор, който вече е използван за изследване на ваксина срещу ебола и сега е успешно адаптиран за борба с КОВИД-19. Такъв шанс се случва често само веднъж в историята. В Русия е създаден нов индустриален стандарт, който може да получи широко международно признание. Такъв успех трябва не само да се поддържа, но и да се повтаря, ако е възможно.
Превод: В. Сергеев