/Поглед.инфо/ Изявлението, направено от германския канцлер Ангела Меркел в интервю за „Гардиън“, предизвика не просто сензация, а вълна от обсъждане на различни прогнози за близкото бъдеще.

Според Ангела Меркел европейците трябва да се подготвят да живеят в свят без американска хегемония. Оцеляването в новите реалности е в тясна зависимост от способността на Европейския съюз да поддържа собствената икономика.

Много анализатори веднага зададоха очевидния въпрос за шансовете ЕС като цяло или Германия като основен икономически двигател лично да се изкачат до върха на световното лидерство. В по-широк смисъл аналитичната общност се опитва да оцени бъдещите глобални перспективи на самата Обединена Европа като цяло. Последното изобщо не е малка уговорка

След публикуването на съдържанието на пакета от допълнителни санкции, изменен от сенаторите Тед Круз и Джини Шахин, Берлин научи за готовността на Вашингтон да включи в черен списък не само "сътрудничеството с руснаците" на частни европейски компании, но също така и извън закона редица германски държавни органи. На първо място, регулирането на енергийния пазар.

За разлика от корейците и арабите, германските власти не правят силни изявления. И за разлика от бившия лидер на Ирак - Саддам Хюсеин - те водеха символична стрелба по противника на многохилядни митинги. Въпреки това, зад затворените врати на високите офиси, те успяха да кажат на американците нещо, което буквално ги прониза.

В резултат на това без шумотевица новият състав на "инициативната група" на Сената, тихо стартира разглеждането на друга версия на документа "За усъвършенстване на закона за защита на енергийната сигурност в Европа". С много по-меки формулировки и пълно изключване на всякакво споменаване на германските правителствени органи.

Така в момента се разглеждат два документа със същото име в Сената на САЩ. А Берлин, в най-добрите традиции на уестърните, доста живописно килвайки шапката си с револвер с дълга цев, просто попита Вашингтон – какво ще бъде окончателното му решение.

Европа все още има запас от барут в погребите. Не бива обаче да се надценяват запасите. Защо? Факт е, че в продължение на няколко години като проект за европейска интеграция той се сблъсква с три системни кризи едновременно.

В концептуалната равнина възникна въпросът за целта на процеса. Както в историята с руско-белоруската съюзна държава, дори еврооптимистите са объркани в отговора си на въпроса - кой и как трябва да стане основен в ЕС.

Според официалната либерална концепция, лидерството в новата държавна общност ще възникне само по себе си в процеса на доброволно предаване от страна на участващите страни на все по-голяма част от тяхната независимост в ръцете на Европейската комисия и Европейския парламент. На практика красотата на публичния рекламен банер „ще бъдем приятели у дома“ прикрива три кризисни процеса.

Първоначалният, се крие в желанието на англосаксонците надеждно да блокират всеки растеж на германската геополитическа и икономическа субективност, като окачат колкото се може повече паразити на шията на Берлин. Трябва да се отбележи - успешно.

От 26 членки на ЕС само 6 икономики са донори (Германия, Франция, Италия, Холандия, Швеция, Австрия). Останалите 20 са чисти паразити. Освен това италианците също не се чувстват много успешни. В резултат в общия „донорски“ БВП (без Италия) от 8,64 трилиона долара, приносът на Германия е 45,7%. Други 31,2% са „дадени“ от французите.

Берлин не е доволен от това състояние на нещата, но е невъзможно да се променим към по-добро без разпадането на Европейския съюз. Това от своя страна е изпълнено с големи икономически катаклизми. Едно е срещу САЩ (БВП от 21,5 трилиона долара), Китай (14,6 трилиона) или Русия (1,6 трилиона), макар и с резерви, да се представи целия Европейски съюз (с комбиниран БВП от 16,4 трилиона) и друго е да говори само от името на Германия (3,59 трилиона долара). Както казват в Одеса, това са две големи разлики.

Вторият аспект на концептуалния проблем са французите. Те не са икономически единствените лидери в ЕС. Франция по отношение на БВП е по-слаба от Германия с почти 30%. И тази разлика се увеличава непрекъснато. Въпреки това, според френския управляващ елит, именно французите излязоха с идеята за Съюза на въглищата и стоманата, а след Брекзит само Париж в Европейския съюз притежава ядрено оръжие.

Освен това днес само на Петата република е публично разрешено официално да има имперски амбиции. Докато на Берлин се напомня за Хитлер и Третия райх при най-малък повод.

Третият компонент се състои в задълбочаващата се непримиримост на конфронтацията между еврооптимистите и европесимистите, по-точно, брюкселската бюрокрация в Европейската комисия и Европейския парламент с правителствата и елитите на националните държави от страните членки на ЕС.

Стига се на места до смешни случаи. Протежето на Ангела Меркел, доктор по медицина и бивш министър на отбраната, а сега ръководителят на Европейската комисия, германската гражданка Урсула фон дер Лайен, заплаши да наложи европейски санкции срещу Германия в случай на продължаваща Берлинска блокада на общоевропейската антикризисна програма за борба с икономическите последици от коронавирусната епидемия в Европа.

Като цяло във вътрешния политически план на Европа се наблюдава хаос. Брюксел повдига въпроса ребром: ако искате помощ, някой трябва да плати. Или донорите, или всички са длъжни да се съгласят да дадат правото на ЕК да събира собствени преки данъци. Или всички в крайна сметка стават длъжни на Европейската централна банка, с която „богатите чичовци“, като германците и французите, някак ще успеят да се разберат, но всички останали дребосъци със сигурност ще се окажат във вечно робство. За което ще трябва да платят с отказ от политическа независимост.

Да се каже, че огромното мнозинство от членовете на ЕС силно не харесват някоя от тези възможности, ще бъде много силно подценяване на обективната реалност.

Втората системна криза произтича от фундаменталното лицемерие на смисъла на процеса на европейска интеграция. Във формална декларация „ще се обединим, защото всички сме еднакви части на единна европейска общност“, на практика от самото начало чистият материален интерес положи основата на желанието за интеграция.

Първо, това е изцяло корпоративна търговия. Обединяването на въглищата и стоманата в Съюз обеща на петимата първоначални икономики капитал на производствените разходи, като гарантира едновременно повишаване на конкурентоспособността на европейския и световния пазар, както и просто повишаване на рентабилността на техните собствени икономики.

По-късно, бързането за присъединяване към Европейския съюз, дребосъците добавиха интереса към получаването на безплатни субсидии от централния бюджет, съчетани с по-лесен достъп, както им се струваше, на техните силно търсени стоки до богатия потребителски пазар в Западна Европа.

Сега търговският интерес на „донорите“ към експлоатацията на новите територии е близо до изчерпване. Всичко там, което можеше да се прибере като полезно или унищожено като потенциален конкурент, е взето или унищожено. Смисълът на запазването на разходите за видимото икономическо изравняване престана да съществува.

И разговорите за общоевропейска идентичност са разбити заради трудността да се намери нещо общо между, например, белгийци и българи, французи и румънци, португалци и естонци, германци и гърци.

На всичкото отгоре в довършването на цялата работа се наблюдава най-дълбоката криза на геополитическа субектност. Повече от шест века световната история се оформя от разширяването на европейската (и тогава общоприето западна) цивилизация. Разбира се, то се провежда в името на нови печалби и територии, но в разбирането на европейския елит парите бяха само страничен продукт от процеса на „тежестта на белия човек“ за пренасяне на светлината на културата във варварските земи.

Увереността в безусловното културно и морално-етично превъзходство в продължение на стотици години гарантира успешното асимилиране на всички хора от други традиции. Както непосредствено, когато, например, алжирците станаха френцузи и, което е по-важно, експанзивно посредничиха, когато „чуждите нации и особено техните местни елити започнаха да искат „ дори да се доближат до европейците “.

Към днешна дата европейската традиция напълно се е разложила. Немците малко разбират какво ги прави немци. И дори прави ли ги нещо? Същото обаче може да се каже за всички народи на Европа: испанци, швейцарци, холандци, шведи, французи.

Концептуалният вакуум достигна такава дълбочина, че поляците започват да изоставят европейската си идентичност, откровено подчертавайки фундаменталната разлика между тяхната културна традиция и либералния делириум на останалата част от Европа. Какво кара Варшава да възроди собствената си имперска версия на Междуморието.

Между другото, не е неуспешно. Поляците вече са формирали Вишеградската четворка и се стремят да я разширят с още 8 източноевропейски държави. Полша възнамерява да осребри проекта като диригент на американската политика в Европа. Но на среща между двамата президенти Тръмп обяви на Дуда стойността на получаването на статута „най-добър приятел на Америка“ в размер на около 5,5 милиарда годишно. Което е около процент от полския БВП. Варшава реши да си вземе пауза и да помисли.

Всичко това се изразява в повишена тежест на различни вътрешни конфликти. Френската икономика се бори срещу намаляващите външни източници на печалба от италианците в Либия. Френският флот се простреля с турския в Средиземноморието. Танкове и тежката артилерия са докарани на турската граница от гърците. Италианците открито говорят за желанието да напуснат ЕС. Впрочем тяхната партия „Движение пет звезди“ има намерение да изведе промишлено развития север на страната от състава на самата Италия.

Перспективата просто да се излезе в света на геополитическите лидери, способни да не „допуснат Китай на върха“ и успешно да заменят разпадащи се САЩ, изглеждат като виц.

Европейският проект, не само че не влече лидерите, той демонстрира своята пълна нежизнеспособност. За времето на процеса или конфигурацията на отломките може да се спори отделно. Важното е че ерата на световното доминиране на западната цивилизация на практика е приключило.

Това, разбира се, не означава изчезването на Европейския съюз буквално утре. Залезът на Древния Рим е отнел около триста години. Въпреки това, днес времето тече много по-бързо. Така че ЕС може и да не успее да отбележи своя 40-ти рожден ден. Какви ти още претенции за хегемония.

Превод: В. Сергеев