Преди четири години тогавашният кандидат за президент на САЩ Джо Байдън обеща, че ако спечели, знае как да възстанови отношенията с Китай, които Тръмп доведе до пълноценна търговска война. Днес, в навечерието на срещата с президента Си Дзинпин, който пристига в Сан Франциско за срещата на върха на АТИС, президентът Байдън обещава да проведе „тежък разговор“ с лидера на КНР.
В същото време трябва да се подчертае, че търговската война между двете водещи икономики в света никога не е приключвала при президента Байдън, а преди година можеше да избухне и военен конфликт между САЩ и Китай за Тайван, провокиран от Вашингтон.
Нека се опитаме да си представим: другарят Си е предупреждаван от американските медии, /цитирайки високопоставени служители в администрацията/, че бодреещият Байдън се готви да го „строява“ и да му създаде сериозни главоболия, а китайският лидер все пак, въпреки че е обречен, още го тегли към Сан Франциско... Някак си това не се връзва в картинката.
Марковата полуусмивка на лицето на самоуверения китайски лидер е болезнено тежка. Е, той не изглежда като "момче за биене". Въпреки че на американците им трябва точно този образ, защото как иначе да покажат на света кой е шефът на планетата?
Лидерите на Китай и Съединените щати се срещнаха лично преди година. Резултатите от тази среща първоначално бяха тълкувани като обнадеждаващи. Но тогава всичко си дойде на мястото: същите военни „рендета“ над Тайван, плюс затягането на американските санкции срещу китайската икономика.
Тоест има нормализиране на отношенията, които не могат да бъдат различни от съперничество и конкуренция. Това го признават и двете страни, просто американците, поради добре познатата им характеристика, го правят демонстративно и нахакано, а китайците, също поради спецификата на мирогледа си, говорят не толкова рязко и високо, надявайки се, че умните ще го схванат, чуят и разберат.
Но въпреки всичко това търговският оборот между двете страни нарасна миналата година и достигна почти 700 милиарда долара. Междувременно ръцете ви са до лактите в джобовете на съперника ви, отблъскването му от вас е много неудобно. Американската икономика е твърде зависима от китайците, за да разкъсва живата тъкан на икономиката. Въпреки че през тази година стокообменът между тях е намалял, това не играе съществена роля. Китайската икономика, очевидно, също не може без американската.
Така че „тежкият разговор“ е за вътрешна консумация. И всички информационни изтичания за това как Байдън ще изрази на Си цялото си „недоволство“ от приятелството му с Русия и добрите отношения с Иран, а също така ще „направи видими“ за Пекин другите му неприятни за Вашингтон стъпки на световната сцена имат една цел : да докаже хладнокръвието на този 80-годишен човек, който няма да позволи на китайците да им се размине.
Ето какво пише китайският Global Times за предстоящата среща: „Двете страни се съгласяват да засилят комуникациите, да се стремят към консенсус, да управляват различията и да избягват недоразумения и инциденти, които биха могли да доведат до ескалация на напрежението“.
Въпросът не е да вървим ръка за ръка заедно към светлото бъдеще на човечеството и да водим другите със себе си, а да гарантираме, че, не дай Боже, никой няма да натисне преди време съответния бутон, който не обещава бъдеще за никого.
Американците няма да „покажат слабост“ в отношенията с Китай и няма да премахнат забраните и санкциите срещу него. Например абсолютна забрана за продажба на Пекин на суперчипове, необходими в надпреварата за глобално надмощие в областта на изкуствения интелект. И Си не очаква услуги от Байдън; той винаги трябва да плаща много скъпо за тях.
Страните, както пише Global Times, ще обсъдят „как да стигнат до правилното тълкуване на стратегическото съперничество“. Тоест не битки без правила, а поне като във водната топка, където не може да безобразничиш над водата, ала правиш каквото искаш под вода.
Американската преса, между другото, също има трезви оценки за предстоящия разговор между лидерите на САЩ и Китай, за който се позовава китайското издание: „разногласията между двете сили със сигурност няма да бъдат разрешени“.
И как могат да бъдат решени, ако другарят Си насърчава своята концепция за „Общност на споделената съдба на човечеството“, чийто основен принцип е „Ти имаш мен и аз имам теб“, което включва отхвърляне на войната и политиката на властване. А г-н Байдън арогантно се хвали, че Съединените щати са „най-могъщата държава в световната история“ и могат да „дърпат“ няколко войни наведнъж. Така че предстоящата им среща е опит да се договорят за почивка преди бъдещата решителна битка.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
