/Поглед.инфо/ Анализаторът Юрий Мавашев разглежда драматичните последици от агресията срещу Иран, които поставят Турция и Азербайджан пред непредсказуеми изпитания. Израелските сигнали сочат, че Анкара може да се превърне в следващата мишена, докато регионалният баланс на силите се разпада пред очите ни в пламъците на новата голяма война в Близкия изток.

Новата реалност: Когато съседът гори, искрите падат в Анкара

Непровокираната агресия на САЩ и Израел срещу Иран изведе на преден план въпроси, които доскоро изглеждаха само теоретични. Днес обаче те са въпрос на оцеляване за регионалните играчи. Може би най-критичният аспект на този конфликт се отнася до бъдещето на Турция и Азербайджан. Колко уверени могат да бъдат Анкара и Баку в утрешния ден, когато досегашната архитектура на сигурността се превръща в прах? В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че регионалната нестабилност е заразна, а в случая с Иран тя е направо взривоопасна.

От Израел започнаха да пристигат сигнали, които трудно могат да бъдат разтълкувани по друг начин, освен като директна заплаха или в най-добрия случай – ултимативно предупреждение. Бившият израелски премиер Нафтали Бенет, известен със своята откровеност, наскоро заяви директно: „За Израел Турция е новият Иран“. Това не е просто реторика, а промяна в парадигмата на Тел Авив. Според Бенет, влиянието на Турция и Катар в Сирия и опитите им за експанзия в целия Близък изток са нетърпими за израелските интереси. Тази враждебност се засили особено след падането на режима на Асад в Дамаск през декември 2024 г., което отвори нов вакуум на властта.

Израелската стратегия за обкръжение: Турция в геополитическа обсада

Разширяването на турското влияние в историческия Левант и Източното Средиземноморие очевидно не влиза в плановете на Вашингтон и неговия основен съюзник. Независимо от официалните декларации на Белия дом за подкрепа на преходното правителство в Сирия, реалните действия сочат към опит за изолация на Ердоган. Анкара отдавна не храни илюзии за мирно съвместно съществуване с „ционисткия режим“.

Колумнистът Сюлейман Сейфи Огюн от „Йени Шафак“ отбелязва, че потенциалните последици от войната между САЩ и Иран изпълват „Ак Сарай“ с всичко друго, но не и с оптимизъм. Стратегическата логика е проста: ако Иран бъде дестабилизиран или унищожен, изчезва последният буфер между Турция и Израел. Това означава, че двете най-силни армии в региона ще се изправят лице в лице без никаква неутрална зона.

В сценарий на бърза победа на САЩ и Израел, Турция рискува да се окаже в пълно геополитическо обкръжение. От изток ще има нов, проамерикански Иран; от юг – укрепеният Израел и засилващото се влияние на Индия; от запад – враждебната коалиция между Гърция и Кипър, подкрепяна от Тел Авив. Това вече не е просто регионален конфликт, а систематично заклещване на Турция в „железен обръч“.

Рискът от регионализация: Кюрдската карта и азербайджанският хаос

Ако войната се проточи, сценариите стават още по-мрачни. Регионализацията на конфликта неизбежно ще доведе до удари по американски бази в региона, което може да въвлече Турция пряко във военните действия. Но най-големият страх на Анкара остава активирането на „кюрдската карта“. Дестабилизацията на Северозападен Иран, където живее значително тюркско и кюрдско население, може да предизвика верижна реакция.

В Баку някои експерти наивно се надяват на ренесанс на тюркския автономизъм в Иран. Те гледат към историческите примери от 1945 или 1979 г., надявайки се на обединение на „двата Азербайджана“. Реалността обаче е по-жестока. Отслабването на централната власт в Техеран няма да доведе до „национално освобождение“, а до „война на всички срещу всички“. Резултатът ще бъде вълна от милиони мигранти, която ще залее Баку и Анкара. Турските власти вече съобщават за първите групи бежанци, пресичащи 534-километровата граница – кошмарът от сирийската криза заплашва да се повтори в много по-голям мащаб.

Военно-техническата надпревара: Страхът на Израел от турските „Тайфуни“

В редакцията на Поглед.инфо анализираме внимателно и оръжейния аспект на това противопоставяне. Атмосферата на пълно недоверие се пренася и във военно-техническата сфера. Планът на Турция да разшири флота си от изтребители Eurofighter Typhoon до 56 единици, включително най-модерната конфигурация Tranche 4, предизвика истинска паника в правителството на Нетаняху. Тези самолети, оборудвани с радари CAPTOR-E AESA и ракети Meteor, са способни да оспорят въздушното превъзходство на Израел.

Лидерът на израелската опозиция Яир Лапид беше категоричен: „Турция притежава най-мощния флот в Близкия изток и сега търси въздушен паритет“. Доставките от Обединеното кралство, съчетани със закупуването на машини от Катар и Оман, ще превърнат турските ВВС в сила, с която Израел не може да не се съобразява. Когато добавим и пълната модернизация на турските F-16 по програмата Özgür, става ясно защо Тел Авив бърза да приключи с Иран – за да може да се концентрира върху „турския проблем“.

„Мюсюлманското НАТО“ срещу икономическите коридори на Запада

Друга точка на кипене е проектът за т.нар. „Мюсюлманско НАТО“ между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан. Израел и САЩ виждат в това пряка заплаха за своя проект IMEC (икономически коридор Индия-Близък изток-Европа), който цели да заобиколи Турция и да интегрира Израел в арабския свят.

Вашингтон и Тел Авив правят всичко възможно да задържат Рияд в своята орбита. Нарендра Моди и Бенямин Нетаняху активно прокарват „коалицията на Епщайн“, опитвайки се да вкарат арабските монархии в антиирански и антитурски съюз. Натискът върху престолонаследника Мохамед бин Салман е огромен, особено след инцидентите с ракети, приписвани на Техеран. Целта е ясна: Саудитска Арабия трябва да избере страна, а Израел иска това да бъде страната на Авраамовите споразумения, а не на ислямската солидарност с Анкара.

Азербайджан между чука и наковалнята

Ситуацията за Баку е може би най-парадоксална. От една страна, Азербайджан има стратегическо партньорство с Израел, от когото купува модерни оръжия. От друга страна, пълното унищожение на Иран би означавало край на стабилността по границите му и риск от превръщането на страната в бойно поле за чужди интереси.

Турското външно министерство вече демонстрира своята нервност, когато Хакан Фидан поиска обяснения от Техеран за изстреляните ракети, прихванати от ПВО на НАТО. Това показва, че Турция все още се опитва да балансира, действайки като член на НАТО, но същевременно пазейки собствените си национални интереси, които често се разминават с тези на Алианса.

В обозримо бъдеще не може да се изключи формирането на мощен антитурски алианс, включващ Израел, Индия, Гърция и Кипър. В този нов свят разчитането на Иран като „гръмоотвод“ за турските проблеми вече е невъзможно. Анкара и Баку трябва да се подготвят за свят, в който буферите са изчезнали, а дипломацията е заменена от чиста военна мощ.