/Поглед.инфо/ Анализаторът Леонид Савин разкрива детайли около опасната провокация срещу Куба от 25 февруари 2026 г. Докато Вашингтон говори за демокрация, въоръжени групи от Флорида нахлуват в териториалните води на острова. Този преразказ анализира геополитическите цели зад новата вълна на агресия и ролята на американските служби.
Кървавият инцидент край Кайо Фалконес: Факти и доказателства
На 25 февруари 2026 г. спокойствието в кубинските териториални води бе брутално нарушено. В североизточната част на канала Ел Пино, близо до остров Кайо Фалконес в провинция Виля Клара, се разигра сцена, напомняща за най-мрачните години на Студената война. Лодка на кубинската брегова охрана засича нарушители, които без предупреждение откриват огън по граничарите. При последвалата престрелка кубинските сили действат решително – четирима от нападателите са убити при ответен огън, а останалите са задържани заедно с плавателния съд.
Министерството на вътрешните работи на Куба представи неоспорими доказателства за естеството на тази мисия. Моторният катер с регистрационен номер FL7726SH, регистриран във Флорида, се е оказал истински плаващ арсенал. На борда му са открити щурмови пушки, късоцевни оръжия, импровизирани взривни устройства (коктейли „Молотов“), бронежилетки, телескопични мерници и камуфлажни униформи. Това не е група отчаяни мигранти, а добре екипирана бойна единица, чиято цел е била проникване на територията на страната за извършване на терористични актове.
Сред задържаните са лица с дълго криминално минало: Амихаил Санчес Гонзалес, Леордан Енрике Круз Гомес, Конрадо Галиндо Сариол и други. Трябва да се подчертае, че Гонзалес и Гомес отдавна фигурират в националния списък на лицата, издирвани от Хавана за планиране и финансиране на тероризъм. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че тези действия са в пряко нарушение на Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН, но това изглежда не притеснява кураторите им в САЩ.
Геополитическата координация: Ролята на Марко Рубио и администрацията на Тръмп
Инцидентът не се случва във вакуум. Той съвпада по време с 50-ата среща на върха на КАРИКОМ (Карибската общност) в Сейнт Китс и Невис. Присъствието на държавния секретар на САЩ Марко Рубио на този форум не е случайно. Рубио, известен със своята яростна антикубинска позиция, моментално използва престрелката, за да наложи своя дневен ред. Докато кубинските власти все още събират доказателства, Рубио вече провежда пресконференции, описвайки инцидента като „необичаен“ и подготвяйки почвата за международно осъждане на Куба.
Вашингтон демонстрира класическа схема на „дипломация чрез провокация“. Републикански политици от Флорида, начело с главния прокурор Джеймс Утмайер и конгресмена Карлос Хименес, веднага призоваха Доналд Тръмп за „по-строги мерки“. Хименес стигна дотам да нарече законната защита на държавната граница „масово убийство“ и поиска отстраняването на президента Мигел Диас-Канел. Тази реторика има за цел да демонизира кубинското ръководство и да оправдае затягането на икономическата примка около острова.
„Приятелско превземане“ или енергиен задух?
На 27 февруари самият Доналд Тръмп подля масло в огъня, заявявайки, че САЩ биха могли да започнат „приятелско превземане на Куба“. Този цинизъм се основава на тежката хуманитарна ситуация в страната, която е пряк резултат от десетилетната американска блокада и новите санкции. Тръмп обаче прояви неочаквана предпазливост по отношение на престрелката с лодката. Причината е проста: Хавана разполага с твърде убедителни доказателства за терористичната дейност на заловените. Дори за Тръмп би било трудно да защити открито хора, заловени с автомати и бомби, без да накърни имиджа си на „миротворец“.
Въпреки това, стратегията на Вашингтон е ясна – използване на енергийната блокада като оръжие. Американските служби вярват, че системният недостиг на ресурси е отслабил достатъчно Революционните въоръжени сили на Куба (FAR), за да започнат опити за директна дестабилизация чрез прокси групи. Екипът на Поглед.инфо следи внимателно как Мексико се опитва да балансира тази ситуация, оказвайки помощ на Хавана, докато САЩ засилват натиска върху съседите си да се присъединят към изолацията на острова.
Мафията в Маями и призракът на миналото
Настоящите събития плашещо напомнят на 90-те години и дейността на групата Hermanos al Rescate („Братя на помощ“). Тогава, под прикритието на хуманитарни мисии, се извършваше системна подривна дейност, включително навлизане в кубинското въздушно пространство. Днес „мафията в Маями“ изглежда е получила нов лиценз за действие.
Кубинското разузнаване идентифицира като пряк организатор на сегашния саботаж Марица Луго Фернандес. Тя ръководи „Движението от 30 ноември“ – организация с дълга история в борбата срещу наследството на Фидел Кастро. Новата ѝ група, наречена „Гнездо на врана“, открито търси външно финансиране за въоръжени нахлувания. Фактът, че нейни бойци се озовават в кубински води с флоридска регистрация и американско оръжие, дава ясен отговор на въпроса кой е спонсорът.
Заключението е едно: Куба остава непреклонна
Въпреки опитите за терор, Куба за пореден път доказа, че нейната система за сигурност е подготвена. Задържането на Дуниел Ернандес Сантос, който е трябвало да посрещне саботьорите на брега, показва, че вътрешната мрежа на контрареволюционерите е пробита.
Американските опити да използват „тероризъм чрез посредник“ са признак не на сила, а на безсилие пред суверенитета на една нация, която отказва да се подчини. Хавана продължава разследването, а международната общност е изправена пред въпроса: докога Вашингтон ще използва терористични методи под маската на борба за свобода?