/Поглед.инфо/ В новия си анализ Валентин Катасонов разкрива „испанската аномалия“, разтърсила НАТО в контекста на американо-израелската война срещу Иран. Мадрид категорично отказа на САЩ използването на военни бази и поиска изтегляне на американската техника. Докато „евротройката“ следва Вашингтон, Испания заложи на международното право и суверенитета си.

Разломът в „колективния Запад“ и послушанието на евротройката

Началото на американо-израелската война срещу Иран на 28 февруари 2026 година постави страните от колективния Запад пред тежък избор. Както отбелязва авторът Валентин Катасонов, по-голямата част от европейските държави очаквано заеха страната на агресорите. „Голямата тройка“ – Великобритания, Германия и Франция – побърза да декларира подкрепата си, прикривайки се зад формулировки за „съразмерни отбранителни мерки“ в защита на своите съюзници и интереси.

Въпреки тази привидна консолидация, Доналд Тръмп не скри разочарованието си от липсата на достатъчно „енергична“ подкрепа. Особено остро бе раздразнението му към Лондон. Първоначално Великобритания отказа да предостави своите бази за директни удари срещу иранска територия, очевидно помнейки горчивия опит и политическата цена на участието си в авантюрите в Ирак, Либия и Сирия.

Въпреки това, само денонощие след началото на военните действия и след като Техеран започна да нанася ответни удари по израелски обекти и американски бази в региона, британският премиер Кир Стармер капитулира. Той разреши използването на две ключови авиобази – в Глостършир и на островите Чагос – но с уточнението, че това е за „отбранителни цели“. Тръмп обаче не пропусна да разкритикува забавянето, иронизирайки загрижеността на Стармер за „законността“ на действията. На този фон Кипър остана твърд и не позволи базата Акротири да бъде използвана за нищо друго освен за хуманитарни мисии, страхувайки се от иранско възмездие.

„Испанската аномалия“: Мадрид казва „Не“ на Вашингтон

Докато по-голямата част от Европа се задоволяваше с „изразяване на загриженост“, в монолитната доскоро позиция на НАТО се появи огромна пролука. Тази пролука бе пробита от Испания, чието поведение политическите експерти побързаха да нарекат „испанската аномалия“. Мадрид не просто отказа на Вашингтон използването на базите си за атаки срещу Иран, но го направи по начин, който граничи с открит дипломатически бунт.

Правителството на Педро Санчес официално уведоми Белия дом, че военните обекти в Морон де ла Фронтера и Рота, които са под испански национален суверенитет, са затворени за американски операции срещу Иран. Нещо повече – Мадрид постави ултиматум американската военна техника незабавно да напусне територията на страната. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че това е безпрецедентен акт за държава-членка на НАТО по време на активен конфликт. Според данни на испанското министерство на отбраната, поне 12 самолета-цистерни KC-135 вече са пребазирани в Германия и Франция, след като бяха принудени да излетят от Пиренеите.

Министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес аргументира тази твърда позиция със стремеж към деескалация. Той подчерта, че гласът на Европа трябва да бъде глас на „баланс и умереност“, а не на сляпо следване на военни авантюри, които грубо нарушават международното право. Албарес дори призова колегите си от ЕС за колективно осъждане на американо-израелската агресия, но неговият призив остана „глас в пустиня“.

Геополитическата логика на Педро Санчес

Самият Педро Санчес направи директен паралел между сегашните действия на САЩ и инвазията в Ирак през 2003 година. Той припомни, че тогавашната намеса доведе единствено до дълготрайна нестабилност и хаос в целия Близък Изток. Тази позиция се споделя от широк спектър политически сили в Испания. Ирене Монтеро от лявата партия „Подемос“ стигна още по-далеч, заявявайки, че САЩ и Израел са главната заплаха за глобалната сигурност, бомбардирайки суверенни държави за контрол над петрола и търговските пътища. Монтеро дори призова за излизане на Испания от НАТО, тъй като съюзническите отношения с Вашингтон излагат страната на пряка опасност.

Интересен факт е, че Санчес демонстративно игнорира опитите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за съгласуване на обща позиция. Вече беше ясно, че Мадрид няма да бъде част от атлантическия консенсус. Тази „аномалия“ не е случайна – тя е резултат от дългосрочната външнополитическа стратегия на Испания. Мадрид вече забрани транзита на оръжие за Израел през свои бази в знак на протест срещу окупацията на Газа, а по-рано осъди и американските действия срещу венецуелския президент Николас Мадуро.

Историческите корени на испанското „филоарабство“

За да се разбере днешната позиция на Мадрид, трябва да се погледне назад в историята. Испания традиционно е европейската страна с най-силно изразени проарабски настроения. Още по време на Шестдневната война през 1967 г. тя застана на страната на арабите, водена както от икономически (достъп до петрол), така и от стратегически съображения. Дипломатически отношения с Израел бяха установени едва през 1986 г. и то само като задължително условие за приемането на страната в ЕС.

През последните години Испания последователно подкрепя палестинската кауза, гласувайки за статута на Палестина в ООН през 2012 г. и официално признавайки я за суверенна държава през 2024 г. Валентин Катасонов подчертава, че това историческо „нехайство“ към израелските интереси е дълбоко вкоренено в испанския елит и нито Макрон, нито Шолц, нито фон дер Лайен могат да променят този факт.

Тръмп и цената на „непослушанието“: 5% от БВП или търговска война

Другият стълб на конфликта между Мадрид и Вашингтон е финансовият. Испания е на дъното в класацията на НАТО по разходи за отбрана – едва 1,28% от БВП за 2024 г. На фона на полските 4,12% и американските 3,38%, това влудява Доналд Тръмп. При завръщането си в Белия дом той постави нов ултиматум: разходите за отбрана трябва да достигнат 5% от БВП.

Санчес обаче беше категоричен – Испания ще стигне до 2% и „нито евро повече“. Реакцията на Тръмп беше брутална. По време на среща с германския канцлер Фридрих Мерц, президентът на САЩ нарече Испания „ужасен съюзник“, който е застанал на страната на Иран, и заплаши с пълно прекратяване на търговските отношения. „Не искаме да имаме нищо общо с Испания“, отсече Тръмп.

Въпреки заплашителния тон, експертите на Поглед.инфо смятат, че тази заплаха не е фатална. Делът на САЩ в испанския износ е едва 4-5%. Освен това Вашингтон не може да наложи санкции на Испания, без да влезе в директен търговски конфликт с целия Европейски съюз и Брюксел, което би било самоубийствено дори за Тръмп.

Сянката на миналото: Латинска Америка и конкистадорите

В дъното на „испанската аномалия“ лежи и една по-дълбока, почти метафизична обида. Мадрид с тревога наблюдава как Вашингтон се завръща към колониалната политика от XVIII-XIX век в Латинска Америка – регион, който Испания все още смята за своя културна и историческа сфера на влияние.

Испанските медии са пълни с критики срещу плановете на Тръмп за контрол над Куба, Венецуела, Колумбия и Аржентина. В Мадрид помнят как през 1898 г. САЩ изтласкаха Испания от Куба в първата империалистическа война. Днес испанците виждат в действията на САЩ срещу Иран и Латинска Америка същото онова арогантно „изтласкване“, което някога унищожи тяхната империя. Именно това различно виждане за историята прави Испания „черната овца“ на НАТО и потенциален лидер на един нов, по-балансиран европейски курс, който отказва да бъде заложник на американските месиански амбиции.