Политици и избиратели от Токио до Лисабон и от Канбера до Сантяго наблюдават със затаен дъх как е необходимо бързо, прозрачно и честно да се избира първият човек на държавата.
А да се избира, съдейки по ситуацията в САЩ, трябва по следния начин:
- цяла година да бомбардирате населението с резултати от анкети, нямащи нищо общо с реалността, от които да става видно как кандидатът на демократите буквално размазва своя конкурент;
- да пишете пристрастни статии в абсолютното мнозинство от изданията и да показвате не по малко пристрастни сюжети по телевизията;
- да маркирате публикациите и туитовете на единия от кандидатите като недостоверни и да направите нужното за да намалите „видимостта“ им;
- да изпратите неизвестно количество бюлетини по пощата, така че по-късно те да могат да бъдат неконтролируемо преброени където трябва;
- да не позволявате на наблюдателите на ОССЕ да влизат в някои избирателни секции (джентълмените никога не лъжат);
- в щатите, в които настоящият президент уверено лидира, изведнъж да измъкнете бюлетини, пристигнали по пощата и да твърдите, че 100% от тях са гласове за неговия конкурент;
- да регистрирате починали гласоподаватели и да посочвате брой на гласувалите граждани в количество, надвишаващо общия брой на гласоподавателите;
- да прекъсвате пресконференции на вашия президент, за да угодите на неговия конкурент.
В крайна сметка целият свят стана свидетел на удивителни политически технологии и на прецизна като часовник организация на изборния процес.
Пандемията от COVID-19, която подкопа рейтинга на Тръмп, доведе до истинска анархия (или ако предпочитате - бардак) при гласуването. Маските и социалната дистанция не бяха достатъчни. 98 милиона гласоподаватели гласуваха предсрочно и повечето от тях просто пуснаха бюлетината в пощенската кутия.
Къде сме с нашите избирателни списъци и книги за регистрация на гласоподавателите, непрекъснатото видеонаблюдение на изборния процес, най-накрая, с нашето електронно гласуване. Колко отвратително е нашето предсрочно гласуване (критикувано безмилостно), или гласуването по домовете, когато избирателите се посещават от комисия, носеща запечатана урна. Нима може нашата страна да се сравнява с най-великата демокрация по прозрачността на изборите?
Е, ако се откъснем за малко от тези дреболии, може да потвърдим, че населението на САЩ все още е разделено на два приблизително равни лагера.
Демократите не можаха да намерят кандидат, който да не чупи възрастови рекорди, да не забравя имената на внучките си и да не говори откровени глупости.
Тръмп, разбира се,успя и в колективната хипноза, и понякога се държеше като човек от друга планета. Но дори американският народ да избира между две злини, той заслужава злото да бъде избрано честно.
И така, американските консултанти, както и преди, ще съветват васалните държави по въпроса за прозрачността на изборите. Роднини и приближени на американски политици ще продължават да притежават активи в трети страни, а Конгресът ще продължи да налага санкции като част от търговските войни.
Но както и да е, нека да се усмихваме широко, когато американските политици тръгнат отново да ни учат на своята мъдрост. Защото се знае: Само много глупав човек сяда на масата да играе карти с доказано прочут комарджия-измамник.
Превод: ПИ
