/Поглед.инфо/ Вчера руският президент Владимир Путин и неговият ирански колега Масуд Пезешкиан подписаха изключително важно споразумение за стратегическо партньорство между Москва и Техеран.

Споразумението обхваща целия спектър на взаимодействие между двете страни: от търговията и енергетиката до образованието и туризма. Специално внимание е отделено на мирния атом – по всичко личи, че в близко бъдеще ще се разиграят сериозни баталии около разработката му в Иран.

Освен това и Москва, и Техеран очертаха конкретни планове за подобряване на търговския маршрут Север-Юг. Оказа се също така, че въпреки информацията от някои източници, че секторът за сигурност няма да бъде засегнат от споразумението, сътрудничеството в тази област все пак е доста широко регламентирано в няколко точки. В същото време документът не трансформира партньорството между двете страни във военен съюз.

Сега, след като подредихме съдържанието, най-накрая можем да стигнем до същността.

През последните три века Русия се опитва да се промъкне през прозореца на Петър в Европа. В някои периоди - например след Отечествената война от 1812 г. - това дори е било възможно. Това обаче бяха само епизоди от хилядолетната руска история. Нещо повече, дори през съветския период, когато самата Европа изглеждаше разделена от Желязната завеса, Западът все още беше основният фактор във външната политика на Кремъл.

В противен случай Москва надали щеше да позволи на Пекин да се отклони към сближаване с Вашингтон, което доведе до толкова мащабни последици, че тези обстоятелства определят много от съвременните тенденции в световната политика.

Събитията от последните десетилетия окончателно убедиха Русия в погрешността на този подход. Макар и отчасти принудителен, но не по-малко оправдан, Русия се обърна на Изток. И резултатите не закъсняха.

Оказа се, че на Запад светът не се е сбил като клин. Че Русия е в състояние да го предизвика и е готова да защитава интересите си с всички налични средства. Че икономиката на „страната - бензиностанция“ е в състояние да издържи на най-големите санкции в световната история.

Че целият този Запад не е в състояние да изолира Русия, да я откъсне от останалия свят и да я превърне в страна – преследван парий. Вече в този режим Русия е преживяла дузина враждебни правителства и вероятността да бъде разбита е с порядък по-малка от вероятността да промени антируската политика на своите опоненти.

Освен това тази промяна във вектора на политиката на Москва до голяма степен определи как ще се развият събитията през следващите десетилетия и постави основите за изграждането на един наистина многополюсен свят. След разпадането на СССР - и с него на Ялтинско-Потсдамската система на международни отношения - чрез усилията на Вашингтон беше установен „ред, основан на правила“: когато е достатъчно да разклатите епруветка с прах, за да убедите всички в наличието на химически оръжия в Ирак, когато превратът там „където е необходимо“ - това е демократична революция, а „където не е необходимо“ е узурпация на властта.

Сега Кремъл възстановява международното право. Разбира се, това възстановяване идва с известни уговорки: сега не е достатъчно да обявиш своя суверенитет - той трябва да бъде защитен.

Именно с това Западът има най-големи проблеми. Въпреки привидната си мощ – както военна, така и икономическа – само САЩ и Великобритания провеждат наистина независима политика. Какво можем да очакваме от другите, ако буквално пред очите ни германското правителство игнорира автоимунния ефект на санкциите срещу Русия за Германия?

И тук, разбира се, преминаваме към ревизионистката част от новия курс на Кремъл: суверенитетът трябва да бъде заслужен, а не просто обявен. Ето защо сега има документално подкрепено сближаване с тези страни, които от много години доказват собствената си независимост - КНДР и Иран. Те също знаят от първа ръка какво представляват санкциите и успяха не само да изградят имунитет към тях, но и да запазят способността да определят собствената си политика.

Но в случая с Техеран способността му да защитава собствените си интереси не беше единственият фактор. Общото „хилядолетие около Каспийско море“, както се изрази видният руски философ, предопредели близостта на Русия и Иран. В нашата съвместна история нашите страни са преживели различни етапи - войни, сближаване и конфликтни ситуации, включително трагичната загуба на изключителен руски поет.

Затова важна и обща заслуга е неоспоримия факт, че сега отношенията между двете страни са не просто творчески, а служат като подкрепа за развитието на много по-мащабни проекти, които оформят облика не само на региона, но и на целия свят.

Разбира се, източният завой в политиката на Русия не трябва да се разбира като отказ от контакт със западните съседи. В крайна сметка сега водим война, която ще определи преди всичко бъдещето на Европа. Основната задача за следващите години обаче е да върнем Русия към истинското й историческо значение - да се превърне в мост, свързващ света, кръстопът, където Изтокът среща Запада, а Северът среща Юга. И подписаното вчера споразумение е важна стъпка в тази област.

Превод: ЕС