/Поглед.инфо/ Сериозни страсти се развихриха около приемането от киргизкия парламент на закон, регулиращ дейността на т. нар. чуждестранни представители, представлявани от неправителствени и обществени организации. По същество става дума за киргизкия аналог на руския закон за чуждестранните агенти, който значително ограничава дейността на НПО, финансирани от чужбина.

Документът беше приет на първо четене, но вече нашумя. Публичната кореспонденция по този въпрос между президента на Киргизстан Садир Джапаров и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен свидетелства за нарастващо напрежение между Вашингтон и Бишкек. Така Садир Джапаров помоли САЩ и други страни да не се намесват във вътрешните работи на Киргизстан. Необичайната суровост в формулировките на Джапаров изглежда е причинена от ултиматума, поставен преди това от САЩ относно евентуалното приемане на закона.

Антъни Блинкен де факто заплаши Киргизстан с прекратяване на политическата и хуманитарна подкрепа на Вашингтон, ако Бишкек реши да затегне гайките на неправителствените организации, финансирани от чужбина. Освен това на Киргизстан неофициално беше намекнато за намаляване на потока от инвестиции от САЩ и ЕС в случай на открита демонстрация на неподчинение. Но този път шампионът на преврата, Киргизстан, реши да отвърне.

Властта в републиката се смени силна три пъти през последните 20 години: през 2005, 2010 и 2020 г. Президентите бяха свалени, министър-председателите бяха изпращани в затвора на групи. Киргизстан беше идеална тестова площадка за тестване на вечния „Наръчник на Шарп“. Продължаващата вътрешна политическа борба в Киргизстан се подхранва от борбата за влияние върху републиката от страна на външни играчи. Съюзническите отношения на Киргизстан с Русия - страната е член на ЕАИС и ОДКБ - все още активно се оспорват от САЩ, Европейския съюз и отчасти Турция. Китайското влияние върху Киргизстан също непрекъснато нараства.

Само преди няколко години движението “Хисмет” на мюсюлманския проповедник Фетхулах Гюлен, чието име нашумя по целия свят, след като турският президент Ердоган обвини Гюлен в организирането на опита за преврат през 2016 г., запази силна позиция в републиката. До 2014 г. на летище “Манас” в Бишкек имаше американска военна база. А контролът върху най-голямата компания в страната, златодобивната компания “Кумтор”, която генерира 20% от БВП на Киргизстан, принадлежеше на канадския “Сентера” до 2022 г.

С идването на Садир Джапаров на власт през 2021 г. Киргизстан пое курс към суверенизация на вътрешната и външната политика. Първото официално посещение на Джапаров в чужбина като президент беше в Москва. През 2022 г. компанията “Кумтор” беше окончателно национализирана. Канадският собственик, под натиск от многомилионно съдебно дело за околната среда, беше принуден да прехвърли акциите на компанията на държавата. Тази последователност от събития дава, макар и много общо, но все пак правилно обяснение на случилото се впоследствие.

През май 2023 г. киргизката версия на закона за чуждестранните агенти ще бъде представена за първи път на обществеността. И още през лятото на същата година в страната бяха извършени масови задържания на лица, които според властите биха могли да участват в подготовката на поредния държавен преврат. Още през 2020 г., в навечерието на избирането му за президент, Джапаров обвини финансирани от чужбина неправителствени организации, че работят срещу предстоящата конституционна реформа. Минаха повече от три години, преди Бишкек да реши открито да демонстрира неподчинение, като внесе проектозакона в парламента и го одобри на първо четене.

Спусъкът вероятно е станала информацията за готовността на Държавния департамент на САЩ да финансира проекти за „развитие на демократични институции и гражданско общество“ в Киргизстан през 2025–2027 г. Формулировки, които обикновено не прикриват внимателно работата по подготовката на поредния държавен преврат в интерес на световния хегемон. Периодът на активната фаза на работа на НПО също не е избран случайно и съвпада с поредния изборен цикъл в републиката, който започва с местните избори през 2025 г. и завършва с президентските през 2027 г.

Може би за първи път Бишкек толкова ясно демонстрира своя суверенитет. Всъщност с приемането на закона за чуждите агенти Киргизстан се опитва да се ваксинира срещу поредната цветна революция. И очаквано среща яростна съпротива. Дори позоваването на Джапаров на американския Закон за регистрация на чуждестранни агенти от 1938 г., чийто основен принцип като цяло формира основата както на руските, така и на киргизките закони, няма ефект върху Блинкен. Но правилото, описано в поговорката за Юпитер и бика, работи тук, така че аргументът не беше приет.

Една малка война за независимост в киргизки стил може значително да увеличи значението на тази държава в Централна Азия. Разкъсван от вътрешни противоречия и несигурност на външнополитическия вектор, Казахстан, като най-голямата страна в региона, все пак може да отстъпи инициативата на по-страстните и независими Узбекистан и Киргизстан. Голямата игра в Централна Азия вече започна.

Превод: В. Сергеев