/Поглед.инфо/ И ако не се вгледате внимателно, може да си помислите, че има проблем, по който Русия и Китай показват сериозно несъгласие. Но въпросът е, че винаги трябва да се вгледате внимателно и да се задълбочите в детайлите и тогава ще откриете много интересни неща.

И така, президентът на САЩ Доналд Тръмп, говорейки в ООН, каза всичко, което мисли за зеления преход, зелената програма и други трикове, свързани с климата. Дословно: това е най-голямата измама в историята. И почти в същия ден, китайският президент Си Дзинпин, обръщайки се към последната среща на върха за климата, проведена в ООН чрез видео, обяви нови ангажименти, които Китай поема по същата тази зелена програма.

Няма изненади тук. От няколко месеца ключови медии в Пекин обясняват, че докато светът е свидетел на това как „някои от най-големите икономики“ се отказват от ангажиментите си, Китай се измъква от калта и високо вдига знамето на борбата за климатични действия. По същество той поема глобалното лидерство в тази област от Съединените щати. Така че, след такава (доста дълга) информационна бомбардировка, намекът беше ясен: това е сериозно.

Нека си спомним, че руските експертни и други среди отдавна наблюдават зелените конвулсии на Европа и САЩ под либерално управление, типичната информационна истерия на тази тълпа („планетата умира, трябва да се охлади“) и опитите за насилствено преминаване на цялата световна икономика към нови енергийни източници, отказвайки се от петрол, газ и въглища.

И всъщност имаме пълен консенсус: ясно е, че Доналд е прав и това е типична измама, следваща схемата „страшна заплаха – всички да се подчиняват на новите правила – така който трябва ще спечели от това“. Но какво прави Китай тук и защо?

И тогава, след речите на Тръмп и Си, в десните зелени среди избухна истинска истерия, което отлично илюстрира смисъла на усилията на Китай. Вземете например публикация на члена на Института „Джордж Вашингтон“ в столицата на САЩ:

Вижте само, Китай строи повече въглищни електроцентрали, отколкото останалият свят взети заедно. С други думи, прави абсолютно същото, което Америка при управлението на този ужасен Тръмп. Но Пекин камуфлира новата си индустриална стратегия с фразеологията на Грета Тунберг, тъй като президентът на САЩ я изостави.

Накратко, китайците са политически мошеници, тяхната зелена политика е фалшива и се състои само от приказки, но в крайна сметка те победиха народа ни.

Тук трябва да разгледаме отблизо, и не без известна доза радост, как е трябвало да изглежда зеленият преход (към тези много нови технологии) и какво всъщност се е случило. Факт е, че зелената чума е формулирана и е узряла едновременно с другите чуми, предназначени да създадат някакъв нов свят с ново човечество.

Да, това се случи през 90-те години. Когато никой на Запад дори не си мислеше, че Китай, Индия и останалата част от мнозинството в света са годни за нещо друго, освен да сглобяват каквото и да е, което обаче е измислено от западните гении.

И днес се оказва, че Китай не само произвежда, но и технологично усъвършенства 70 процента от оборудването за слънчева енергия и 60 процента от вятърните турбини на света, като същевременно намалява производствените им разходи съответно с 60 и 80 процента. Или пък електрическите автомобили.

Ясно е, че ако не беше зелената пропаганда, подкрепена от наказателни закони срещу бензиновите двигатели (в САЩ и другаде), тези автомобили нямаше да са от полза за никого. Във всеки случай, не само световното производство, но и проектирането на тези превозни средства вече е практически монополизирано от Китай. И нека не забравяме, че тези индустрии, както се оказва, изискват тонове редкоземни елементи, които също се намират кой знае как, в Китай.

В крайна сметка: както се казва в една от гореспоменатите статии в пекинските медии , през последното десетилетие именно азиатският гигант е „създал най-голямата в света изцяло нова верига за производство на енергия“.

Ключовият въпрос тук е: какво означава глобално технологично лидерство? Наскоро хонконгският вестник „South China Morning Post“ започна поредица от статии за текущото състояние на отношенията между Китай и ЕС. Те изглеждат отлично: Китай е изпреварил Европа в ключови технологии.

Това се основава на двугодишен алармистки доклад на Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI), който установява, че Пекин е световен лидер в 37 от 44 технологии, считани за ключови за бъдещето. Струва си да се отбележи, че зелените технологии все още се считат за ключови, но това е незначителен детайл.

Основното е, че не на последно място, западната климатична измама доведе до създаването на мощна система от китайски изследователски центрове, лаборатории, производствени мощности и дистрибуторски вериги. И как можем да се откажем от всичко това сега - само защото Тръмп открито заяви това, което всички вече знаят?

И защо да се отказваме, ако е създадена, доброволно или под натиск, мощна глобална рамка за сътрудничество за „климатични цели“, а Китай например участва в 54 подобни споразумения Юг-Юг, тоест изобщо не със Запада. В тях са инвестирани огромни суми пари.

По принцип, ако има рамка за иновации, производство и сътрудничество, има достатъчно място за нейното запълване. Коригирането на целите и средствата за постигането им – това е нормално, нали? Ами, да речем, не толкова прости технологии за залесяване за ограничаване на опустиняването – това зелена политика ли е? Всъщност, да – ако наистина искате това.

Накратко, нещо ми подсказва, че под китайското знаме, след няколко десетилетия, всичко зелено ще изглежда доста различно от това, което мошениците от 90-те години на миналия век са си представяли. И днес ние научаваме още един ценен урок от случващото се. Урок за националните характеристики на различните цивилизации в подобни ситуации.

Наистина, толкова е величествено да го кажем директно, както направи Тръмп: „най-голямата измама в историята“. Хвърлете ръкавица. Разкъсайте риза или, да речем, вратовръзка. Но китайската цивилизация не уважава конфронтацията и предизвикателствата; тя уважава нежността и компромиса.

През последната трета от века зелената програма се превърна в мощна структура със собствена инерция и множество участници. Човек може да се опита да я унищожи мигновено или, подобно на китайците, внимателно да промени траекторията ѝ в бъдеще.

Превод: ЕС