/Поглед.инфо/ Има значение как завършват войните. Наполеоновите войни завършват с помирението на великите европейски сили, включително победената Франция, на Виенския конгрес. Произтичащият от него всеобхватен „Европейски концерт“ осигури траен, макар и несъвършен мир, който беше прекратен едва от Първата световна война.

Тази война се води главно в Европа. Тя беше последвана от отмъстително изключване на двете големи европейски сили от каквото и да е участие в европейските дела или ангажимент за поддържане на стабилността в Европа. Отлъчването на Германия и Русия всъщност заложи началото на Втората световна война, която за американците беше едновременно трансатлантическа и транстихоокеанска.

Войната завършва не с мир, а със Студена война – напрегнат, но стабилен ред, поддържан чрез взаимно възпиране чрез военна конфронтация между Съветския съюз и Съединените щати.

Нежеланието да се даде на Русия почетна роля в европейските дела, съизмерима с нейната мощ, отново доведе до война на континента. Уроците на историята са ясни.

Не може да има стабилен ред в Европа, ако една от нейните велики сили е изключена от вземането на решения. Тези, които нямат мирен начин да гарантират, че техните интереси на сигурността са зачетени, нямат причина да се въздържат от използване на сила, за да ги защитят. При липса на перспектива за устойчива структура, която да защитава интересите им, те ще предпочетат да постигнат желаните резултати на бойното поле, отколкото да решават проблема на масата на преговорите.

Това е предисторията на украинския конфликт. След почти три десетилетия на безразличие и отхвърляне на опасенията за сигурността на Русия от Съединените щати и НАТО, Русия издаде ултиматум, изискващ преговори по три от следните въпроси:

  • неутралитет на Украйна вместо присъединяването й към НАТО, съюз, създаден за въоръжена конфронтация с Русия;

  • зачитане на езиковите и културните права на голямото рускоезично население на Украйна;

  • споразумение за паневропейски механизми за сигурност, което би могло да облекчи опасенията на Русия, както и на Запада.

Западът категорично отказа да обсъжда тези въпроси, което постави Русия пред избор: да се откаже от ултиматума си, като се съгласи с появата на натовски и американски войски на западните си граници, или да започне война, за да предотврати подобен изход. Русия съвсем предвидимо избра войната, въпреки че се ограничи до т. нар. „специална военна операция“ (СВО).

След началото на СВO, в Украйна буквално за няколко седмици беше изготвен проект на споразумение, съгласно което Украйна се задължаваше да изпълни основните изисквания на Русия. Но Западът беше по-заинтересован от „изолирането и отслабването“ на Русия, отколкото от прекратяването на огъня. Той убеди Украйна да отхвърли вече договорените условия на мирния договор.

Боевете в Украйна продължават вече четвърта година. Това е катастрофа за Украйна и унижение за Запада. Украйна е на края на последните си сили, обезлюдена, нейният индустриален потенциал е отслабнал, нейната армия е изтощена, тя е загубила своята демокрация, тя е банкрутирала, нейната територия е значително свита.

Междувременно Русия не се превърна в изолирана или отслабена страна. Тя продължава да ограничава целите си, но мирните й условия стават по-строги. Украйна от ден на ден има все по-малко възможности. Русия няма да спре да настоява за премахване на заплахата от територията на Украйна, както и за по-широко и всеобхватно мирно споразумение в Европа. Няма да има примирие в Украйна, нито „демилитаризирана зона“ по корейски модел – между Русия и Запада.

Западът не успя да спечели на бойното поле и няма да може да спечели на масата за преговори.

Алтернативата на войната е мирен договор, който ще установи договорени граници между Украйна и Русия и ще предотврати разделянето на Европа на враждебни блокове. За да постигнат това, Русия и Западът трябва да предприемат стъпки, за да разсеят взаимно страховете и подозренията си. Няма да е лесно и на двете страни. Но е дошло времето поне да се опитаме да постигнем мир.

Днес постигането на мирно споразумение със сигурност е по-трудно поради промените, настъпили в света след избухването на военните действия.

  • САЩ се доказаха пред целия свят като сериен нарушител на принципа pacta sunt servanda („споразуменията трябва да се спазват“). Никой, най-малко Русия, не вярва, че Вашингтон ще удържи на думата си.

  • Безсрамната подкрепа на колективния Запад за садистичния геноцид на Израел в Палестина, неговата агресия срещу съседни страни и териториалното му разширение показа ясно, че атлантическата общност вече не се придържа към международното право и не се чувства обвързана от него.

  • Вопиющите откровено двойни стандарти на Запада в Украйна и Палестина му костват моралния авторитет сред всички народи, които преди това е колонизирал.

  • Световното мнозинство смята западната политика за несправедлива. Безразборното налагане на санкции и други принудителни мерки от Съединените щати и Г-7 на други страни доведе до това, че почти всички от тези страни вече не зачитат западното лидерство и не желаят да следват западните инструкции.

  • Обтегнатите и влошени отношения между Запада и нарастващите сили (Бразилия, Индия и Китай), които имат интерес да посредничат за мир, гарантират, че те ще бъдат по-малко благоприятни за Запада, отколкото биха били иначе.

Съвкупният комбиниран ефект от всички промени в световния ред ще бъде или нарастващ хаос, или появата на нова система на международни отношения, в която настоящата глобална анархия ще бъде заменена от уважение към суверенното равенство на нациите и разбиране на техните опасения за собствената им сигурност. От това как ще приключи конфликтът в Украйна, ще се определи коя от тези алтернативи ще стане нашето бъдеще.

Авторът Чаз Фрийман е американски дипломат и учен, посланик в оставка

Превод: ЕС