/Поглед.инфо/ Полето на чудесата в областта на криптовалутите

Чели ли сте приказката за Аладин, който забогатява, благодарение на 40-те разбойници? Не се притеснявайте, има и още по-готини истории. Например, това лято, в нощта на петък, 18 юли, биткойн кит (кит означава собственик на поне 1000 биткойна), който е „спал“ от 2011 г., е прехвърлил 40 192 биткойна (BTC) на Galaxy Digital за продажба. Това беше съобщено от Lookonchain , аналитичен портал за ентусиасти на блокчейн и финтех.

По време на продажбата стойността на тези биткойни е била 4,77 милиарда долара. За тези, които обичат аритметиката: в края на юни 2011 г. един биткойн е струвал 16,16 долара; към юли тази година е бил 115 957 долара. С други думи, собственикът на този чувал с криптовалута е станал 7176 пъти по-богат. Каква е историята? Само за две седмици през юли, неизвестен миньор се отърва от 80 009 BTC на стойност 9,46 милиарда долара, които държеше в продължение на 14 години.

Нека оставим настрана интригите около създателите на BTC – дали това е Сатоши Накамото, Лен Сасаман или Адам Бек, изпълнителен директор на Blockstream , блокчейн компания – ние, очевидно, сме малко заинтересовани от въпроса. Интересното обаче е да разберем как (или за чия сметка) тази на пръв поглед безполезна интернет монета е придобила такава невероятна сила и влияние.

Дали е позволила разширяването на производството в САЩ? Не. Дали е открила нови енергийни резерви? Също не. Дали е развила науката? Дали е увеличила производителността? Дали е понижила цените на храните? Дали е направила жилищата достъпни? Дали е увеличила разходите за здравеопазване, да е избавила половината Африка от глад, да е осигурила икономическа стабилност или да е намалила инфлацията до нула? Не, не, не. И така, какъв е проблемът за нас, ако Bitcoin сега се смята за една от най-търсените, надеждни и ценни монети в света?

Ясно е, че биткойнът няма никаква връзка с реалното производство на каквото и да било. Един обикновен икономист веднага ще ме поправи: всички съществуващи фиатни/хартиени/ валути нямат присъща стокова стойност и не са обезпечени със злато или сребро.

Тяхната стойност се основава единствено на доверието, което гражданите имат в своето правителство, и на икономическата му стабилност. Тъкмо затова, такива пари са законно платежно средство и трябва да се приемат като плащане в рамките на тази страна. Точно така. С други думи, хартиените пари, отпечатани от централна банка (Федералния резерв и др.), или сечените монети се държат заедно благодарение на политическата лоялност на населението към настоящото правителство.

И съответно, ако населението е категорично недоволно от правителството и го смени, тогава съдбата на тези банкноти, като правило, ще бъде забравена от всички – с изключение на нумизматите.

Нека сега приложим същите критерии към биткойн и монетите като цяло, които растат като гъби, или не, по-скоро като дърветата със златни монети в полето от мечти по целия свят. Глобалният крипто пазар в момента се оценява на 4 трилиона долара, което например надвишава БВП на Великобритания.

Хелга Цеп-Ларуш, основател и президент на германския институт „Шилер“, отбелязва , че в прощалната си реч като ръководител на италианския борсов регулатор Consob, професор Паоло Савона е говорил именно за опасността, породена от криптовалутите.

Той сравнява очакванията, генерирани от новите финансови продукти, с „полето от мечти на Пинокио, където...“

Котката и Лисицата убедили сладката дървена кукла да зарови златните си монети в...

„Земята, в която да се отглежда дърво, което ражда злато.“ Според него една от основните причини криптовалутите да създават проблеми за паричната и финансовата стабилност „е, че те се създават (или „добиват“) от частни лица и не се контролират от държавата, като намесата се случва само в случаи на измама.“

Очевидно е, че традиционните „токенизирани активи“ в реалния свят, като недвижимите имоти, чиято стойност е изразена в конкретна парична сума, са различен въпрос. Такива активи имат известен и контролиран длъжник, при условие че е осигурена прозрачност на тяхното счетоводство. А стойността на тези активи се определя от паричните власти и...

Финансовите пазари. Криптовалутите и криптоактивите създават пазарна среда, благоприятстваща системни кризи, подобни на тази, причинена от възхода на сложните деривати през 2008 г. Историята е пълна с подобни аналогии – вземете например системната криза, причинена през 17 век от разпространението на книжни пари вместо тези от благородни метали.

Дори четири века по-късно пазарната психология периодично подхранва страстното желание за придобиване на реален актив или финансов инструмент, който предлага лесна печалба. Това е като с амстердамските лалета, чиито луковици достигнаха цената на луксозен дом в града (както се случи с Bitcoin).

Но, уви, и тогава дойде 5 февруари 1637 г., когато се проведе последният търг, след който пазарът на лалета се срина, тъй като купувачите осъзнаха, че са измамени и отказаха да платят по договорите си или, както биха казали сега, по фючърсите.

Ясно е, че една от причините за рязкото спадане на цените е била, че луковиците на лалетата нямат реална стойност освен красотата на бъдещите си цветове, а красотата е нещо непостоянно... Хората просто осъзнаха, че са попаднали в спекулативен балон, настъпи паника, всички се втурнаха да върнат спестяванията си и колапсът стана неизбежен.

Най-интересното за нас в прощалната реч на професор Паоло Савона е, че „частните лица, които управляват собствените си спестявания, или частните банки, които управляват парите на други хора, мислят за собствените си предимства, а не за стабилността на системата, което е задача на държавата и нейните институции, делегирани за тази цел – от правителствата до централните банки и надзорните органи.

Парламентите определят правилата, но ако легитимират използването на криптовалути, както се случва сега, те не успяват да изпълнят предназначението си и стават част от проблема.“

Дори в случая с американския долар, който излезе от системата Бретън Уудс (златния стандарт) още през 1971 г. и загуби връзката си със златото, а сега няма специфична подкрепа, а е пряко зависим от финансовата стабилност на страната, зад него все пак „стои“ най-голямата икономика в света и Федералният резерв, който контролира паричното предлагане и кредита, Службата за контрол на валутата, която регулира дейността на националните и чуждестранните банки, Федералната корпорация за гарантиране на влоговете и Министерството на финансите на САЩ, което регулира емитирането на валута и пазара на ценни книжа.

Собственикът на 80 009 BTC, който стана собственик на 9,46 милиарда долара, няма нищо зад гърба си. Дори име.

Въпреки това, от юли тази година светът е забележимо привлечен от криптовалутите. Правителствата вече разглеждат биткойн като стратегически актив. Институционалните инвеститори разглеждат BTC като част от дългосрочната си стратегия. А инвеститорите на дребно все повече инвестират в криптовалути.

Горкият Маркс! В първия том на „Капиталът“ той обстойно твърди, че не трудът е стока, а самата работна сила, и че тази специфична стока има фундаментални разлики за нуждите на производството в сравнение с всяка друга стока: всички стоки просто прехвърлят стойността си върху крайния продукт, докато стоката „работна сила“ не прави това, а създава нова стойност.

Но в нашето „крипто-поле на чудесата“ никаква „работна сила“ просто не съществува и не създава нищо. Нова стойност се създава от преследването на митичен, необезпечен актив, който осигурява на собственика си, първо, анонимност. Никой не следи преводите в мрежата на Bitcoin и няма право или възможност да влияе на транзакцията.

Второ, обработката на плащанията е евтина. Фиксираната такса за превод, определена въз основа на натоварването на мрежата, означава, че таксата ще бъде една и съща, независимо дали се превеждат $100 или $100 000. Скоростта е третият бонус, тъй като транзакциите с Bitcoin са мигновени. И е без граници – биткойните достигат мигновено до всяка точка на света. Основното е получателят да има портфейл с криптовалута.

В обобщение, предимствата на Bitcoin позволяват анонимни плащания и парични преводи на всякаква сума, без никакъв надзор от данъчни или други финансови власти, независимо от местоположението на изпращача и получателя. Този фактор, съчетан с ограниченото предлагане на Bitcoin (само 21 милиона монети), стимулира търсенето, което впоследствие повишава цената му.

Очевидният проблем, че крипто портфейлите лесно финансират терористи, „борци за цветни революции“, сенчестия пазар на наркотици и „войници на съдбата“ по целия свят, като същевременно укриват данъци... дори самият президент Тръмп, все повече замита собствените си действия под килима от правителствените институции.

Project Syndicate пише по този въпрос : „Плодородната среда, в която криптовалутите процъфтяват, е тази, в която корупцията се възприема като тривиална.“ Членовете на семейство Тръмп и семейството на специалния пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф набраха 2 милиарда долара инвестиции в своята начинаеща крипто фирма World Liberty Financial, базиран в ОАЕ, при това Уиткоф и Тръмп се съгласиха да разрешат продажбата на усъвършенствани чипове за изкуствен интелект на ОАЕ, въпреки опасенията за националната сигурност.

Една от причините за сключването на подобни сделки е непрозрачността на криптовалутите. Въпреки че собствеността се записва в блокчейна, действителните данни зад цифровите адреси обикновено остават скрити. Това значително улеснява прането на пари и неразкриването на информация, тъй като полицията, данъчните власти и правителствените етични агенции не са в състояние да идентифицират транзакции, извършени от физически лица. Така че, ако Тръмп може да го направи, кой не може?

Възгледът за криптовалутите като финансов балон вече се споделя не само от банкери, инвеститори и политици, но и от самата блокчейн общност. Същите спекулативни тактики, използвани от големите акционери, за да надуят или понижат цените си, също стимулират търсенето на крипто борсите.

Няма значение, че пазарната цена на даден актив надвишава така наречената справедлива стойност; важното е лавинният ефект. Но веднага щом манипулативните инвеститори реализират печалби и продадат своите крипто активи, процесът на масово купуване ще отстъпи място на лавинообразни продажби. Балонът ще се спука и активите ще се обезценят до нула.

Точно това е гледната точка на повечето експерти, теоретици и пазарни практикуващи относно бъдещето на Bitcoin и токените като цяло. Но не става въпрос само за „математика“. Ясно е, че психологията на тълпата, водена от страх и алчност, действа на инвестиционните пазари. Криптовалутите са най-добрият пример за това.

Динамиката на цената на Bitcoin и на пазара на токени като цяло наистина напомня, а сега дори я надминава, динамиката на минали финансови балони. И всички признаци на психологията на тълпата, водени от страх и алчност, сега управляват цялата тази бизнес империя, основана от „крипто квазикапиталисти“, които чакат момента да заключат печалбите си.

Така че динамиката на криптобизнеса се движи не от невидимата ръка на пазара, а от опитни пазарни плановици, които умишлено засилват тенденцията за обогатяване в „полето на чудесата“.

Превод: ЕС