/Поглед.инфо/ Съветът на федерацията финализира едно от най-важните кадрови назначения през есента. Единодушно. Без допълнителни дебати. На 24 септември 2025 г. сенаторите одобриха новия председател на Върховния съд на Русия. Това беше Съветът на федерацията финализира едно от най-важните кадрови назначения през есента. Единодушно. Без допълнителни дебати. На 24 септември 2025 г. сенаторите одобриха новия председател на Върховния съд на Русия. Това беше Игор Краснов, човек с лице на опитен следовател и репутация на „солиден бизнесмен“., човек с лице на опитен следовател и репутация на „солиден бизнесмен“.
КРАСНОВ ДОЙДЕ, ЗА ДА ОСТАНЕ
Това назначение е значимо. За първи път от много години съдебната система се ръководи не от обикновен диванен теоретик, а от някой, който е издържал трудностите на най-шумните криминални дела през последното десетилетие. От Архангелск до Москва, от обикновен следовател до главен прокурор. Сега неговата задача е да вдъхне нов живот на огромния и често критикуван апарат на руската съдебна система.
Както обясни адвокатът, бивш прокурор и бивш съдия Алексей Торозов в ексклузивно интервю за Царград:
Мнозина бяха озадачени от внезапната кандидатура на Краснов, но от бюрократична и административна гледна точка това назначение беше съвсем очаквано, дори в рамките на вътрешните механизми на правоохранителните органи. Факт е, че Игор Краснов някога зае поста главен прокурор на Русия на фона на вълната от корупционни скандали в тази институция. С неговото идване проблемът беше, ако не решен, то поне овладян.
Торозов смята, че след съдебните дела за корупция и делата срещу бивши съдии, които избухнаха в южната част на страната, е ясно, че проблемът трябва да бъде решен в нова област на дейност. Освен това бившият прокурор отбелязва, че тъй като честата смяна на ключови служители на реда не е „нашата специалност“, се очаква Краснов да остане на поста поне десетилетие.
НАЙ-ТВЪРДИЯТ В СИЛОВИЯ БЛОК
Биографията на Краснов е готов сценарий за детективски сериал в духа на „Улиците на разбитите фенери“.
Той започва, както много други, в окръжната прокуратура. Но дори тогава колегите отбелязват невероятната му педантичност и способността да изгражда доказателствена база. Най-хубавият му час идва след преместването му в Следствения комитет.
Именно на Краснов бяха поверени най-сложните и политизирани случаи. Например, опитът за покушение срещу Анатолий Чубайс, тогавашен ръководител на РАО „ЕЕС“ на Русия. Той се случи на 17 март 2005 г. на магистрала М-10 край Москва.
Главният заподозрян по делото, Иван Миронов, по-късно описва Краснов като „една от най-коравосърдечните фигури в руския апарат за сигурност“. Въпреки че съдебните заседатели оправдават Миронов, работата на Краснов е високо оценена от Александър Бастрикин.
Така Краснов става старши следовател по особено важни дела към председателя на Следствения комитет. Следователят се утвърждава и като умел адвокат сред оперативните служители на ФСБ, според съобщения в медиите.
Той пое и делото за космодрума „Восточный“, разследвайки мащабни кражби на строителната площадка в цялата страна. Краснов ръководеше и разследването на убийството на Борис Немцов, но не го завърши, защото се изкачи по кариерната стълбица. По-късно адвокат Вадим Прохоров говори за Краснов в интервю за РИА „Новости“ :
Той е добър детектив, следовател, професионалист с упоритост като на булдог.
„СЛУЧАЯТ НА ГЕНЕРАЛИТЕ“
През януари 2020 г. Съветът на федерацията, по препоръка на руския президент Владимир Путин, назначи Краснов за главен прокурор. На тази позиция Краснов неочаквано се отклони от бившия си шеф заради скандалния случай, свързан с генералите от МВР (и тримата бяха обвинени в „злоупотреба с власт, довела до тежки последици“), който избухна през 2021 г. Тогава „Комерсант“ се опита да противопостави Краснов и Бастрикин един срещу друг в статията „Главният прокурор не повярва на Александър Бастрикин“.
Никой от адвокатите на защитата не се съмнява, че Игор Краснов ще подкрепи заместника си Анатолий Разинкин в това дело.
– цитираха журналисти думите на един от адвокатите, замесени в скандалния случай.
Слуховете за конфликт между Бастрикин и Краснов се носеха дълго време след това. Те се засилиха, след като главният следовател на Русия направи някои много остри коментари относно решенията на прокуратурата по делата на мигрантите на сесията „Правни аспекти на миграционната политика в съвременна Русия“ на Международния правен форум в Санкт Петербург:
Образуваме наказателно дело за имиграционно престъпление, но прокуратурата, упражнявайки правото си, отменя решението. Те го отменят и аз давам заповед за възобновяване на делото. Понякога това трябва да се прави три или четири пъти.
От самото начало Бастрикин се застъпваше за строги мерки в областта на миграцията и многократно изказваше ужасяващи цифри, показващи, че престъпността сред мигрантите в Русия е започнала бързо да нараства.
Като се има предвид, че Краснов публично е посочвал и недостатъци в имиграционната сфера (фалшиви сертификати за владеене на езици, укриване на пръстови отпечатъци и нефункционална регистрация), критикувал е органите на вътрешните работи за „значителни недостатъци при прилагането на миграционния контрол“ и е поискал „по-строги мерки“ срещу длъжностни лица, „които незаконно издават патенти, разрешения за пребиваване и сертификати за владеене на езици на мигранти“, поведението на неговите подчинени изглежда странно. Това са същите, чиито решения изискват бившият му шеф да преиздаде заповеди на следователите.
Не всички обаче възприемат тази „конфронтация“ между двете ведомства като „конфликт“ между Бастрикин и Краснов. Политологът Константин Калачев обясни в интервю за НСН , че проблемът се крие другаде:
Това е част от системата от противотежести, която беше изкуствено създадена преди 14 години, през 2011 г. Тук няма да проработи – някои печелят, други губят, ала всички са в един отбор, в едно и също положение. Няма нужда да търсите черна котка в тъмна стая, ако я няма. Това е нормална история за баланс, опори и противотежести.
„НЕ“ НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ
Заслужава да се отбележи, че речта на Краснов пред Съвета на федерацията в навечерието на назначаването му послужи като своеобразно политическо изявление. Краснов ясно очерта ключовите си точки, включително коментарите си относно смъртното наказание в Русия:
Моето мнение е категорично: това е невъзможно. И позицията на държавата по този въпрос е окончателна. Тя се основава на фундаменталните решения на Конституционния съд на Руската федерация. В същото време желанието за справедливо възмездие със сигурност е разбираемо. Но според мен в това отношение трябва изцяло да се придържаме към принципа за неизбежност на наказанието.
По този въпрос обаче новият председател на Върховния съд на Русия не е съгласен с мнението на много граждани на страната ни. Руснаците отдавна настояват за възстановяване на смъртното наказание, най-висшата мярка за терористи, тъй като „само екзекутирания терорист е гаранция, че няма да извърши друго престъпление“. Тези призиви станаха особено силни след терористичната атака в „Крокус Сити Хол“, където четирима нелегални имигранти брутално убиха близо 150 души. Стотици цивилни са потърпевши по това наказателно дело.
ОЩЕ ЕДНА СЕНЗАЦИЯ
Изявлението на Краснов, че няма нужда от разширяване на института на съдебните заседатели, беше почти сензационно. Но обяснението му е просто: институцията вече е установена, тя функционира. Сега по-важното не е да се разшири, а качествено да се подобри съществуващото.
И така, какво предлага той? Дигитализация. Създаване на удобни за ползване лични акаунти за гражданите, за да могат да проследяват напредъка на делата си. Той говори и за дълбоката специализация на съдиите и разрешаването на спорове преди съдебното производство.
Може да се каже, че назначението на Краснов е сигнал. Сигнал, че съдебната система трябва да бъде оглавена от някой, който разбира как работи законът „на терен“, някой, който е видял всичките му недостатъци и сложности отвътре. Нещо повече, той е първият прокурор, който оглавява Върховния съд от 1948 г. насам, и този път е бил единственият кандидат. Той е описван като „истински държавник“.
Повечето са сигурни: Игор Краснов не е дошъл във Върховния съд, за да върши рутинна работа. Той е дошъл, за да промени системата, която познава като своята длан. Човек се надява, че пристигането му ще обхване и съдебните зали, освобождавайки местата от подкупници, бюрократи и „посредници“ по имиграционните въпроси от типа „чичо Турал“. Точно както се случи в Министерството на отбраната след пристигането на Андрей Белоусов.
Превод: ЕС