/Поглед.инфо/ От месеци вървят горещи спорове за предложеното от МОН въвеждане в училището на задължителен предмет “Добродетели и религия” чрез изменение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Говори се какво ли не, но най-малко се споменава основното, което всъщност е същината на промяната - въвеждането на задължителен ислям в българското училище, при това - още от първи клас! МОН предлага новият предмет да е задължителен, като може да е в един от три варианта - етика, православие или ислям, при това последните два са “с елементи на конфесия”, т.е. на вероучение. Родителите и детето избират един от трите варианта, но така той става задължителен, защото самият предмет е задължителен.

Когато министър Красимир Вълчев повтаря по сто пъти, че никое дете няма насила да бъде накарано да учи религия, а споровете били по линия либерално-консервативно, той всъщност тихомълком се измъква от казуса за задължителния ислям при избор на третия вариант.

И какво се случва? Законът още не е променен, а в цялата страна (не само в районите със смесено население) директори на училища и учители алармират, че върви натиск от страна на кметове и други “емисари” на дебелата задкулисна власт над... ромските семейства да запишат децата си в ислям. Целта е да се окаже, че в България териториите на исляма се разрастват. А и ромските деца у нас се множат доста по-бързо от тези с българска култура. Затова именно те са групата на прицел. Културата всъщност е начин на живот, включващ и вярата.

Вярно е, че и в момента в училището се изучава религия, но само като свободно избираем предмет. Има и нелоши учебници по православие. За православието все пак има някакво основание - според духа и смисъла на Конституцията православието е традиционната за България религия. Освен това, според чл. 10 (1) на Закона за вероизповеданията - “Tpaдициoннo вepoизпoвeдaниe в Peпyблиĸa Бългapия e изтoчнoтo пpaвocлaвиe. To имa иcтopичecĸa poля зa бългapcĸaтa дъpжaвa и aĸтyaлнo знaчeниe зa дъpжaвния й живoт. Heгoв изpaзитeл и пpeдcтaвитeл e caмoyпpaвлявaщaтa ce Бългapcĸa пpaвocлaвнa цъpĸвa, ĸoятo пoд имeтo Πaтpиapшия e пpaвoпpиeмниĸ нa Бългapcĸaтa Eĸзapxия и e члeн нa Eднaтa, Cвятa, Cъбopнa и Aпocтoлcĸa цъpĸвa. Tя ce pъĸoвoди oт Cвeтия Cинoд и ce пpeдcтaвлявa oт Бългapcĸия Πaтpиapx, ĸoйтo e и Mитpoпoлит Coфийcĸи”.

Факт е обаче, че в последно време желаещите да изберат религия в училище не са много, защото и в турските семейства родителите предпочитат децата им да се приобщават към европейската култура в най-широк смисъл. Ако предметът стане задължителен обаче, положението ще се промени. И как точно ще се преподава ислямско вероучение, като по закон “взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език”.

Преди месеци министър Вълчев се срещна и с патриарха, и с главния мюфтия - и двамата още тогава бяха много “за” изучаването на религия в училище. Разбира се, изобщо не бе повдигнат въпросът, че според закона училищното образование в България е светско и въвеждането на елементи на вероучение просто ще е нарушение на закона. Според досегашния законов текст, мястото на вероучението е в специализираните духовни училища, както и в неделни училища към църквите и джамиите.

Нямаше и гък дори и за другия проблем - защо при избор на варианта “религия” се предвижда като алтернатива на православието само ислям, след като у нас има представители и на други вероизповедания - католици, протестанти, арменци, юдеи, будисти дори. Предвиждането само на ислям категорично е дискриминация спрямо тях. Някои от тези общности вече поставиха публично въпроса за дискриминирането. Излиза, че целта е разширяване на ислямската общност у нас в духа на плановете на турския президент Ердоган за ислямска дъга от Истанбул през България до Северна Македония и Албания. Т.е. става дума за огромна опасност пред националната ни сигурност.

Министърът успокоява, че във варианта “религия” ще преподават само учители и други лица с педагогическа правоспособност. Само че - хайде кажете колко учители в България имат достатъчно знания да преподават ислям, при това - “с елементи на конфесия”?! Никак не са много и студентите, изучаващи богословие в 4 университета, които предлагат такава специалност - неколкостотин. А от завършилите едва 5,43 % стават учители, според справка от рейтинговата система. При 2329 училища у нас - по данните на НСИ.

Само споменавам, че имаме и нов факт - на 15 септември бе открито ново средно ислямско училище в София.

Нима забравихме, че още преди няколко години на конференция публично стана известно, че и в Родопите, и в Североизточна България вече има проповедници от Саудитска Арабия, т.е. проповедници на радикален ислям.

Промяната, която МОН предвижда в закона, означава противопоставяне и разделяне на децата от най-ранна възраст по линията на различната религия. И без това едва ли не всеки ден, дори и сега на 15 септември, се съобщава за агресия и побоища между деца по различен повод. Някои “умници” обясняват, че не било страшно, защото досега децата, които учат православие или ислям като предмет по избор, не предизвиквали конфликти. Ако обаче предметът стане задължителен, в един и същи клас може да има множество деца атеисти (етика), няколко православни и 2-3-ма ислямисти. Или обратното в смесените райони. Най-безобидното е едните да бъдат третирани като малцинство “второ качество”, да не говорим за по-тежките случаи.

Министър Вълчев спомена наскоро, че и в Европа се изучава религия, имало и европейски документ. Пропусна обаче да каже какво пише в него - в ЕС има специално приети препоръки по този въпрос. Нали уж сме много европейци, тях ли ще следваме, или ще я караме по нашенски, с натиск и агресия!

През 2002 г. Съветът на Европа приема препоръчително решение за изучаването на религия в училище. През 2005 г. Парламентарната асамблея на ЕС приема препоръка № 1720 на същата тема. Основното и в двете е, че религии в публичното училище трябва да се изучават с цел добро общо познаване на религиите като култура - не на базата на вероучението, а на базата на стремежа за обединение и диалог между различните религии, съвместимост, разбирателство между общностите, мултикултурализъм и общи действия за демокрация и блага. Религиознание, а не религия. Призивът е: Заедно!

И двата документа са потвърдени през 2024 г. и на дискусия през януари 2025 г.

Как в Европа се изучава религия в момента

В Европа задължителни часове по религия има само в Гърция (православие) и в Турция (ислям). В останалите страни предметът е по желание и по избор с одобрение на родителите.

В повечето страни религия се изучава в горния курс на средното училище. В началното училище е рядко. Като предмет ислям се изучава само в Германия, и то след 14-годишна възраст на децата по искане на родителите. Излиза, че България ще е единствената държава в ЕС със задължителен ислям в училище - при това от най-ранна възраст! Във Франция изучаването на религия в публичните училища е забранено. По-конкретно:

Австрия - религията е избираем предмет, по съответното вероизповедание и неконфесионално.

Англия - всички ученици едновременно се запознават с шест основни религии заедно от гледна точка на културата и неконфесионално.

Германия - изучават се католицизъм, протестанстство, юдаизъм, ислям - след 14 г. и със съгласие на родителите.

Гърция - задължителни часове по православие в цялото средно училище.

Испания - изучават се религиите заедно като културен феномен, но през август 2025 г. държавата забрани публично да се празнуват ислямски празници, камо ли да се учат в училище.

Италия - избираеми часове по католицизъм, но не конфесия, а от гледна точка на културното наследство на Европа. Има няколко специализирани духовни училища по католицизъм и протестантство, но те са под юрисдикцията на самите религии.

Латвия - по избор часове по протестанство или по етика.

Полша - избираем предмет в два варианта - католицизъм или етика, по желание на родителите.

Румъния - по избор на родителите се изучава ортодоксална романска религия.

Франция - В публичните училища не се изучава религия - политиката е, че църквата е отделена от държавата.

***

Колкото до добродетелите, тяхното място в училището сега наистина е твърде тясно. След 1990 г. отпаднаха задълженията на държавата да осигурява и регулира възпитателните дейности в училище. Тезата, че не обществото, а семейството отговаря за възпитаване в духа на утвърдените нравствени и морални ценности, причинява огромни обществени вреди. На ерозия бяха подложени както традиционната ценностна система – семейство, род, идентичност, така и общочовешките морални и етични норми – доброта, уважение, внимание, милост и взаимопомощ. Постепенно в образователната система се утвърди националният нихилизъм със заличаване на важни събития и факти от националната история, националната литература и култура. В резултат, вече поколения растат в обстановка на всепозволеност, агресия, без чувството за социална и хуманна ангажираност.

В този смисъл е задължително да възстановим възпитателната функция на българското училище, което чрез своите организационни форми (класни и извънкласни) да създава условия учениците да усвояват ценности и модели на гражданско и национално поведение. Възпитателно въздействие в училището се осъществява във всеки един момент от общуването между учители и ученици, не само в часовете по родинознание, по литература, по история, по география, по философия, в часовете на класа или чрез участие в национални програми, свързани с творчество и култура, с усвояване на българските традиции, с етичните норми на поведение, със запознаване с делото на будителите и националните герои. Не трябва да се допуска заличаването на класиците на българската литература, каквито гласове идват от “корифеите” в Софийския университет, които заедно с една чужда организация предлагат нова програма по литературав училище - тя бъка от чужди автори и “съвременни български творци”. Но изхвърля всичко, което създаде България, понеже “литературата не била музей”. А всъщност Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Л. Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, П. Яворов, Д. Дебелянов, Хр. Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров и т.н. - това са скрижалите на българската ни съвест и най-големият ни принос към европейската цивилизация и култура. Какви добродетели и какво национално самосъзнание без тях?! А нали уж според ЗПУО цел на образованието ни е опазването и изграждането на националното самосъзнание!

Пълзяща подмяна?

Когато министър Вълчев се срещна с Главния мюфтия, ми попадна коментар с автор юриста и специалист по исляма Николай Панков: Нека всеки, който иска наистина да вникне в поставения тъй важен проблем, да прецени дали той е прав:

“Това е част от една дългогодишна, но ескалираща стратегия – мимикрията на пълзящата ислямизация, облечена в благовидните дрехи на „религиозно образование“ и „възпитание в добродетели“. В сърцето на тази стратегия стои подмяната на културната, историческа и духовна идентичност на българската нация с мултикултурна каша, в която се изравнява носещият стълб на православието с агресивно настояване за институционализиране на ислямско присъствие в образованието.

...Това не е културно многообразие. Това е стратегическа операция по редефиниране на българската идентичност... И дали не позволяваме чрез дипломатични срещи и „обсъждания“ да се прекара през задната врата културна трансформация, която утре ще се превърне в институционален диктат”.

Как добродетелите да влязат в училището?

Чест прави на Православната църква и на отделните конфесии, че алармират обществото за първостепенната роля на възпитанието в утвърждаването на хуманните ценности и добродетели. Но тяхното настояване това възпитание да се осъществи чрез вероучение като задължителен предмет в светското българско училище е нецелесъобразно и неприемливо.

Много по-правилно и европейско е, ако се въвежда нов задължителен предмет, в началните класове той да носи названието „Национални ценности, традиции и добродетели“. А за ученици от по-горните степени да се въведе неконфесионалният учебен предмет „История на религиите“, който в сравнителен план да представя културното значение на отделните вероизповедания.

Въвеждането на учебен предмет, свързан с религиите, може да стане при спазването на следните принципи:

– учебният предмет да дава знания за религиите (и сектите), а не да пропагандира техните доктрини;
– да не се отделят в отделни програми знанията за православието и исляма, а да се дава обща представа за религиите в света. Включително за католицизма, протестантството, юдаизма, индуизма, които ги има и в България, а защо не и за българския феномен - Бялото братство (дъновизма). Може би да се засегне и нашествието на сектите, особено на агресивните и манипулативните, за да ги знаят децата и да се предпазват от тяхното влияние. Те проникват сега през НПО по решение единствено на директора на съответното училище, като подкупите са практика. За НПО в училище трябва да се иска задължително мнението на родителите и да има лицензиране от МОН за правото на обучение. Ще се повторя - целта е учениците да добият най-обща религиозна култура;
– да не се допускат свещенослужители в училищата, както и религиозните организации да ги използват за религиозна обработка;
– да се преподава в по-горните класове, когато децата имат вече изграден по-ясен мироглед;
– да е съобразен с цялостната система на преподаваните хуманитарни дисциплини в учебните заведения.
Така ще бъде защитен светският по закон характер на образованието в българските училища и то ще бъде в унисон с европейските стандарти в това отношение.

Та, ето какво мислят и искат в Европа:

Документ

Асамблея на Европейския парламент

Препоръка 1720 (2005)

Образование и религия

Текст, приет от Асамблеята на 4 октомври 2005 г. (27-мо заседание).

  1. Парламентарната асамблея категорично потвърждава, че религията на всеки човек, включително възможността да не изповядва никаква религия, е строго личен въпрос. Това обаче не е несъвместимо с признанието, че доброто общо познаване на религиите и следователно чувството за толерантност са от съществено значение за упражняването на демократично гражданство.

  2. В своята Препоръка 1396 (1999) относно религията и демокрацията Асамблеята заявява, че “много проблеми на съвременното общество имат и религиозен компонент, като например нетолерантни фундаменталистки движения и терористични актове, расизъм и ксенофобия, както и етнически конфликти”.

3. Семейството играе жизненоважна роля в образованието на децата, включително в избора на религиозно образование. В много семейства обаче знанията за религиите се губят. Все по-голям брой млади хора нямат необходимите ориентири, за да разберат напълно обществата, в които живеят, и тези, с които се сблъскват.

4. Медиите – печатни и аудиовизуални – могат да играят много положителна роля в предоставянето на информация. Някои от тях обаче, особено тези, насочени към широката общественост, много често демонстрират жалко неразбиране на религиите, както се вижда например от честото объркване между исляма и някои фундаменталистки и радикални движения.

5. Политиката и религията не трябва да се смесват. Демокрацията и религията обаче не трябва да бъдат несъвместими. Всъщност, те трябва да бъдат валидни партньори в усилията за общото благо. Чрез справяне с обществените проблеми, публичните власти могат да елиминират много ситуации, които насърчават религиозния екстремизъм.

6. Образованието е от съществено значение за борба с невежеството, стереотипите и неразбирането на религиите. Правителствата също трябва да направят повече, за да гарантират свободата на съвестта и религиозното изразяване, да насърчават преподаването на религия, да насърчават диалога с и между религиите и да насърчават културното и социално изразяване на религиите.

7. Училището е основен елемент от образованието, от формирането на критичното мислене на бъдещите граждани и следователно от междукултурния диалог. То полага основите на толерантно поведение, основано на уважение към достойнството на всяка човешка личност. Като преподава на децата историята и философията на основните религии с умереност и обективност, в съответствие с ценностите на Европейската конвенция за правата на човека, то ще се бори ефективно с фанатизма. От съществено значение е да се разбере историята на политическите конфликти, оправдани в името на религията.

8. Познаването на религиите е неразделна част от познаването на историята на човечеството и цивилизациите. Това е напълно различно от вярата в дадена религия и практикуването ѝ. Дори страни, където една вяра е до голяма степен преобладаваща, трябва да преподават произхода на всички религии, вместо да фаворизират една или да насърчават прозелитизма.

9. В Европа съществуват едновременно различни ситуации. Най-общо казано, училищните системи – особено държавните училища в така наречените светски страни – не отделят достатъчно ресурси за религиозно обучение или – особено в страни с държавна религия и в деноминационните институции – фаворизират една-единствена религия. Някои страни са забранили носенето на религиозни символи в училищата. Тези разпоредби бяха счетени за съответстващи на Европейската конвенция за правата на човека.

10. За съжаление, в цяла Европа няма достатъчно учители, способни да преподават сравнително изучаване на различни религии. Оттук е важно да се създаде Европейски институт за обучение на учители (поне за обучители на бъдещи учители) за тази цел. Този институт ще може да се възползва от опита на няколко института и факултета в различните страни членки, които отдавна изследват и преподават сравнително религиознание.

11. Съветът на Европа отдава на образованието централна роля в изграждането на демократично общество, но изучаването на религиите в училищата все още не е получило особено внимание.

12. Асамблеята отбелязва също, че трите монотеистични религии от Книгата имат общи корени (Авраам) и споделят много ценности с други религии и че тези ценности са в основата на тези, защитавани от Съвета на Европа.

13. Следователно Асамблеята препоръчва на Комитета на министрите:

13.1. да проучи възможните подходи към преподаването на религии в начално и средно образование, например чрез основни модули, които след това биха били адаптирани към различни образователни системи;

13.2. да насърчава началното обучение и обучението на учителите по религия, в съответствие с принципите, изложени в предходните параграфи;

13.3. да обмисли създаването на Европейски институт за обучение на учители за сравнително изучаване на религиите.

14. Асамблеята също така препоръчва Комитетът на министрите да насърчи правителствата на държавите членки да осигурят преподаването на религии на начално и средно ниво на националното образование, по-специално въз основа на следните критерии:

14.1. Целта му трябва да бъде да запознае учениците с религиите, практикувани в тяхната страна и тези на техните съседи, да им покаже, че всеки има същото право да вярва, че неговата религия „е истинската“ и че фактът, че другите имат различна религия или нямат религия, не ги прави различни като човешки същества;

14.2. Трябва да включва историята на основните религии, както и възможността да нямат религия, при пълен неутралитет;

14.3. Трябва да предоставя на младите хора образователни инструменти, които им позволяват безопасно да се обръщат към поддръжниците на фанатичен религиозен подход;

14.4. Не трябва да се пресича границата между култура и религия, дори за страна с държавна религия. Не става въпрос за предаване на вяра, а за това младите хора да разберат защо милиони хора черпят от тези източници;

14.5. Учителите по религия трябва да имат специфично обучение. Те трябва да са учители по културна или литературна дисциплина. Специалисти в друга дисциплина обаче биха могли да бъдат отговорни за това преподаване;

14.6. Отговорност на публичните власти е да осигурят обучението на учителите и да определят учебни програми, които трябва да бъдат адаптирани към специфичните характеристики на всяка страна и възрастта на учениците. При разработването на тези учебни програми Съветът на Европа ще се консултира с всички партньори, участващи в този процес, включително представители на религиозните деноминации.