/Поглед.инфо/ В светлината на неотдавнашните изявления на Сергей Лавров, отразяващи разочарованието на Русия от Запада и намерението на страната "да спрем да се осъждаме въз основа на оценките, дадени от колективния Запад или отделни западни държави", можеше да се очаква, че декемврийското балканско мини турне на външния министър би било добър шанс да видим как това ново руско пробуждане ще бъде отразено на практика.

Това важи особено в Босна и Херцеговина, която е може би най-известната колиба в Потьомкиното село, построена от западния "хуманитарен интервенционизъм" по време на, за щастие, относително краткия еднополюсен момент на света, продължил приблизително две десетилетия след падането на Берлинската стена.

Както се оказа, визитата не беше разочароваща. Акцентът й беше е инсцениран дипломатически инцидент, направен по поръчка за "Русия! Русия! Русия!" тълпата и тяхната лоялна медийна поддръжка.

Тя беше може би дори по-разтревожен от атмосферата, която се излъчваше. Едно излъчване на спокойна, неподходяща увереност, с която Сергей Лавров се справи с всичко това, докато минаваше през Сараево, Белград и Загреб.

Основното послание на Сергей Лавров, повтаряно на всяка спирка, беше да потвърди продължаващата подкрепа на Русия за двете основни мирни споразумения, които послужиха за поне замразяване на конфликтите, породени от грозното разпадане на Югославия през 90-те години.

Става въпрос за Дейтънското мирно споразумение за Босна и Херцеговина (1995)и резолюция номер 1244 на Съвета за сигурност на ООН отнасяща се до отцепилата се от сръбска провинция Косово и Метохия (1999).

Има голяма доза ирония...

Тези две споразумения бяха постигнати с посредничество от Съединените щати и основните им васали в лицето на Европейския съюз, като начин поне частично да осигурят плодовете на собствения си интервенционизъм.

Но въпреки това, през последните няколко десетилетия Русия беше основният поборник и защитник на гореспоменатите споразумения.

Това не е толкова парадоксално, колкото изглежда на пръв поглед. То се вписва в подхода на Русия към международните отношения.

Руският подход е като към арена, на която трябва да се спазват мирните споразумения и резолюциите на ООН, ако някой иска да избегне глобалното безредие и една дарвинистка свободия. (Да подкрепят, това което са подписали..... Какво още малко ще измислят тези проклети руснаци?!)

Прагматично погледнато, този подход е и най-доброто средство в момента за поне частично ограничаване на западната едностранчивост и ексепционалистка арогантност, чрез която споразуменията и договорите трябва да се спазват (от западна гледна точка) само доколкото служат на целите им.

Ако споразуменията спрат да бъдат изгодни, те трябва да бъдат бързо променени или разтрогнати, без да се толерира несъгласие. Освен това трябва и да бъдат наложени нови правила. Това накратко има предвид колективният Запад, когато говори за много рекламирания "ред, основан на правила".

Във всеки случай, както изглежда съдбата на Босна и Херцеговина, както и съдбата на Балканите като цяло, е отново да бъде превърната в полигон и място, където се сблъскват противоположни мирогледи и светогледи. За щастие този път само на дипломатическия фронт.

Накратко, насрочената и уговорена среща на г-н Сергей Лавров с тричленното президентство на свръхбюрократизираната държава беше бойкотирана от двама от нейните членове.

Бойкотираха я мюсюлманският представител Шефик Джаферович и (фалшивият) хърватски представител Желко Комшич, като сръбският представител Милорад Додик остана единственият домакин на срещата със Сергей Лавров.

Основната причина, посочена за тези театри, беше предполагаемото "неуважение" на руския външен министър към Босна и Херцеговина.

Говори се за "неуважение", тъй като знамето на Босна и Херцеговина не беше изложено по време на посещението му от предишния ден в Република Сръбска (Република Сръбска - една от двете федерални "образувания", които в момента съставляват Босна и Херцеговина, другата е Мюсюлманската и хърватската федерация на Босна и Херцеговина), когато домакин беше Милорад Додик.

Втората причина беше одобрението на министър Лавров на резолюцията на парламента на сръбската република относно военния неутралитет. Аргументът е, че това е нещо, за което се предполага, че само съвместните институции на централно ниво на Босна и Херцеговина могат да вземат решение.

Реакцията на Лавров на инцидента, дадена ден по-късно на пресконференция по време на визитата му в Белград, не беше нищо по-малко от директна и показателна:

"Мисля, че политиците, които взеха това решение, не са независими и явно са действали по нечии указания."

"Те най-вероятно изразяват интересите не на своите избиратели, а на външни сили, които нямат интерес не само от развитието на руските отношения с Босна и Сърбия, но и като цяло за страните от Западните Балкани, да упражняват правото си да развиват взаимноизгодно сътрудничество с всички външни партньори", заяви руският външен министър.

Освен това, руският външен министър Сергей Лавров припомни думите на бившия външнополитически комисар на Европейския съюз, Федерика Могерини, която нарече Босна и Херцеговина зона от изключителен интерес на Европейския съюз, в която Русия няма никакво място и работа.

По този повод Лавров добави:

"Това е философия, дълбоко вкоренена в древното колониално и полуколониално наследство на много европейски страни."

"Очевидно не можем да направим нищо по въпроса, освен да противодействаме на тази абсолютно неприемлива линия и манталитет", добави Лавров.

Разбира се, едва ли може да се твърди, че Сергей Лавров умишлено е избрал Босна и Херцеговина като едно от първите места, в което да демонстрира разочарованието на Русия от Запада, както и една по-категорична и твърда външна политика. Защото именно споменатият бойкот беше идеалният повод да се говори за местни политици, обслужващи чужди програми, или за да си припомним колониалното минало и методика на Европа.

Така че, в известен смисъл, точно този жест, направен в името на "независимостта", както и заради и "липсата на уважение", осигури необходимия материал за руския външен министър, за да прокара и изложи своето мнение. И това всъщност е само логично продължение на последователния външнополитически подход на Русия през годините.

Докато Русия заедно със сърбите в Босна и Херцеговина, както и самата Сърбия, настоява за стриктно зачитане на Дейтънското мирно споразумение, тя също така е шампион за премахване на неговите откровено (нео) колониални аспекти.

Аспекти, които се очакваше да изчезнат с времето. Разбира се, в заедно с т. нар. върховен представител, практически западен вицекрал, претендиращ за правото да се намесва в политиката Босна и Херцеговина по всяко време и присъствието на чуждестранни съдии във върховния съд на страната.

Докато говорим за неоколониализма, знамето на Босна и Херцеговина, заради което стана голяма част от шума тези дни, всъщност е невзрачно, непопулярно, неописателно парче плат с абсолютно нулева връзка с историята на хората. Това знаме беше наложено от върховния представител преди две десетилетия.

От друга страна, босненските мюсюлмани категорично се противопоставят на деколонизацията на Босна. В крайна сметка именно западните страни, водени от Съединените щати, подкрепяха техния радикален мюсюлмански лидер Алия Изетбегович.

По онова време те го подкрепяха в в стремежа му не само да отдели Босна и Херцеговина от бивша Югославия, но и, както е ясно посочено в неговата ислямистка декларация, постепенно да я превърне в мюсюлманска държава с мюсюлманско мнозинство, в която християните непременно ще станат граждани от втора класа.

Защо гордите западни демокрации биха подкрепили подобен проект?

Краткият отговор е - Русия! Русия! Русия!

Дългогодишният босненски проект на Запада от три десетилетия е бил и е само геополитическо продължение на Афганистанската стратегия на Збигнев Бжежински. При нея, ислямистите с различна степен на войнственост се използват за изкореняване на руското влияние и отслабване на местните руски съюзници.

Зад всички приказки за "в подкрепа на демокрацията" и за "евроатлантическа (да се чете в смисъл на НАТО) интеграция" това е същността на въпроса.

През 90-те години Съиднените американски щати улесниха пристигането на джихадисти в Босна и Херцеговина, докато от Европейския съюз в по-голямата си част учтиво задържаха носа си и отклониха очите си в друга посока.

Днес колективният Запад също толкова твърдо подкрепя наследниците на Алия Изетбегович, водени от сина му Бакир.

Целите всъщност не са се променили никак, само реториката. Идеята е - дръжте руснаците навън на всяка цена. И все още са необходими изпитаните западни колониални методи и структури за постигането на тези цели.

Естествено, руснаците са мъдри относно това и разбират всичко, което се случва, както и сърбите.

Новата брънка във веригата е, че хърватите (които са римокатолици, докато сърбите са православни християни), както в Босна и Херцеговина, така и в Хърватия, също показват все по-голяма готовност да се качат поне частично на борда с руснаците и сърбите.

Изглежда, че военният им брак по пушка с мюсюлманите, изкован с посредничеството на американските покровители на двете страни с цел укрепване на регионалната антисръбска коалиция, става все по-кисел и нерадостен.

Не само, че много по-многобройните мюсюлмани все по-малко желаят да вземат под внимание жизненоважните хърватски интереси. Сега те приемат за даденост, че могат да използват по-големия си брой, за да избират най-редовно редовно хърватския член на президиума на Босна и Херцеговина.

Такъв например беше и случаят с настоящия "хърватски" член на президиума - Желко Комшич, когото Загреб счита, че е "легален, но не и легитимен". Това е така, тъй като изборът му противоречи на Дейтънската конструкция, според която трите конституиращи страната народа би трябвало да бъдат представени от свои избрани представители.

Ето защо, в допълнение към традиционно топлото посрещане, което получи в Белград, Лавров също така успя да посети Загреб за първи път от повече от 16 години.

Нещо повече, там руският външен министър проведе доста сърдечни срещи с традиционно руско-скептичното ръководство на Хърватия. Защото, виждайки липсата на значително съчувствие сред своите съюзници от Европейския съюз и НАТО, хърватите очевидно намират полза от поне частичен завой към Русия. Или поне що се отнася до линията й към Босна и Херцеговина.

Сега е музика за хърватски уши, когато Сергей Лавров говори не само за уважение и зачитане към Дейтънското споразумение, но и за основните принципи, върху които е изградена Босна и Херцеговина съгласно него:

- Една страна с два субекта и три равноправно представени народности.

За да обобщим, 25 години след подписването на Дейтънското споразумение Босна и Херцеговина все още е западен протекторат. Западните сили искат да я запазят като такава, докато тя стане доминирана от мюсюлмани държава.

Тогава Босна и Херцеговина заедно с Велика Албания, чието формиране западните сили също насърчават (оттук и настояването им да признаят отделянето на Косово от Сърбия), биха формирали силен бастион срещу страховитото руско "зловредно влияние".

Точно както фалшивият просперитет на Запада, основан на безкрайно печатане на пари и пазари, трайно пристрастени към различни "стимули", сега е напълно изложен като нагласена игра, в която богатите само стават по-богати, докато останалите се спускат в различни степени на дългово робсто, така става и по този въпрос.

Мантрата за "демократизация" от страна Запада от последните три десетилетия беше изложена за това, което всъщност представлява:

- Цинична геополитическа игра, при която само едната страна ще победи, и в която, както винаги, целите оправдават средствата, а високопарно обявените и шумно прокламирани идеи се използват като корица и прикритие.

Това е особено случаят с любимото дете-плакат на хуманитарно-интервенционисткия Запад, Босна и Херцеговина.

За разлика от това, както навсякъде другаде, целите на Русия в Босна и Херцеговина са сравнително много по-скромни и базирани на реалността. Целта е да се поддържа стабилността на една държава, основана на вътрешно, междуетническо съгласие и консенсус, без чужди "висши представители" и подобни.

И, разбира се, без членство в НАТО.

Ако това е "зловредно влияние", моля, дайте още от него!

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели