Инициаторите на проучването обаче са уверени във верността на данните и изискват преосмисляне на украинската държавна политика във връзка с Донбас. Проучването е проведено строго в съответствие с изискванията на социологическата наука, с гаранции за отсъствие на натиск върху респондентите и под „легенда“, която изключва страха да се каже истината.
Резултатите са недвусмислени - огромната част от населението на Донецка и Луганска области не иска да бъде част от Украйна. В същото време жителите на Донбас оценяват негативно дейността не само на предишните, но и на настоящите украински власти.
Авторът на „Хвила” В. Ларцев пише, че резултатите от проучването трябва да станат „студен душ” за украинските национални патриоти, ако те не са пълни “дебили”. Според него действията само на руската пропаганда не могат да обяснят тези резултати; пропагандата залага на „социокултурните гени на жителите на ДНР и ЛНР, които вече са се формирали от десетилетия“. "Много е важно да се предотврати подобна ситуация по отношение на жителите на централните и югоизточните райони на Украйна", които по своя социокултурен тип се различават от населението на западните райони. Освен ако, разбира се, няма желание за по-нататъшен разкол в Украйна”, смята Ларцев.
Директорът на украинския Институт на бъдещето В. Андрусев признава, че също би искал да види тази социология различна, но тя е такава, каквато е. Решението на въпроса с Донбас трябва да се основава на факти и отговорни изчисления. След като получава тази диагноза, Андрусев казва: „Трябва да преразгледаме методите на лечение и трябва да започнем да правим нещо по въпроса“.
Изследването е проведено на 7-31 октомври 2019 г. Интервюирани са 1606 респонденти: 800 в частта от Луганск, която не е контролирана Киев, и 806 в съответната част от Донецка област. За изчисляване на извадката са използвани официалните статистически данни за 2014 г., коригирани за съществуващи демографски данни. Интервютата лице в лице са проведени със структуриран въпросник. Грешката на резултатите не надвишава 3,2%. От анкетираните 53,5% са жени, 46,5% са мъже (жители на Донецк, Макеевка, Иловайск, Енакиево, Луганск, Алчевск, Антрацит и Ровинек, както и още 29 градове и села на Донбас). Показателно е, че възгледите на тези, които гледат украинска телевизия, се различават малко от позициите на тези, които не я гледат.
В областта на икономиката инициаторите на проучването „за съжаление“ заявяват, че Украйна за пет години не е дала обнадеждаващ икономически сигнал, който „би породил поне малко зърно съмнение относно правилността на сепаратисткия избор на републиките“. Повечето хора (50,3%) смятат, че през последната година икономическата ситуация в Украйна се е влошила. И само 6,3% от оптимистите смятат, че „от другата страна“ на Украйна са започнали да живеят по-добре . 41,4% от анкетираните смятат, че няма никакви промени. В същото време 34% от анкетираните са уверени в подобряването на икономическото си положение като част от ДНР/ЛНР. Почти същият брой (35,4%) приписват подобряването на позицията им спрямо интеграция в Руската федерация - и едва 3,5% от анкетираните виждат такава перспектива с интеграцията в Украйна.
Въпреки че въпросите са повдигнати отделно и не са свързани помежду си, може да се предположи, че жителите на региона биха реагирали по-лоялно на престоя си като част от Украйна, ако се беше интегрирала по-тясно с Русия. И така, 77,3% смятат, че Украйна би имала успешно и положително развитие при сближаване с Евразийския икономически съюз (ИАИС) и Митническия съюз (МС). Само по-малко от 10% са против това. 75% от анкетираните смятат, че най-добрата перспектива за жителите на Донбас е обединението на Украйна с Русия. Тъй като това изглежда нереалистично, 50,9% предпочитат сегашните територии на ЛНР и ДНР да станат част от Русия, други 13,4% - "част от Русия, но със специален статус". По този начин огромното мнозинство от жителите на ЛНР и ДНР (64,3%) виждат Донбас като част от Русия. В Украйна са готови да останат днес едва 13,4% от анкетираните (дори със „специален статус“). И само 5,1% искат „да бъдат част от Украйна, както преди“.
Около 73,4% от жителите на ДНР и ЛНР в случай на местни избори не искат да виждат украински партии в бюлетината. И ако това се случи, тогава шансовете на “Опозиционната платформа - За живот” (ОПЗЖ) на В. Медведчук и Ю. Бойко изглеждат по-добри от тези на екипа на Зеленски. Като цяло авторитетът на настоящия президент на Украйна в Донбас е доста нисък - едва 19% от анкетираните имат добро мнение за него, 78,9% имат лошо мнение. Само 1,4% от анкетираните считат за „много вероятно“ Зеленски да успее да подобри социално-икономическите условия в страната; 13,3% "допускат такава вероятност." И 85% смятат, че е "малко вероятно" при сегашния президент да се повиши социално-икономическото ниво. Едва 1,7% от анкетираните смятат, че е „много вероятно“ украинският президент да донесе мир в региона. 12,5% смятат, че това е "вероятно". Над 85% не свързват никакви надежди за мир със Зеленски.
Други автори на либерално-националистическия кръг, по-специално И. Тишкевич, посочват, че напоследък има напредък в икономическото сътрудничество на ДНР и ЛНР с Русия. Ако доскоро ставаше дума за едностранна помощ на тези територии от Москва, сега акцентът е все повече върху взаимноизгодната търговия. Тази година, според украинските оценки, тя вече е надхвърлила 1 млрд долара. Това не е много, но тенденцията е очевидна: нивото е удвоено в сравнение с 2018 г. . Според Тишкевич, ако Киев не направи заключения и не започне да реагира, ако поне частично не вдигне блокадата, позицията му в Донбас ще стане още по-слаба.
Националистите, макар либерални, остават националисти. Откривайки „физическата невъзможност“ да се върне Донбас в Украйна с разкритите настроения на населението му, в крайна сметка те не намират нищо по-добро от „поставянето на бетонни многоточия по въпроса “, тоест да се ограничат от Донбас. Това е малко вероятно да помогне на Украйна. Но от това, най-вероятно, на жителите на ЛНР и ДНР ще им стане по-добре.
Превод: В.Сергеев
