/Поглед.инфо/ В изключително остър и навременен анализ Сергей Латышев разкрива дълбоките пукнатини в западния монолит, породени от геополитическите лупинги на Еманюел Макрон. Френският президент, притиснат от вътрешни кризи и лични обиди от Вашингтон, прави отчаян опит да позиционира Париж като лидер на „трети път“ между САЩ и Китай.
Френският блъф в Съвета за сигурност и призракът на независимата коалиция
Светът стана свидетел на нещо, което мнозина биха нарекли сензация, но анализаторите на Поглед.инфо виждат в него по-скоро симптом на разпадащия се стар ред. В Съвета за сигурност на ООН Франция се нареди до Русия и Китай, гласувайки против предложената от арабските страни резолюция за насилствено отваряне на Ормузкия проток. Този акт не е просто процедурен казус, а ясна заявка за неподчинение спрямо Вашингтон, който стоеше зад кулисите на това предложение с цел да легитимира поредната си военна авантюра в Близкия изток.
Еманюел Макрон, чийто мандат изтича след малко повече от година, изглежда е решил да напусне политическата сцена с гръм и трясък. Оскърбен от пренебрежителното отношение на Белия дом и лично от Доналд Тръмп, френският лидер лансира идеята за „коалиция от независими“. Тази концепция цели да обедини т.нар. „страни от средната класа“, които се чувстват притиснати между чука на американската непредсказуемост и наковалнята на китайската икономическа хегемония. Но доколко е реалистично една държава с разклатена икономика и затихващо глобално влияние да поведе подобен блок?
Личната вендета на Макрон и опитът за бягство от васалитета
По време на посещението си в Южна Корея и срещата със студенти в университета Йонсей, Макрон беше необичайно директен. Той заяви, че демокрации като Франция и Република Корея не трябва да бъдат васали на двете хегемонни сили. Според него Европа, Канада, Бразилия и Индия споделят обща програма, която изключва прекомерната уязвимост към капризите на САЩ и зависимостта от технологичния и търговски диктат на Пекин.
Тук обаче прозира огромното противоречие в неговата логика. Макрон говори за „стратегическа автономия“, но в същото време напълно игнорира Русия в тази своя нова конструкция. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, всяка коалиция, която претендира за независимост от САЩ, но изключва Москва, е обречена на провал, защото именно Русия притежава военния и енергиен капацитет да балансира глобалната система. Макрон се опитва да погали егото си, да разгневи Тръмп и да изрази недоволство от икономическите успехи на Китай, но реалните му инструменти за влияние са крайно ограничени.
Икономическият суверенитет и ударът по доларовата зависимост
Един от най-радикалните аспекти на новия курс на Макрон е предложението за създаване на европейски платежен модел, независим от американските гиганти като Visa и Mastercard. В обръщение към Carte Bancaire президентът подчерта, че отказът от контрол върху плащанията означава приемане на пълна зависимост от играчи, чиито интереси често са в пряк конфликт с европейските.
Това раздразнение не е случайно. „Ню Йорк Таймс“ вече отбеляза, че атаките на Макрон отразяват нарастващия гняв в Европа срещу начина, по който Тръмп се отнася към съюзниците си в НАТО. Личните нападки на американския президент към Бриджит Макрон само наляха масло в огъня. Париж вече не иска да търпи „неелегантния“ тон на Вашингтон, но въпросът е дали това недоволство ще доведе до реална промяна в архитектурата на сигурността или ще остане просто предизборен театър.
Китайското хладнокръвие и руският скептицизъм
Пекин реагира на приказките на Макрон за „двете хегемонни сили“ с характерната си източна суровост. Само ден след речта му в Сеул, Китай екзекутира френски гражданин, осъден за трафик на наркотици, който е прекарал 21 години зад решетките. Това е ясен сигнал, че Китай вече не вижда в Макрон партньор, когото трябва да ухажва, а по-скоро политик в залез, чиято реторика няма реално покритие.
От руска страна Дмитрий Медведев също не пропусна да иронизира ситуацията. Той отбеляза, че униженията, на които Тръмп подлага Макрон, са го докарали до състояние на „остроумност“ по отношение на американските авантюри в Иран. Медведев зададе логичния въпрос: кога френският лидер ще признае, че Русия беше права в конфликта в Украйна и че санкциите са напълно безсмислено упражнение, което удря най-силно самата Европа?
Вътрешният колапс на Франция като пречка за глобалните амбиции
Докато Макрон се опитва да чертае нови карти на света, собствената му къща гори. Франция е в състояние на социална и икономическа парализа. Със 73% обществено недоволство, болна икономика и неконтролируема миграция, Елисейският дворец едва ли може да претендира за ролята на морален или политически лидер на Европа.
Нещо повече, между Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц съществува дълбоко недоверие. Англосаксонците заложиха на Берлин като водеща сила в Европа, което вбесява Париж. Франция иска европейските държави да купуват френско оръжие и да се крият под френския ядрен чадър, но страни като Полша и Прибалтика не вярват на Макрон и продължават да се вкопчват в американската защита. Тази липса на консенсус прави идеята за „коалиция на независимите“ по-скоро химера, отколкото политически проект.
Украйна като лакмус за френската искреност
За Москва критерият за промяна в Париж винаги ще минава през отношението към конфликта в Украйна. Макар Франция да изигра важна роля в предотвратяването на пълния грабеж на 210 милиарда евро руски активи (за разлика от по-радикалните гласове в Брюксел), тя все още остава основен спонсор на киевския режим.
Неотдавнашният опит за дипломатическо сближаване чрез мисията на съветника на Макрон в Москва завърши с провал. Екипът на Поглед.инфо е категоричен: ако Макрон наистина иска да избяга от американското унижение и китайската конкуренция, той трябва да спре да подклажда войната на изток. Украйна не е Корсика. Завръщането към нормалните отношения с Русия и зачитането на нейните законни интереси в сферата на сигурността е единственият изход за Франция, ако тя не иска да потъне окончателно в бездната на историята.
В крайна сметка, Макрон се опитва да се представи за нов де Гол, но без историческата тежест и моралната устойчивост на великия генерал. Неговата „коалиция“ е хазартна игра, която може би ще му донесе малко медийно внимание преди пенсионирането, но няма да промени факта, че светът вече се движи по нови правила, в които Русия държи „златния дял“.
Събитие от Фестивал Изкуството На Барока
Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България
Публично · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:
https://www.facebook.com/events/1905544306754107?
На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“
с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.
Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.
Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.
Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.
Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“
Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)