По всяка вероятност този вид откачена риторика не е хрумване на момента, а е добре режисиран сценарий. След Рюте Туск като истински шляхтич се закани: “Само да са посмели да ни нападнат!“ Макрон пък още от утре е готов да изпрати войски към река Днепър и то далеч не миротворски. А британецът едва го усмириха военните в парламента, които като на болен тихичко му повтаряха истината, че са на никъде с военната си мощ, камо ли за атака на Русия. Явно почувствал настроенията, всичките ги надскочи героят на нашето време, Зеленски. Веднага след като неговият заместник поиска официално бойни сили на НАТО да влязат в Украйна, той намери за удачно да каже: “Путин ще умре скоро и всичко ще се оправи!“ И остави нас, европейското общество, да го гледаме и да му се радваме като на лудия у село. Този обаче не е от безвредните безумни същества!
В Париж сигурно само това са си говорели „желаещите“, един на друг радвайки се. Дали обаче поне някои от тях, по-нормалните, не се замислят какво би останало от „колосалната сила“, ако американците покажат на Брюксел един среден пръст съпроводен със съответните пожелания. Да драсне човек клечката е лесно, но само държава, която се е натоварила с наистина колосален ядрен арсенал и е на ясно, че насреща й се е изправила същата сила, може наистина да се разтревожи от такава войнска риторика. Защото не само знае, но и усеща с тялото си, какво следва след това. Затова в разговорите на батковците такива лесни на думи евромишоци са на задния ред или за сега на прага извън стаята. Иначе от цялата парижка завера се разбра, че както му е редът Зеленски понапълни торбичката си. И толкова!
Посещението на представителите на „Райнметал“ у нас, ако не друго, нагледно показа, че европейските оръжейници тепърва запрягат. Най-глупавото е да тръбиш за атака, когато ти казват, че пушката ти, с която трябва да воюваш, още я правят, а кога ще е готова и кога ще я получиш, е неизвестно. Ти обаче си си решил и пак напъваш на бой. Швейкова история! Въпреки че за популярния герой подобно сравнение с брюкселските ястреби си е чиста обида.
Дочакахме от нашите еврогерои и гениалното хрумване, всеки европеец да си приготви храна за три дни. Кого плашите, бе, аланкоолу! Нас, българите ли? Елате ни на гости и ще видите, че в къщи нашенецът е готов не за три, а за триста дни. Щото вашите мизерни политики умело „реализирани“ от домашните ни активисти на това го научиха. Да не ви вярва и сам да се оправя. Вие с вашите зелени политики мислете, какви ще ги дъвчете.
Наред с многото глупости наскоро Зеленски каза и нещо умно, че е добре САЩ да са в средата в преговорите, но да не клонят към Путин. Логично би било, разбира се, ако наистина са в средата, САЩ да не се накланят и към другата страна. Поне за сега е такова впечатлението. Ситуацията с преговорите обаче изглежда се заклини. Макрон, Зеленски и компания настояват при подписано примирие в Украйна да се разположат натовски „миротворци“. Русия приема да има миротворци, но не и войски на НАТО. Да не говорим, че не признава за партньор псевдопрезидента. Жал да му стане на човек за тези, които са по средата. Всички в момента, в това число и „желаещите“ макар те да не го показват, се надяват само на едно. Да не му писне на Тръмп и да не спусне прелката, както казваше баща ми. После да ни каже с чаровната си усмивка: „Като толкова искате, оправяйте се сами! Аз бях до тук!“
