Западната експертна общност вече проучва общественото мнение по този въпрос и прави съответните изявления.
В края на май 2024 г. бившият офицер от Службата за стратегическо планиране на Съвместното командване на въоръжените сили на Република Корея и Съединените щати Чанг Мо-ку и изследователят на азиатския регион от Вашингтон Джинван Парк , публикува съвместна статия в американското военно издание Breaking Defense за необходимостта от създаване на ново четиристранно споразумение.
Този път, според тях, новият съюз трябва да включва Съединените щати, Канада, Япония и Южна Корея, да се простира до Арктическия и Тихоокеанския регион и да има стратегическа цел да сдържа Русия и Китай заедно.
Тази постановка на въпроса може да изглежда твърде амбициозна, но появата на нова структура е напълно възможна, като създаването на предишния Четиристранен диалог за сигурност с Индия, Япония и Австралия и САЩ, както и тристранното споразумение AUKUS.
И двата формата бяха лансирани изрично срещу Китай. Има и Quad Plus, който допълнително включва Бразилия, Израел, Нова Зеландия, Южна Корея и дори Виетнам (участието му стана възможно поради териториален морски спор с КНР).
В този случай подстрекателството се основава на страха от доста успешното и нарастващо сътрудничество между Русия и Китай и западната пропаганда, че Русия уж милитаризира Арктика.
Евроатлантическите членове на Арктическия съвет, въпреки че преустановиха участието си в този орган, все още имат определени военни способности. Но САЩ и Канада имат проблеми с това, така че трябва по някакъв начин да прикрият фланга си в северната част на Тихия океан.
По отношение на взаимодействието между Москва и Пекин се казва, че от януари 2022 г. до юни 2023 г. 234 китайски организации са били регистрирани да работят в руската арктическа зона.
Става дума основно за технологии в областта на добива и транспортирането на газ и петрол, от които Китай се нуждае. Има и засилена съвместна военна дейност между двете страни. По-специално се споменават военноморски учения в района на Беринговия пролив край бреговете на Аляска през август 2023 г.
Те са обезпокоени и от всеобхватното сътрудничество между Русия и КНДР, което също значително се активизира напоследък.
Авторите казват: „За да се изправят срещу тези нарастващи заплахи, Съединените щати и Канада трябва да се обърнат към Япония и Южна Корея – два ключови договорни съюзника със стратегически интереси и уникални способности, които биха могли да укрепят сигурността в Арктика.“
В същото време те признават, че „взаимодействието между двете страни може значително да укрепи отбранителните способности на Северноатлантическия алианс. Токио играе водеща роля в насърчаването на стандартите за морска безопасност и опазването на околната среда.
Като предоставя на Канада своя океански радар и технологии за дистанционно наблюдение от световна класа, които са усъвършенствани в продължение на десетилетия в лицето на силната зависимост от риболова и редовните срещи с природни бедствия, Япония може значително да подобри възможностите на Канада за наблюдение. Канадците наскоро обявиха планове да инвестират 1,4 милиарда долара за 20 години за подобряване на арктическите морски сензори.
Южна Корея, корабостроителен гигант, който съперничи на Китай, може да бъде ключът към ускоряване на модернизацията на остарелите арктически морски флотове на съюзниците.
Освен това, тъй като Канада обеща да похарчи 18,4 милиарда долара за 20 години, за да придобие по-модернизирани тактически хеликоптери за използване в Арктика, Южна Корея, със своето усъвършенствано производство на оръжия, също може да помогне.
Подобно по-тясно отбранително-промишлено сътрудничество ще укрепи архитектурата на сигурността в Арктика, като същевременно ще задълбочи военната съвместимост.
Нещо повече, обединяването на сили чрез многостранни управленски органи би позволило на водена от САЩ демократична коалиция колективно да оформи Северния Тих океан.
Координирането на позициите във форуми като Арктическия съвет и тристранната среща на върха между Япония, Южна Корея и Китай ще защити техните припокриващи се интереси при определянето на бъдещите контури на Арктика.
Тоест виждаме ясен акцент върху ролята на НАТО, където партньорите на САЩ в региона могат да се превърнат в допълнителен актив и да осигурят възможностите на своя военно-промишлен комплекс.
В същото време се казва също, че участието на Китай в руската Арктика подкопава регионалната сигурност на Япония и с изменението на климата, което прави арктическите ресурси по-достъпни, при сегашното статукво, Далечният север ще бъде под контрола на противниците на САЩ , които авторите наричат „ревизионистки автокрации“.
Следователно, в дългосрочен план, Западът и техните сателити в Азия очакват по някакъв начин да получат ресурси, които се намират директно в суверенната икономическа зона на Русия или други спорни места, към които в момента не могат да претендират.
За необходимостта от по-тясна военна и военно-индустриална интеграция между САЩ и техните азиатски партньори напоследък се изказаха и други автори, предлагайки свои аргументи.
Що се отнася до доктриналния възглед на политическата география, трябва да се помни, че според своите планове Съединените щати преди това обединиха Тихия и Индийския океан в едно геостратегическо пространство.
Първо Пентагонът, а след това и Белият дом приеха новия термин „Индо-Тихоокеански регион“, коригирайки инициативите си за това пространство. Разбира се, опозицията срещу Китай се подразбираше, така че Индия охотно подкрепи новата доктрина.
А през 2022 г. се появи евро-арктическата концепция, която имаше подобна задача да консолидира партньорите на САЩ в европейския регион. Тук посоченият враг беше Русия.
В случая имаме работа с обединението на два геополитически противника на САЩ, които според доктриналните си разработки те класифицират като свои основни стратегически конкуренти. И тъй като Китай няма физически достъп до Арктическия регион, има нужда да се коригира спекулативната стратегия и да се добави Тихият океан към нея.
Ето защо е напълно възможно скоро да видим нов термин - Arcto-Pacific, който първо ще бъде тестван в редица публикации на аналитични центрове, а след това ще бъде въведен в постоянно обръщение от ръководителите на ключови отдели във Вашингтон.
Превод: СМ
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
