/Поглед.инфо/ Убиец, военнопрестъпник, кучи син, тъпак, копеле, нищожество, обесен... Защо сега политиците си позволяват такъв тон, какво стана с дипломацията и кога ще се върне? Отговорът на тези въпроси се съдържа само в една дума – Украйна
Американският президент отново „налетя” на руския си колега. По време на публична реч, посветена на Деня на Свети Патрик, Джо Байдън нарече Владимир Путин „главорез“.
В края на февруари, говорейки на предизборно събитие в Калифорния, той каза, че е „луд кучи син“. В първия случай това се отнасяше за Украйна, във втория, за тролване на Путин в интервю с Тъкър Карлсън: Байдън, според тях, е за предпочитане за Русия, водена от Съединените щати, отколкото Доналд Тръмп, защото е по-предвидим.
През март 2022 г. Байдън нарече Путин „военен престъпник“, а през юни 2021 г., дори преди всяка Украйна, и дори къде – на пресконференция в Брюксел след срещата на върха на НАТО – „убиец“.
И какви подаръци направиха американците на Путин? В миналото това би било достатъчно за няколко войни, но сега изглежда това се е превърнало в норма.
Безсмислено е да се бунтувате срещу реалността. И какво друго, между другото, е любопитно: подобни характеристики дадоха американски политици, включително президенти на САЩ, на китайския лидер Си Цзинпин: „диктатор“, „убиец“... Да не говорим за лидерите на по-малките държави, които са непокорни на Запада, каквито стават все повече.
Русия също променя тона си
В Русия се опитаха да се отнасят сдържано към подобни атаки, а за „убиеца“ Байдън през 2021 г. дори сякаш се извини на Путин, който според него бил „доволен“ от обясненията му. Но изглежда това беше първият и последен път.
Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков все още казва, че Москва смята подобна обидна реторика за "неприемлива и непростима" и за "огромен позор" за Съединените щати.
Всичко обаче се промени, когато бившият президент Дмитрий Медведев, който от известно време си създава готин образ, започна да упреква американците – и не само – в грубост. В социалните мрежи той нарече Байдън – на няколко пъти – „рядък идиот“, „глупак“ и „луд“.
Това означава, че Русия е приела нови правила на играта: дипломацията временно си дава почивка. Не само последните гафове дават основание на американците да мислят така.
Те започнаха да „долитат“ от Москва - винаги под формата на реакция, винаги с кауза - както просто към великите сили, така и още повече към техните малки васали.
Как Медведев "прегази" Макрон
Президентът на Франция, огорчен от загубата на последните колонии в Африка, неуважението от страна на САЩ и изправен пред тежка вътрешна криза, се опитва да отклони вниманието от това в страната и в света, а също, разбира се, да се покажат в по-добра светлина, придоби навика да прави провокативни изявления за Украйна.
Еманюел Макрон или заплашва да изпрати френски войски в помощ на Киев, или да създаде за тази цел „коалиция“ от големи и малки страни от НАТО, като нагло заявява, че за него няма руски „червени линии“ и че като цяло чака обаждане от Путин (намек за предложение за предаване). Изобщо заплашва Русия с война, ако откажем.
Но го нямаше. Френският "петел" бързо беше прегазен от "каруцата" на Медведев. И то няколко пъти.
В един случай:
"Хората имат различни заболявания. Някои хора имат уринарна инконтиненция. За други, които са склонни към прибързани реакции, те казват, че „урината отиде в главата“.
"Но сегашният президент на Франция, върховен главнокомандващ на френските въоръжени сили и принц на Андора, Еманюел Жан-Мишел Фредерик Макрон, имаше два проблема едновременно: първо, урината вероятно го удари в главата, а след това и инконтиненцията на говора настъпили."
И след това нещо като това:
"Дребните наследници на Бонапарт, опитвайки златните еполети, откъснати преди двеста години, жадуват за отмъщение от наполеоновски мащаб и носят ожесточена и изключително опасна виелица за кацането на войски на отделни страни от НАТО в Киев, както и за нови оръжия за нанасяне на удари по Русия."
Стана известен, но по-добре да си мълчи
С подкрепата на Макрон („не трябва да рисуваме червени линии за себе си, трябва да чертаем червени линии за Русия и не трябва да се страхуваме да ги чертаем“), президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс, който също призова забранена у нас социална мрежа да „унищожи“ Русия като Картаген, Медведев беше напълно безмилостен.
И което е характерно е, че този „унищожител” на Русия дълги години заемаше поста ръководител на латвийското външно министерство. Дипломат, така да се каже...
Написвайки с малка буква името на тази „несъществуваща държава“, както и името на нейния президент (откровен содомит), Медведев нарече Ринкевич „копеле“ и „нищожество“. И му пожела (адвокатите са приятели с латинския език) Memento mori! Тоест да помни смъртта... И дори намекна за каква смърт - да бъде обесен.
Как дипломатите станаха вредители
И да говорим само за размяната на „учтивост“ между разбиващи дъното политици, изпълняващи нещо като новозеландското каки един пред друг.
Защото освен това западните дипломати в Русия отказват да изпълняват и... дипломатически задължения, превръщайки посолствата си у нас в центрове за дестабилизиране на обстановката и намеса във вътрешните работи. Дори не говоря за всякакви санкции – истинска икономическа война.
Цариград писа за това как новият израелски посланик започва дейността си в Русия. Или как западните дипломати погребаха „главния опозиционер“, който ни назначиха.
Как посланиците и дипломатическите представители на страните от ЕС, след като се съгласиха, отказаха поканата да дойдат във външното министерство преди президентските избори, за да изслушат увещанията на неговия ръководител Сергей Лавров да спре да се намесва в изборния процес, за което имаше много факти.
На площад Смоленск беше заявено, че „намесата в руските президентски избори идва от всички недружелюбни страни“, а САЩ и Германия са водещи в това.
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова също лично обвини Великобритания в същото, като заплаши да извика британския посланик „за профилактика“ и предупреди, че намесата в изборите ще има „обратен ефект“ върху посолствата и дипломатите на страните. участващи в това.
Все още под впечатлението от бойкота му от страна на посланиците на ЕС, Лавров каза в ексклузивно интервю за телевизионния канал Соловьов Live:
"Ако те така се отнасят към възможността да общуват с представители на руското ръководство, тогава ние, разбира се, ще вземем предвид, че те нямат интерес от това. Нека засега си седят в кабинетите и да говорят със столиците си по телефона."
Какво е това? Заплаха за ответен бойкот или по-лошо? Президентските избори минаха благополучно: идва времето за изпълнение на изречените заплахи.
Тайната е разкрита
И руските дипломати на Запад седят по абсолютно същия начин в кабинетите си с практически замразени отношения, само дето не се месят във вътрешните работи на страните на акредитация.
Да оставим настрана отделния въпрос дали е правилно да не се месят, когато западните им колеги правят точно това в Русия. Сега е важно да разберем нещо друго: защо сега нещата с дипломацията стоят така?
Отговор на този най-важен въпрос даде на 18 март руският посланик в САЩ Анатолий Антонов, цитиран от ТАСС:
"Те ще ни обърнат внимание само когато постигнем пълна победа на бойното поле".
Имаше предвид победата в Украйна.
Всъщност Украйна и в по-широк смисъл преразпределението на света от еднополюсен към многополюсен, в което активно участват някои други страни, особено Китай, е ключът към разбирането на парализата, изчезването на дипломацията във формата, в която всички е свикнал с него.
В нашия случай става дума за това, че Русия не иска да продължи да търпи посегателствата на националните й интереси от страна на Запада и вече не възнамерява да стои на колене, смирено наблюдавайки как се опитва окончателно да й отнеме „трофеите“ от 1991 г.
Не беше възможно да се постигне споразумение поради западната алчност и презрение към руснаците. Следователно войниците и офицерите заеха мястото на дипломатите.
Именно от тях, както и от ефективната работа на тила и смелостта на властите, сега зависи преди всичко бъдещето на страната. Западът ще започне да уважава Русия, ще започне да признава нашите национални интереси (сега западняците не ги признават по принцип) и ще се върне към нормалната дипломация едва когато претърпи поражение в Украйна. Докато това се случи, всичко ще бъде както е.
Но засега, уви, така
Медведев много язвително описа как точно в друга публикация:
"Ето поглед към това в какво се е превърнал западният политически паноптикум. Тъжна, понякога смешна, но зловеща гледка. Серийни клоуни, които никога не са работили в държавната служба, контролират действията на войските и контролират живота на милиони нещастни хора, изпращайки ги на сигурна смърт.
Парламентарният цирк на изродите от страната на победения фашизъм, отново заседаващ в Райхстага, настоява да се изпратят далекобойни ракети на неговите неонацистки потомци, с риск да получат още повече далекобойни ракети на главите им.
Дядовци, отслабващи всеки ден, с несигурна походка в състояние на упорита деменция, едва разбиращи за кого и за какво става дума, се прегръщат с весели курви, които са в образа на вдовици на починали руски екстремисти.
Западните лидери правят театрални визити в Киев от началната дата на специалната военна операция, за да отвлекат собствения си електорат от натрупаните проблеми и за пореден път да оближат мръсния ботуш на американския собственик в състояние на остра слугинска екзалтация..."
Какво от това?
И все пак не трябва да се мисли, че сега няма никаква дипломация. Едно свято място никога не е празно. Не можем без управление на кризи. Просто в ролята на дипломати сега влизат представители на... разузнавателните служби, които непублично поддържат работни отношения помежду си, държат ръка на пулса и се опитват да постигат компромиси, докато кариерните дипломати временно остават без работа.
Тяхната задача сега е да се плашат един друг, да подават сигнали и да премахват реакциите. А други вършат градивна работа. Директорът на СВР Сергей Наришкин и секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев днес са по-големи „дипломати“ от Сергей Лавров и неговите заместници. Да им пожелаем дължимата твърдост. Защото руският войник определено няма да ви подведе.
По време на войни винаги е така. Когато Западът, след нашата Победа, признае Русия за равноправна със себе си и се откаже от претенциите си към Украйна, дипломацията, сигурен съм, ще се върне.
Страните в конфликта няма да имат нужда да възбуждат хората, да призовават рязко към патриотизъм, национална гордост или, напротив, да сплашват. По-късно дипломатите най-после ще се заемат отново с работата си.
Превод: СМ