/Поглед.инфо/ Любов, самота, страдание и надежда са все вечни теми в литературата, театъра, киното. Но и съвсем безопасни. Когато словото навлезе в религиозна територия обаче, всяка дума отваря риск от ответен удар - особено щом вземе на прицел екстремизма на исляма.

А освен травмата, че са заплашвани по политически причини, повечето писатели недоволстват и от художествени съображения - за заплахите им за убийство започва да се говори повече отколкото за качествата на книгите им. Ако 11 септември бе атентат срещу политиката на САЩ, то този срещу френското карикатурно списание "Шарли Ебдо" бе срещу свободата на словото. И то в една от най-старите му люлки - Франция на Волтер и Русо. Думите на първия - "Не одобрявам това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го казваш", са може би най-сериозния фундамент, заложен в основите на съвременната цивилизация.

Тук ще разкажем за най-рисковите играчи на арт фронта, които творят срещу проявленията на радикален ислям.

Фетвата срещу Рушди

Една от най-големите мишени на исляма и един от най-добрите писатели в света. Салман Рушди е вероятно човекът, който е получавал най-много смъртни заплахи през живота си - казва, че отдавна е спрял да ги брои. "В един момент просто свикваш. Хиляди пъти, по хиляди начини. Заплашват ме със смърт толкова много и толкова често, че когато наистина дойде моментът да си отида, няма да изпитам кой знае какви притеснения. Вече от нищо не ме е страх", казва Рушди. А кошмарът започва след написването на "Сатанински строфи", в която иронията спрямо исляма му навлича доживотно преследване. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Хомейни го обявява за вероотстъпник и подписва смъртната му присъда. За убийството му е определена награда от 3 милиона долара, за която се говори, че постоянно расте - фетвата още е в сила. "Това е воденичният камък на врата ми", казва Рушди 26 години след издаването на смъртната му присъда. Въпреки всичко близките му са единодушни - Салман винаги запазва не само присъствие на духа, но и особена развеселеност, която го пази от страшната мисъл, че би могъл да бъде убит. Съжалява единствено, че всички коментари около религиозната му сатира в "Сатанински строфи" са замъглили истинската му личност и реалната стойност на книгите му.

Всъщност дори и враговете му често не знаят нищо за съдържанието на прословутите "Сатанински строфи". Рушди разказва, че срещнал британец от азиатски произход, който му споделил, че навремето е участвал в демонстрации срещу него. "После прочетох книгата ви и не разбрах за какво беше целият този шум", признал му честно той.

Салман беше един от първите интелектуалци, които проговори веднага след фаталната сряда в офиса на "Шарли Ебдо".
"Когато религията, която е средновековна форма на ирационалността, е комбинирана с модерни оръжия, се стига до реална заплаха за нашата свобода. Този религиозен тоталитаризъм е виновен за смъртоносната мутация в сърцевината на исляма и ние сме свидетели на трагичните последствия днес в Париж. Аз съм на страната на "Шарли Ебдо", където всички би трябвало да бъдем, за да защитим изкуството на сатирата, която винаги е била срещу тиранията, лъжата и глупостта. "Респектът към религията" се превърна междувременно в кодирана фраза, която всъщност трябва да се разбира като "Страх от религията". Като всички други идеи и религиите заслужават критика, сатира и да, нашето безстрашно неуважение", заяви Салман Рушди в Париж часове след атентата. "Заставам до "Шарли ебдо", тъй като всички ние трябва да защитим изкуството на сатирата, което винаги е било сила за свободата и против тиранията, безчестието и глупостта", допълни още той.

Марката "Саша Барон Коен"

Саша Барон Коен е може би най-големият провокатор в света на киното. Сегашната истерия около филма "Интервюто", който взе на подбив Северна Корея, използва технология, която Коен отдавна въведе - да подлага на брутална сатира политически или религиозен режим. В лентата "Бруно" например, Саша бе подлъгал един от лидерите на "Бригадите на мъчениците на Ал Акса" - Айман Абу Айта, да застане пред камерите. И го бе интервюирал, дегизиран като австрийския телевизионен журналист, който играе във филма. След случая обаче на британския комик му се наложи да наеме телохранители - терористичната организация, неприятно изненадана от подигравателното интервю с лидера си, заплаши да го убие.
Самият Абу Айта твърдеше, че е бил заблуден от кинаджията и че всъщност отдавна няма нищо общ с екстремистката групировка. Подозрителен отговор, тъй като в тази област рядко някой може да е "бивш".

Другите два големи хита, посветени на абсурдистки сблъсък на цивилизациите - "Борат" и "Диктаторът", открай време предизвикват гнева на ислямските държави. Когато Коен реши внезапно да мине в съвсем различна роля - участваше в наградения с "Оскар" "Клетниците", шеговито коментира: "Най-сетне играя във филм, заради който не могат да ме убият".

Памук ходи с бодигард

Двамата най-известни съвременни турски писатели са и най-често заплашваните. Причината: либералните им възгледи и острите критики срещу ислямския фундаментализъм. Памук е особено недолюбван заради симпатиите си към Запада. През 2007 година турски националисти отправиха смъртна заплаха срещу писателя. "Когато съм в Турция, правителството ми осигурява бодигард, радвам се за това. Но толкова хора са в много по-тежки ситуации, че не си струва да говорим за мен", бе лаконичен по този въпрос по време на визитата си в България Памук. А най-драматичното с него е, че книгите му въобще не представляват апология на Запада, както критиците му си мислят. Напротив: Памук е майстор на диалогичността и взаимопроникването между две култури. "Бялата крепост" и "Името ми е червен" са най-добрите примери за сблъсък, но и контакт между Изток и Запад, в които двата свята се преплитат, общуват, променят един друг. След като Памук обвини турското правителство, че не признава арменския геноцид, обаче му тръгна име на подвластен на Запада автор, което бе достатъчно за ислямските екстремисти да му вдигнат мерника.

Царицата на клишетата, но пък и радваща се на световна популярност, Елиф Шафак също редовно си пати от заплахи. Авторката на "Любов" е ревностна защитничка на правата на жените, което по дефиниция е и в разрез с нормите на религиозните порядки в родната й страна, особено в азиатската част. Двамата писатели обаче в повечето случаи си навличат гнева на официалната власт в Турция, а не толкова на религиозни фундаменталисти. Въпросът е това дали е "за щастие", или е повече от показателно за управлението в страната им.

Радикалният Уелбек

До момента един от най-мощните умове в литературата Мишел Уелбек на няколко пъти бе вземал на мушка исляма. Новият му роман "Подчинението" обаче е сериозен риск. Историята там се развива през 2022 година, когато, според сюжета, президентските избори във Франция са спечелени от кандидат на мюсюлманска партия на име Мохамед бен Абес. Той въвежда религиозни рестрикции в съответствие с исляма. На жените е забранено да работят и са задължени да забулват лицата си, а вековната парижка Сорбона е преименувана на Ислямски университет. Появата на новия роман на Уелбек на пазара се случи само няколко седмици преди атентата срещу френското карикатурно списание "Шарли ебдо". Което със сигурност ще вдигне поне два пъти и без това изключително високите тиражи на Уелбек - повече от 100 000 за "Подчинението" до момента. Дали Уелбек обаче би пуснал книгата, ако атентатът се беше случил преди отпечатването, а не обратното? Именно той беше на корицата на "Шарли Ебдо", когато се случи атентата. А книгите му са пълни с остри изказвания. Например краткото, ясно и безцеремонно откровение на героя му в "Платформата": "Най-тъпата и най-опасна религия е ислямът". Заради тези думи през 2002 г. бе заведено съдебно дело срещу него за обида на исляма, но носителят на "Гонкур" успя да го спечели. Зад скандалния му и груб език обаче винаги стои и свръхзадача - да разнищи апатията, пустотата и живеенето по инерция на западния човек, както и да покаже единствената останала негова работеща батерия - секса и консуматорството. Вероятно в "Подчинението", която още не е преведена на български, става дума именно за това - че западният човек е изтощен духовно и това освобождава огромни територии пред въодушевлението на исляма (или поне за това загатва Мишел в последните си интервюта). В последният момент Уелбек поне решил да смекчи заглавието - работното било "Покръстването".

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели