/Поглед.инфо/ Въпреки срамното бягство на НАТО от Афганистан, Брюксел все още разчита на реванш - ако не в Централна Азия, то в арабските страни, някои от които все още са далеч от стабилността.

На срещата на върха във Варшава през 2016 г. лидерите на НАТО предложиха програма за стабилност в отговор на продължаващия хаос, обхванал по-голямата южна периферия. Последиците от „Арабската пролет“ и дейността на ИДИЛ (структурата е забранена в Руската федерация) обхванаха почти целия регион, изостряйки многобройните противоречия и задълбочавайки кризата.

След пет години положението не се подобри много. Напротив, регионът на Северна Африка и Близкия изток изпада в нова вълна от протести. Социалните вълнения са видими в Ирак, Ливан, Алжир, Судан и дори Иран.

Конфликтите в Йемен, Сирия, Либия и Сахел продължават. Продължаващото разпространение на COVID-19 подкопава както здравните системи, така и социалната защита във всички тези страни.

НАТО вярва, че политическото и последващото военно оттегляне на САЩ от регионалните въпроси, както и липсата на обща политическа решителност от страна на европейците, са проправили пътя за завръщане на Русия в региона и са направили възможно появата на нов играч в лицето на Китай.

В същото време отслабването на държавните институции доведе до скок в насилието от страна на недържавни участници, включително терористични организации.

Все още не е известно как ще приключи „нормализирането на отношенията“ между Израел и редица арабски държави - ОАЕ, Судан, Мароко и Саудитска Арабия.

Преди година НАТО стартира "Инициативата за Програма 2030". В нейните рамки е трябвало да се разработи стратегия на НАТО за юга, чиито контури и последователност са доста неясни.

В допълнение, във връзка със следващата среща на върха на НАТО, генералният секретар възложи на военните структури на блока, с подкрепата на съответния международен персонал, да обмислят начини за засилване на участието на Алианса в Северна Африка и региона на Близкия изток и да разработят инициативи за Сахел.

Следователно би било разумно да се идентифицират структурните предизвикателства, които в крайна сметка ще променят регионалния баланс на силите до 2030 г., както и могат да променят естеството на заплахите, с които НАТО и неговите партньори могат да се сблъскат в бъдеще.

Ситуацията в Сахел е изключително сложна, отчасти поради броя на различните видове кризи, които съществуват паралелно, и отчасти поради широкия кръг от различни заинтересовани страни.

Дългосрочните местни конфликти, причинени от продоволствената несигурност и бедността, съществуват заедно с разширяването на екстремистките мрежи и разпространението на престъпни групировки във влошаващата се социално-икономическа среда, при която държавните институции не изпълняват поставените задачи.

В комбинация с влошаващата се ситуация със сигурността, характеризираща се със значително увеличаване на атаките срещу цивилни въпреки голямото външно присъствие, има основание както външните, така и вътрешните участници да преосмислят настоящите стратегии и цели.

НАТО вярва, че нестабилността в региона на Близкия изток и Северна Африка е дълбоко вкоренена в нефункционалните модели на управление: авторитарна стабилност; правителствени институции, отслабени от наличието на разрушителни и насилствени недържавни участници (терористични организации, въстаници, престъпни мрежи и др.); и разпадащи се държави.

Клои Бергер от колежа по отбрана на НАТО пише, че „за всеки модел трябва да се постави въпросът за силата и легитимността на обществения договор, който обвързва лидерите и гражданите: какво обвързва индивидите с техните правителствени институции и обратно?"

"По този начин въпросът за социалния договор изглежда изключително важен за разбирането на естеството на нестабилността, която засяга региона на Северна Африка и Близкия изток", казва тя.

"По тази причина ние твърдим, че оцеляването на съществуващите политически режими до голяма степен ще зависи от способността им да възстановят доверието в населението си, като предлагат социален договор, който отразява стремежите на всички групи, които съставляват нацията", смята експертът на НАТО.

"Предвид крехкостта на институциите и степента на разпокъсаност, която засяга тези общества, това е трудна задача, а в някои случаи и почти невъзможна, без радикална промяна. Реформата, а в някои случаи и напълно преосмисляне на социалния договор, засяга много аспекти на управлението в държавите от региона", казва Бергер.

"По този начин предефинирането на естеството на отношенията между държавата и отделните хора ще окаже значително влияние върху начина, по който държавата управлява (и колко толерантна е) опозицията и насилието в обществото; но също така ще свидетелства за естеството и степента на правата и свободите, предоставени на гражданите", смята тя.

"В този контекст връзката между политика и религия ще остане особено сложна и чувствителна към управлението; еволюцията на политическата ислямистка сфера до голяма степен ще зависи от способността на регионалните лидери да се интегрират в политическите структури", продължава Бергер.

Отчасти задачите на НАТО се припокриват с интересите на Европейския съюз и отделните членове на Съюза (по -специално Африка и Испания) в региона.

Според Нина Вилен, професор в университета в Лунд, „искането за по-силна политическа воля, по-добро управление и по-голяма координация е често повтаряща се мантра на външни участници."

"Големият брой коалиции и инициативи за подобряване на координацията и сътрудничеството в региона, включително "Сахелски алианс", Партньорството за сигурност и стабилност в Сахел (P3S) и Коалицията за Сахел, изглежда ясен. Показва, че много малко участници - независимо дали са местни или външни - са готови за координация", твърди професор Вилен.

"По този начин всяка нова координационна платформа, инициирана отвън, няма да подобри ситуацията на място, а по -скоро ще увеличи объркването, бюрокрацията и риска от дублиране на усилията", смята шведската експертка.

"Ако не друго, трябва да се положат повече усилия, за да се разпределят по-ясно задачите, да се вземат решения по-гладко и по-бързо и да се управлява по-добре съществуващите инициативи, за да се избегнат сблъсъци и повторение на грешки", твърди тя.

"Докато ЕС разработва новата си стратегия за Сахел, той трябва да обърне внимание на това как външното присъствие влияе върху динамиката на местната власт в региона. Например подход, ориентиран към държавата от страна на външни участници, вероятно ще укрепи правителствата на власт и по този начин ще облекчи натиска за по-съществени реформи", твърди Вилен.

"Въпреки това, неотдавнашният преврат в Мали даде да се разбере, че макар натискът да може да бъде облекчен, той няма да отмине, а неспособността да се отговори ще разкрие фалшивата сигурност, създадена от външното присъствие", категорична е тя.

"По-специално превратът в Мали и желанието на международните участници бързо да се примирят с новото положение показват, че външните участници възнамеряват да останат за дълго време не само с цел решаване на проблемите със сигурността в региона, но и, което е важно, също демонстрират подкрепа за многостранността и лоялността към по-големи съюзници", пише професорката.

"Очевидно НАТО ще остане в интелектуален застой, но Алиансът има много точки, които да оправдаят разширяването на присъствието му в Африка и Близкия изток", заключва тя.

През 2019 г. въпросите за южната стратегия на НАТО предизвикаха фундаментален дебат какво точно се има предвид под „юг“. В този контекст Средиземноморието е ясен център на тежестта. НАТО има Партньорска програма за средиземноморски диалог, обхващаща Северна Африка и Левант.

Тази инициатива навърши 25 години през 2019 г. и се разви значително през времето. Той придоби по-практичен фокус с по-широката цел за изграждане на капацитет и насърчаване на обща култура на сигурност в Средиземноморието.

Този дебат доведе до разбирането, че ефективното разглеждане на стратегията на НАТО, ориентирана към Юг, не може да бъде ограничено до Средиземноморието и неговия непосредствен хинтерланд. Влиянието на НАТО на юг се разшири политически и практически. Извън Магрeбd, Африка като цяло сега е част от стратегическото уравнение и с времето ще стане още по -важна за НАТО.

Миграцията, разпространението на тероризма и незаконните потоци от всякакъв вид превърнаха Африка в неразделна част от европейската и трансатлантическата система за сигурност. Съединените щати, Франция и други членове на НАТО в момента имат значително военно присъствие в Сахел и Западна Африка.

Това става още по-актуално в партньорствата за разузнаване, наблюдение и сигурност. Разполагането на нови активи на НАТО, включително безпилотни летателни апарати Global Hawk, базирани в Сицилия, е ясно фокусирано върху рисковете, свързани с региона.

Разширяването на това пространство за сигурност предполага по -тясно сътрудничество с институции като Африканския съюз. Твърди се, че в крайна сметка страни като Сенегал, Нигерия и Южна Африка биха могли да станат значими партньори в усилията на НАТО за „дизайн на сигурността“ на юг.

Съответвстващата география на НАТО потенциално има още по широки перспективи. Анализаторите и политиците обръщат по -голямо внимание на незаконните потоци в Атлантическия басейн.

Брюкселските бюрократи винаги могат да твърдят, че интересите на сигурността на Европа и Северна Америка са пряко засегнати от значителния поток от наркотици и свързания с тях трафик от Латинска Америка и Карибите през Атлантическия океан до Западна Африка, Кабо Верде и на север до Магреб и през Средиземноморието. Това явление е пример за транснационална заплаха пар екселанс.

Освен това „Югът“ за НАТО може лесно да обхване цялата география от Западна Африка и нейното атлантическо крайбрежие до Южна и дори Югоизточна Азия.

Афганистан, Африканският рог и Персийският залив вече са част от това южно направление, предвид мисиите за борба с тероризма и морската сигурност, в които вече са участвали членовете на НАТО.

Както Ян Лесър от Фонда Маршал в Германия пише:

„В крайна сметка тази перспектива е в съответствие с неумолимо нарастващия натиск върху Алианса за справяне с рисковете, породени от растежа и нестабилността на Китай в Индо-Тихоокеанския регион. Очевидно има ограничения за това огромно разширяване на оперативното пространство на НАТО."

"Спешните нужди в отбраната в Източна Европа и разочарованието от мисията в Афганистан намалиха апетита на съюзниците към експедиционни стратегии", добавя той.

С други думи, в политически смисъл „Югът“ за НАТО може да се простира докъдето самите членове на алианса определят. Най -вероятно те ще се опитат да разширят зоната си, но по начин, че да не влизат в пряка конфронтация с Русия и Китай, както и с Иран и други страни, които смятат НАТО за заплаха за тяхната сигурност.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели