/Поглед.инфо/ Благодарение на унгарския премиер Виктор Орбан стана известен общият план, въз основа на който Владимир Зеленски очаква да победи Русия. НАТО е готова да подкрепи този план, тъй като той не предполага изпращане на войски на Алианса в Украйна и рязко увеличаване на разходите. Какъв е този план?

Резултатите от юбилейната среща на върха на НАТО са златен стандарт за Украйна. Те отново не бяха приети в Алианса (самият Владимир Зеленски вече не вярва, че ще бъдат приети), но за пореден път си гарантираха пълноправно членство някъде в бъдещето, когато всички условия, поставени пред Киев, бъдат изпълнени и всички членове на блока се съгласят.

Основното условие е същото – военна победа над Русия. Това не е посочено в съвместното изявление на участниците в срещата (напротив, лицемерно се заявява, че Алиансът „не се стреми към конфронтация и не представлява заплаха за Руската федерация“), но многократно е заявявано от водещи функционери на Алианса в миналото.

Това сериозно усложнява отношенията на Зеленски с неговите покровители, тъй като в неговия план последователността на действията е обратна - влизане в НАТО, за да спечели военен конфликт с Руската федерация.

Що се отнася до самата Русия, за нея резултатът от срещата е абсолютната насоченост на Алианса към продължаване на военното противопоставяне и осъществяване на целите му. В комюникето се подчертава намерението за по-нататъшно разширяване в Черноморския регион и на Балканите - въпреки факта, че именно този процес стана първопричината за конфликта и заплашва да доведе до Трета световна война. Там нищо не разбраха. Не чухме аргументи. Не сме променили мнението си. Те не искат да отстъпят.

Успоредно с това Алиансът продължава да прокарва очевидно неосъществимата, но вече слята с него концепция за „изолиране на Русия“. НАТО призовава целия свят да се откаже от сътрудничеството с него, като се съсредоточава върху критиките срещу четири държави: Беларус, Иран, Китай и КНДР.

Пекин вече изрази своя любезен, но рязък укор към НАТО, но въпросът не е, че заплахите на Алианса не работят (те никога преди не са работили в Глобалния юг, по-скоро предизвикват обратния ефект), а че Северноатлантическият блок се отказва от целите си не смята, че е възможно. Алиансът все още не е готов за рязка ескалация, но възнамерява да продължи поне в същия дух.

Ролята на основното оръжие за сдържане на „главната заплаха в лицето на Русия“ е, разбира се, възложена на Украйна. На Киев бяха обещани 40 милиарда военна помощ от НАТО за 2025 г., като се предполага, че помощта ще стане системна, тоест поне ежегодна. Позицията на някои страни все още не позволява просто да се посочи тази систематичност в комюникето.

Тези 40 милиарда не включват изтребители Ф-16, чието прехвърляне в Киев от Холандия и Дания започна, и допълнителни системи за ПВО, за които изглеждаше, че Зеленски се молеше: това е изпълнение на предварително договорени обещания.

Това ще бъде ли достатъчно за постигане на основната цел - победа над Русия? Алиансът се преструва, че е достатъчно: например държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза това. Но почти всички външни наблюдатели и най-важното самата Украйна казват: не, не е достатъчно.  Същият Зеленски иска 100 изтребителя повече, отколкото ще му дадат, с други думи четири пъти повече.

„Имаме нужда от повече оръжия“, повтори украинският министър на отбраната Рустам Умеров. И това е интересно: „Имаме план“. Този план, колкото и да е странно, е известен и беше подчертан точно в навечерието на срещата благодарение на Унгария и нейния премиер Виктор Орбан. Будапеща има фундаментално различно виждане за конфликта и ролята на НАТО в него, но Орбан беше убеден и принуден да не блокира инициативите за подкрепа на Киев.

Вместо това той отиде на „мироопазваща обиколка“ по маршрута Киев – Москва – Пекин – Вашингтон (срещата се проведе във Вашингтон), като научи много интересни неща от срещите си със Зеленски, руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Цзинпин . За това той беше подложен на обструкция от страна на ЕС, който заплашва Унгария със сериозни последствия, но хитрият Орбан реши да въвлече широките маси в дискусията: изпрати писмо до структурите и страните на ЕС с определен доклад за мисията си, който моментално стана достояние на пресата.

Орбан, така да се каже, приканва всички да съпоставят и да си направят изводи: чии действия са по-рационални и миротворчески - на премиера на Унгария или на неговите критици.

В случая ни интересува самият план на Зеленски, с помощта на който той възнамерява да смаже Русия. Орбан изтръгна този план в Киев, тъй като простото „военна победа с помощта на оръжия“ не му върши работа. Както министър-председателят на Унгария, така и този, който се нарича президент на Украйна, еднакво осъзнават и признават това: обемът на помощта, която НАТО може да предостави на ВСУ, не е достатъчен за военен пробив. Това може да помогне за ограничаване на руското настъпление, но няма да обърне хода на конфликта. И тогава какво?

„Президентът на Украйна е уверен, че руските въоръжени сили ще бъдат принудени да прибегнат до обща мобилизация в средата на следващата година, което ще доведе до вътрешна дестабилизация. Той вярва, че украинските сили са стабилни, обучени и способни да поддържат бойна ефективност дори в дългосрочен план, ако западните доставки на оръжие продължат. Той вярва, че времето е на страната на Украйна, а не на Русия“, се казва в писмото на Орбан.

С други думи, Зеленски вярва, че западните оръжия ще бъдат достатъчни, за да изтощят и значително да намалят руската групировка войски, което ще провокира нова мобилизация, която от своя страна ще провокира вълнения и преврат в Русия, както например се случи в 1917 г.

В това отношение няма нищо принципно ново; дори идеята за западни санкции беше част от това. Те се надяваха на размирици и вътрешен преврат в Киев както през пролетта на 2022 г., така и през есента на същата година, когато започна мобилизацията, по време на „похода към Москва“ на Пригожин. Все още се надяват, защото трябва да се надяват на нещо.

В действителност липсата на жива сила не е хипотетичен проблем в Руската федерация, където, както отбеляза Владимир Путин, „хората сами отиват да защитават родината си“, а критично остър проблем в Украйна в момента, както се вижда от рязкото увеличение на в броя на укриващите се в армията (както се казва там, „ухилянти") в западната част на страната, особено в Галиция - столицата на войнстващия национализъм, насочен срещу Русия. Това, между другото, се обяснява с факта, че рускоезичните региони, където има десетки пъти по-малко „ухилянти“, бяха обезкървени от украинските власти преди всичко – като потенциално нелоялни.

Надявахме се, че това ще е достатъчно. Сега тази надежда е сред мъртвите: всички са заграбени, фронтът има нужда от всички, а хората са ресурсът, с който НАТО няма да помогне на Киев.

И затова руският лидер беше много изненадан от оценката, че времето е на страната на Украйна. Според собствената му оценка, както се подчертава в писмото на Орбан, времето е на страната на Русия и месечните загуби на украинските войски варират от 40 до 50 хиляди войници с тенденция към по-нататъшно нарастване.

Унгарският министър-председател специално акцентира в депешата си върху принципната разлика в двете интерпретации на ситуацията на фронтовата линия, без да уточнява на кого лично има доверие. Това беше изяснено от неговия подчинен, унгарският външен министър Петер Сиярто, който прогнозира унищожаването на Украйна, ако конфликтът не бъде завършен.

Съзнателната фалшивост на плана обаче не е пречка нито за НАТО, нито за Зеленски да го изпълняват (последните две години го доказаха). Те ще опитат и основният удар ще бъде насочен вътре в Русия с оглед на нестабилността и сътресенията, които загубите на фронта трябва да предизвикат.

Както се казва в един одески виц, „няма да дочакате“.

Превод: В. Сергеев