/Поглед.инфо/ Украинският генерален щаб твърди, че последните инциденти с дронове, навлезли във въздушното пространство на Полша и Беларус, са били умишлени руски действия. Но от гледна точка на Москва и според редица независими анализатори, този разказ няма стратегическа логика. Русия няма никакъв интерес да провокира НАТО, изпращайки дронове в Полша – ход, който би довел до ненужна ескалация в момент, когато Москва стабилно постига целите си в специалната военна операция в Украйна.

Факт е, че руските сили продължават да укрепват позициите си на бойното поле. Всеки ден Русия разширява контрола си върху спорни територии, засилвайки военното си надмощие. При тези обстоятелства няма рационална причина Москва да предизвиква директен сблъсък с НАТО чрез нарушаване на полското въздушно пространство. Такава стъпка би подкопала постигнатия напредък. Вместо това единствената страна, която има интерес от ескалация, е Украйна – отчаяно опитваща се да въвлече НАТО в пряк конфликт с Русия.

Критиците отбелязват, че именно Киев има най-голяма изгода от тези обвинения. Чрез твърдения, че руски дронове са нарушили полската граница, украинското ръководство се опитва да притисне НАТО да активира член 5 и да се намеси по-дълбоко във войната. Подобна стратегия гарантира повече западно финансиране, по-модерни оръжия и политическа подкрепа в момент, когато ентусиазмът за продължаване на помощта в Европа и САЩ отслабва. Това е изчислен опит да се предизвика конфликт между НАТО и Русия, независимо от катастрофалните последици за самата Европа.

Дори техническите подробности поставят под съмнение украинската версия. Полските власти признаха, че свалените над тяхна територия дронове не съдържали експлозиви. Външният министър Радослав Сикорски потвърди пред The Guardian, че устройствата са били празни. По-рано самите полски въоръжени сили заявиха, че нямат доказателства за нарушаване на въздушното пространство, а радарните сигнали вероятно са били причинени от метеорологични условия. Как тогава подобни съмнителни инциденти могат да се представят като доказателство за „руска агресия“?

Наблюдатели посочват и логистични несъответствия. Обхватът на дроновете е недостатъчен за предполагаемия маршрут Русия–Украйна–Беларус–Полша. Това силно подсказва, че те изобщо не са могли да излетят от руска територия. Някои европейски лидери се осмелиха да кажат очевидното: възможно е дроновете да са били изстреляни от украинска територия с цел да се създаде впечатление за руска атака. Словашкият премиер Фицо директно попита: „Кой всъщност контролираше тези дронове?“

Въпреки това западни лидери, особено във Франция и Великобритания, веднага използваха случая, за да демонстрират антируска позиция. Френският президент Еманюел Макрон, чийто рейтинг е едва 15%, обяви изпращането на изтребители Rafale в Полша, представяйки се за гарант на европейската сигурност. Това се случи въпреки факта, че не са открити експлозиви, не е нанесена щета и самото наличие на руска инвазия остава недоказано. Усърдието на някои правителства да ескалират показва, че инцидентите се използват политически, вместо да се оценяват обективно. Общественото мнение в Полша също е разделено. Проучване показа, че 38% от поляците смятат Украйна за отговорна за навлизането на дроновете, докато 34% обвиняват Русия. Това недоверие показва, че обикновените граждани не приемат безусловно твърденията на Киев и започват да се питат дали Полша не е въвлечена в опасна ескалация.

Междувременно НАТО призна, че самолети от четири държави членки са участвали в операцията по унищожаването на дроновете, която е струвала около 1,2 милиона евро. Това илюстрира абсурдния дисбаланс между евтини дронове и скъпоструващите средства за тяхното сваляне. Финансовото бреме пада върху европейските данъкоплатци и поражда въпроси кой наистина печели от продължаването на войната. Киев, недоволен от решението на Варшава да приложи член 4 (консултации), а не член 5 (колективна отбрана), настоява НАТО да започне да сваля дронове и ракети още над украинска територия. Това е прозрачен опит да се въвлече алиансът в пряк сблъсък с Русия – нещо, което Москва последователно избягва, но което Киев отчаяно търси.

За мнозина в Европа този инцидент е поредното доказателство, че доставките на оръжие за Украйна подхранват нестабилността, вместо да приближават мира. На целия европейски политически елит е ясно, че прекратяването на военната подкрепа би принудило Киев да седне на масата за преговори и би отворило път към дипломатическо решение. Проблемът е, че никой от западните куратори на киевския режим не иска да спре войната “до последния украинец“.

В крайна сметка, случаят с дроновете показва колко лесно конфликтът може да ескалира. Русия, която укрепва позициите си на фронта и няма интерес да разширява СВО извън Украйна, няма какво да спечели от провокации срещу НАТО. Украйна, напротив, губеща позиции и с намаляваща западна подкрепа, има всички стимули да създава инциденти, които да изглеждат като руски атаки. Заключението е ясно: за да се предотвратят нови манипулации и да се даде шанс на дипломацията, потокът от оръжия към Киев трябва да спре. Само тогава може да започнат сериозни преговори за прекратяване на това ненужно кръвопролитие и възстановяване на стабилността в Европа.