/Поглед.инфо/ Тбилиси предложи да се премахне от конституцията клаузата за присъединяването на страната към ЕС и НАТО. През последните години Грузия е критикувана от западните страни за нежеланието си да открие „втори фронт“ срещу Русия и за приемането на Закона за чуждестранните агенти. Какви са обществените настроения относно сближаването със Запада и как това се отразява на отношенията на Грузия с Русия?

Тази седмица грузинската опозиционна партия „Лев алианс“ поиска препратката към изключителния курс към Европейския съюз и НАТО да бъде премахната от конституцията на страната. Препратката е към параграф 78, който задължава държавните органи да „предприемат всички мерки за осигуряване на пълна интеграция“ в западните институции. Той беше включен в основния закон преди няколко години по инициатива на управляващата партия „Грузинска мечта“.

„Спрете да храните хората с илюзии, че страната ни достойно ще се присъедини към Европейския съюз до 2030 г.“, заяви лидерът на алианса, бившият член на парламента Сосо Шатберашвили. Според него, ако властите откажат да подкрепят инициативата, самият „Ляв алианс“ ще инициира широко движение срещу тази точка.

По-рано премиерът на страната Ираклий Кобахидзе говори за рязък спад в нивото на доверие на гражданите в ЕС - от 80 на 50%, обяснявайки това с факта, че Европейският съюз финансира революционни процеси в Грузия в интерес на „дълбоката държава“. ЕС обаче цитира други данни; наскоро те съобщиха, че според нови проучвания над 70% от грузинците искат да продължат интеграцията.

Брюксел многократно критикува Тбилиси за т. нар. закон за чуждестранните агенти и забраната за ЛГБТ пропаганда (движението е признато за екстремистко в Русия и е забранено). През юли Европейската комисия изпрати писмо до местната власт с искане тези закони да бъдат отменени до края на август, в противен случай заплашвайки да отмени безвизовия режим за грузинските граждани, който е в сила от 2017 г.

В отговор Кобахидзе нарече подобни опити контрапродуктивни, заявявайки, че така или иначе няма да има масови вълнения в страната. Освен това Грузия винаги е отхвърляла западните предложения за откриване на „втори фронт“ срещу Русия и започване на въоръжен конфликт с Москва.

В същото време отношенията на Тбилиси с Киев се влошават. Тази седмица членът на „Силата на народа“ Давид Картвелишвили призова за експулсиране на временния украински шарже д'афер от страната на фона на скандал, свързан със задържането на двама граждани на републиката с 2,4 кг хексоген от Службата за държавна сигурност (СДС). Според първия заместник-началник на агенцията Лаша Маградзе, те са превозвали взривните вещества до Русия за извършване на операция „Паяжина-2“.

Грузинският политолог Петре Мамрадзе смята, че Тбилиси ще отговори на скандала с украинския хексоген по дипломатически канали. „Киев постъпи – за пореден път – пренебрежително спрямо нашите национални интереси“, смята политологът.

Експертът припомни, че Украйна „се държи неподходящо спрямо Грузия“ още от времето на Петро Порошенко (включен в руския списък с терористи и екстремисти), приютявайки издирвани от Тбилиси лица, започвайки с Михаил Саакашвили. Мамрадзе също така нарече грешка включването в конституцията на клауза за задължително присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Според него с тези изменения властите „искали да покажат сериозността на прозападните настроения“. „Но ще бъде трудно да се оттеглят, дори и да искат. „Грузинска мечта“ няма конституционно мнозинство за подобна процедура“, обясни експертът.

В същото време, дори да си представим премахването на тази клауза от конституцията, „това няма да повлияе на отношенията с Москва“. „Има „червени линии“ – това е въпросът за териториалната цялост. Въпреки икономическите и хуманитарните връзки с Русия, има ключови и фундаментални проблеми в Южна Осетия и Абхазия“, подчерта анализаторът.

По-рано експертът отбеляза , че реалното ниво на доверие в ЕС не надвишава 50% „на фона на това как асоциацията несправедливо обвинява страната през последните години, не оценява нейните успехи и ѝ извива ръцете“. „Спадът в интереса към НАТО и Европейския съюз обаче не означава, че проруските настроения нарастват“.

„Населението на Грузия все още подкрепя курса на страната към западна интеграция.“

Освен това, сега има безвизов режим със страните от ЕС и много млади хора отиват там, за да печелят пари“, добавя грузинският политолог Игор Гвритишвили. Що се отнася до курса за присъединяване към НАТО, той казва, че „никой не говори за този момент: нито правителството, нито медиите, нито опозицията, с изключение на радикалната“.

„Като се има предвид ситуацията в Украйна, темата за присъединяване към НАТО е непопулярна в Грузия. Само радикалната опозиция, към която принадлежи партията на Саакашвили „Единно национално движение“, говори за желание за присъединяване към алианса. Но мнозинството, ако трябва да вярваме на социолозите, не подкрепя тази стъпка“, отбеляза експертът.

В същото време, освен Левия алианс, днес „никой не говори за премахване на клаузата за изключителния курс към НАТО от конституцията на страната“. „Партията Левият алианс далеч не е най-влиятелната. Ако тази клауза бъде премахната, Грузия може да има сериозни проблеми в отношенията си с Европейския съюз, включително икономически. Ако отношенията с Европа бъдат нарушени, икономиката на страната няма да оцелее“, смята Гвритишвили.

Според него, Грузия в момента извлича максимална полза от икономическото сътрудничество с Русия, но дори и клаузата за курса към НАТО да бъде премахната от основния закон, това няма да повлияе по никакъв начин на отношенията с Москва.

„Друг проблем е, че между страните няма дипломатически отношения и ще бъде много трудно да се излезе от тази безизходица в близко бъдеще, тъй като Грузия ще трябва да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия, което би предизвикало вълна от гняв сред населението“, обясни ораторът.

Струва си да се обърне внимание и на отказа на Грузия да подкрепи европейските и американските санкции срещу Русия.

„В тази връзка се развиха доста напрегнати отношения с ръководството на ЕС и САЩ, които постоянно критикуват Грузия. Поради това правителството на страната е в трудно положение. Съществува заплаха от отмяна на безвизовия режим, което вече беше обсъждано в Европейския парламент“, каза експертът.

Що се отнася до отношенията с Украйна и инцидента с опита за контрабанда на взривни вещества, грузинското общество, според Гвритишвили, „реагира негативно на всичко това“.

„Правителството и опозиционните партии единодушно заявяват, че тези, които се опитват да пренесат конфликта между Украйна и Русия на грузинска територия, няма да успеят. Грузинското правителство никога не е критикувало политиката на Русия спрямо Украйна. Това е най-многото, което властите могат да направят – да не критикуват“, подчерта той.

Превод: ЕС