/Поглед.инфо/ Великата китайска стена, бидейки една от най-известните археологически структури, всъщност е малко проучен обект. Учените, които се опитват да сглобят този исторически пъзел, от време на време съобщават за открития. Но една тайна вълнува особено изследователите. Тя е свързана с мистериозна находка в планините, за която за първи път се говори през 60-те години на миналия век. Но след това се замълча: „Твърде секретен обект.“

Тайната е в оризовата каша

Великата китайска стена се простира на повече от 21 хиляди километра. Височината ѝ е средно 6-8 метра, приблизително колкото височината на триетажна къща. На пръв поглед стените не са много високи и изкачването им няма да е трудно. Особено в дивата природа. Възниква въпросът: струваше ли си да се харчат толкова много ресурси за изграждането на структура без постоянен гарнизон? Струваше си, казват експерти.

Това сдържа кавалерийските атаки. Докато навън царихаос, страната получава време да се подготви за инвазията. Но стената не беше само щит. За това имаше икономическа, както и политическа причина. Учените картографираха цялата северна част на Великата китайска стена (повече от 700 километра), изследваха я внимателно, включително изучиха данните от радиовъглеродния анализ (на някои места бяха извършени разкопки), и заявиха, че тази част от стената не е построена за защита от вражески войски.

Между другото, един интересен „факт“ относно изучаването и наблюдението на главния щит на Китай: понякога в интернет се обсъжда, че Великата китайска стена може да се види от космоса. Всъщност тя не може да се види дори от ниска околоземна орбита.

Причината е сходството на материалите на стената с околната среда - всичко се слива. Следователно е изключително трудно да се различи отгоре, освен при идеално време, което беше потвърдено и от астронавтите. Ето какво каза астронавтът от МКС Крис Хадфийлд:

От космоса можете да видите светлините на градовете и пътищата, но не и стената.

Както са установили изследователи от САЩ, Израел и Монголия, страната е използвала структурата, за да ограничава миграцията. И е събирала данъци от тези, които са влизали на територията на империята. По този начин Великата стена е позволявала да се контролира потокът от кервани, които са се движили по Великия път на коприната.

Основните части на конструкцията, оцелели до наши дни, са построени по време на династията Мин (1368–1644). Строителите са използвали тухли и каменни блокове. Всички тези части са били свързани с оризова каша, към която е била добавена гасена вар. Да, да, тайната на здравината на Великата китайска стена е била лепкавата оризова каша, шегуват се учените. Всъщност, не е смешно.

Амилопектин от ориз и калциев карбонат от вар, когато се комбинират, произвеждат вещество с висока механична якост,– обясниха в провинциалния университет Джъдзян.

Решението, очевидно, е „сериозно“: в участъците от почвата, където са паднали капки от сместа, тревата все още не може да расте.

Има и друго сериозно проучване, което е показало, че значителна част от стената е „под надеждна защита“ – тя е покрита с цианобактерии и мъх.

Оказа се, че кората от микроби и мъхове увеличава механичната стабилност на стената и намалява скоростта на нейното разрушаване,– се посочва в статия в списанието Science Advances.

Стотици тайни проходи

Преди две години световните медии започнаха да говорят за сензация. Те откриха повече от сто тайни прохода във Великата китайска стена. Вътре във всеки един има празнота. За да се стигне до там, е достатъчно да се пробие външният слой. Проходите бяха открити благодарение на непрекъснато заснемане с почти сантиметрова резолюция. Любопитно е също, че всеки такъв таен проход е проектиран така, че да се слива добре с местната топография.

Защо е всичко това? Учените смятат, че нишите са били предназначени за преминаване на разузнавачи, а някои са били построени като комуникационни канали между вътрешната и външната част на Великата стена. Повечето от коридорите се оказаха доста широки. През тях беше възможно да се водят коне в два реда.

В резултат на това днес Великата китайска стена е огромен комплекс от отбранителни съоръжения, но не е единична линия. Има дори кули, които стоят самостоятелно. Има около 25 хиляди от тях, които са били издигнати преди началото на строителството на Великата китайска стена. На кулите са били разположени сигнални кули. Те са били използвани за наблюдение на вражеските подходи и предаване на сигнали.

За да се позволи влизане на територията на империята, в стената са били монтирани 12 порти, които с течение на времето са се превърнали в аванпостове. Великата китайска стена е била свидетел на последната битка между Япония и Китай през 1938 г. Конструкцията е успяла да забави японското настъпление.

Между другото, има мнение, че Великата китайска стена е построена... не от китайците. Казват, че те са си присвоили постижението на друга цивилизация. Това пише Андрей Тюняев, автор на статията „Староруски стил в архитектурата на Великата китайска стена“.

Широко обсъждана е и друга история, свързана с откритие в планините близо до Великата китайска стена. Случилото се предизвика много шум в чуждестранната преса през 60-те и 70-те години на миналия век.

Една от първите публикации се появява на страниците на немското списание „Вегетарианска вселена“ през лятото на 1962 г. Съдържанието на публикацията изглежда обезкуражаващо. Съобщава се, че група археолози през 1937-1938 г. са открили странни каменни дискове в планините Баян-Кара-Ула - имало е повече от 700 броя.

Те приличали на грамофонни плочи и били придружени от неизвестен надпис. Находката е направена до погребения на миниатюрни същества, чийто ръст не надвишавал 1 м 30 см. Те изглеждали като хора, но малки, и също не изглеждали съвсем хора.

Буквите са дешифрирани две десетилетия по-късно

Главното откритие чакаше учените по-нататък – след дешифрирането на мистериозните надписи. Археолозите и филолозите успяха да разпознаят съдържанието на писмените следи върху дисковете едва след две десетилетия.

Според надписите върху дисковете, набраздените писма разказват за летящи машини, които са съществували преди няколко хиляди години, каза професор по археология Цум Ум-нуи.

Авторът на бележките съобщава, че десантният кораб се е разбил в труднодостъпен планински район и не е имало начин да се построи нов. И съдейки по заключенията на впечатлените изследователи, „другите същества“ са продължили да живеят на Земята. А техните скелети са били открити до дисковете.

Въпреки че немско списание е първото, което съобщава за предполагаемата катастрофа в планините на Китай, историята има „руски акцент“ на Запад, благодарение на статия на Вячеслав Зайцев в списание „Спутник“. В нея се казва, че няколко диска съдържат големи количества кобалт и други метали, че действат като проводници на електричество и издават бръмчащ звук, когато бъдат поставени на специален плейър.

Цялата история за пускането е хитро скалъпена измама, заявиха на свой ред учени от Пекинския университет. Други нарекоха историята, която все още се обсъжда от изследователите, красива легенда. Трети пък смятат, че това е „твърде секретен обект“ и че Пекин не разказва цялата история.

Съществува и друга легенда, според която под Великата китайска стена има цяла мрежа от подземни проходи, водещи до древен подземен град.

Между другото, пътешествениците споделят странни инциденти, които са им се случили на Великата китайска стена. Някои виждат „сенки“ и изчезващи фигури. А през 80-те години на миналия век група туристи се изгубили в един от отдалечените участъци на археологическия обект. Хората били открити едва след няколко дни, въпреки че те са твърдяли, че са минали само няколко часа.

Превод: ПИ