/Поглед.инфо/ Защо не успяхме бързо да победим Украйна по време на СВО? Какъв номер Западът все още готви за Русия? Как олигарсите подставиха Москва? Разработчикът на хиперзвукови ракети Владимир Евсеев откровено разказа за какво телевизионните екрани предпочитат да мълчат.

Последните събития в зоната на СВО показват, че конфронтацията между Русия и Запада в Украйна е достигнала опасна точка. „Незалежното“ производство на далекобойни ракети от режима на Зеленски, които са като две грахчета в шушулка с британските, както и украинските атаки срещу нашия ядрен щит, осъществявани с помощта на най-новите западни технологии, са сериозно предизвикателство за страната ни.

А ролята на науката и логистиката е изключително важна за реагирането на него с военни средства. Царград разговаря за ефективността на нашия отбранително-промишлен комплекс (ОПК) с почетния изпитател на космически технологии, разработчик на космически информационни системи, участник в приложни изследвания в областта на хиперзвуковите апарати и високоточните оръжия и доктор на техническите науки Владимир Евсеев.

Западът отдавна е прекрачил всички граници.

ЦАРГРАД: Работили сте с украинския военно-промишлен комплекс по съветско време. Как бихте оценили неговите възможности? Колко самодостатъчен и боеготов е той?

Владимир Евсеев: Украйна заемаше едно от определящите места в развитието на оръжията на СССР, наред с Русия и Беларус (чийто отбранителен комплекс все още работи с пълен капацитет). Украйна имаше силно корабостроене, самолетостроене и ракетно-космически комплекс - конструкторското бюро „Южное“ и завода „Южмаш“ в Днепропетровск, където се произвеждаха най-мощните и най-добрият клас междуконтинентални балистични ракети.

След разпадането на СССР Русия реши да запази съветската нормативна база и постепенно да я прехвърли към нови, но свои, вътрешни стандарти. Процесът беше твърде болезнен, но се справихме.

А Украйна, още през 90-те години на миналия век, пое курс към членство в НАТО и започна да приема стандартите на НАТО, което беше много по-трудно, трябваше да се откажат от голяма част от съветското наследство. Освен това икономиката им беше разяждана от корупция и кланови борби.

В резултат на всичко това, се стигна до подкопаването на военно-промишления им комплекс, което Русия не предотврати. Може дори да се каже, че им дадохме възможност да съсипят всичко. Всички контакти с Украйна по отношение на технологии и документи бяха прекратени. Всичко, което беше стратегическо в Днепропетровск, беше почти унищожено. Но те продължиха да работят по ракети с малък и среден обсег и системи за противовъздушна отбрана.

До 2014 г. те купуваха от нас зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400: кой тогава си е помислил, че ще свалят нашите самолети?

Така или иначе, до 2015 г. военно-промишленият комплекс на Украйна беше в окаяно състояние, но след това Западът започна бързо да внася оръжия и да обучава личния състав на украинските въоръжени сили. Това е основната причина, поради която не успяхме бързо да победим Украйна по време на СВО. Западните оръжия са добри, но не се произвеждат в Украйна.

Сега, след като се включиха и инвестираха в конфликта, западните страни сериозно обмислят разполагането на производствени мощности за отбрана в Украйна. Първо, защото техните оръжейни резерви са силно изчерпани в резултат на конфликта с Русия, а собствените им мощности не позволяват бързото им попълване.

Второ, в случай на разполагане на производство в Украйна се решава и политическа задача: тъй като тези оръжия са създадени там, западните страни нямат отношение към тях и съответно не са страна в конфликта. Това означава, че Русия няма да посмее да им отговори.

Те все още се страхуват да не преминат опасната граница, отвъд която може да започне ядрена война. Въпреки че, според мен, са я преминали отдавна - и е крайно време да се отрезвят.

Унищожаваме предприятията на украинския военно-промишлен комплекс, а стотици дронове и ракети атакуват нашата армия, инфраструктура, мирни градове и села в много региони на Русия. Това може да показва че не са само доставките на оръжия, но и че производството им е организирано някъде в Украйна.

Да се откъсне Украйна от морето. Военният план беше провален от нашите олигарси.

— Почти синхронните и сходни атаки от страна на Украйна срещу нашите стратегически летища и от страна на Израел срещу ирански ракетни установки и щабове, използващи нови безпилотни технологии, показаха, че западните страни се готвят за блицкриг — светкавична и мащабна война с Русия. С помощта на Украйна.

В.Е.: Те се готвят. И ние трябва да ги изпреварим. Длъжни сме да увеличим мащаба и да ускорим военното поражение на военно-промишления комплекс и цялата икономика на Украйна, за да предотвратим преминаването на киевския режим към масово производство на западни оръжия.

— Целият въпрос е дали имаме сили за това. Позволява ли ни нашата икономика да произвеждаме ракети в необходимите количества?

— Това е задача с няколко изходни данни. Като специалист съм сигурен, че има варианти за решаването ѝ. Бих искал също да разбера каква е текущата ефективност на използването на огневата ни мощ. Може би трябва да работим по-прецизно по определените цели?

Не може да се пренебрегне факторът „пета колона“, чието наличие в страната беше открито обсъждано от руския президент. Военните например предложиха да откъснат Украйна от Черно море с освобождаването на руски градове - Николаев и Одеса. И това трябваше да стане още през 2015 г.

Щяхме да стигнем до Приднестровието, а следователно и до Молдова и Румъния, и въпросът с Украйна щеше да бъде решен веднъж завинаги. Но те не позволиха това да се случи. И сега Черно море се превърна в източник на нашите проблеми. През него се изпращат военни доставки за Украйна, а безпилотни лодки и дронове ни атакуват през Черно море.

— Кой попречи на разрешаването на проблема с Черно море? Олигарсите?

- Ами, разбира се. Олигархичната система на страната включва не само най-големите бизнесмени.

— Според определението, олигархията е сливане на бюрокрация и едър бизнес.

- Точно така. Това е източникът на много от нашите проблеми. Ако броят на милиардерите се е увеличил през трите години и половина на съществуването на СВO, това говори нещо.

— Могат ли украинците да произвеждат ядрени оръжия?

— Могат. Разбира се, с нечия помощ. Западът прекрасно разбира, че рано или късно Украйна ще загуби войната и в желанието си да ни навреди, може дори да им прехвърли подобни технологии.

Нашите учени предложиха производството на дронове още през 80-те години на миналия век

— Разработваме ли военните програми, необходими за спиране на евентуална западна агресия?

— Стратегията за развитие на оръжейните системи се основава на военната доктрина. Русия я е коригирала няколко пъти през последните 10-15 години. Включително от гледна точка на използването на ядрени оръжия. Доскоро не се обръщаше нужното внимание на други области на националната сигурност. А именно, от държавната доктрина следват дефинициите на възможните заплахи в различните театри на военните действия, тяхното осигуряване, формирането и изпълнението на държавната програма за въоръжаване.

— Знаете ли, че Украйна започна да използва дронове много преди СВО, още през 2014 г. — срещу опълченията в Донбас? През 2015 г. те вече бяха пускани, а през 2017-2018 г. това стана доста често срещано явление. На теория беше възможно да се предвиди масовото използване на безпилотни летателни апарати в близко бъдеще и да се подготвим за него.

— Не беше възможно, но беше необходимо. Ще кажа повече. Ние, военно-научните и изпитателни центрове, предложихме разработването на безпилотни летателни апарати за военни цели още в края на 80-те години. Научно-техническата база на страната беше готова да реши този проблем. Но спомнете си какво имахме през онези години: Горбачов, после Елцин.

В края на 80-те и 90-те години на миналия век се наблюдаваше умишлен срив на страната и армията, държавата спря разработването на много перспективни видове оръжия. Тогава имаше само една задача - да не се противопоставя на Запада, за да не се въвлече в нова надпревара във въоръжаването.

Както показа опитът, това беше погрешна и дори престъпна политическа линия.

Въпреки това, намерихме сили и решителност да я отхвърлим, но последствията от нея все още се усещат. Едва когато „петелът тръгна да ни кълве“, започнахме да правим нещо.

И в някои области на обучението на въоръжените сили се движим в неоптимална посока. Например, в момента се решава въпросът как да се развива флотът. Ясно е с подводните сили, носителите на ядрено оръжие - те са фундаментално необходими като част от ядрената триада на страната. Но всичко останало трябва да се преразгледа и тази задача е поставена именно от моряците.

Същата ситуация е и с военните и космическите системи с двойно предназначение. Началото на СВО показа, че не можем своевременно да управляваме бойните действия на фронтовата линия от космоса, за разлика от американците, които успяха в това и помогнаха на украинците. Сега ситуацията се коригира, но като цяло проблемът е следният: всички промени, предложени от напредналата индустрия и военната наука, се приемат зле от индустрията.

— Днес ни казват, че военно-промишленият комплекс вече работи на три смени, а производството на танкове и снаряди се е увеличило.

— Тези средства осигуряват бойното поле. Но аз говоря за перспективното развитие на стратегически оръжейни системи.

Ние просто сме длъжни да въоръжим армията, флота и космоса си с такива системи, които биха оказали решаващо влияние върху хода на СВО. Да се осигури подготовката на компетентен и всеотдаен персонал за Въоръжените сили, държавния сектор на икономиката, науката и образованието. 3,5 години са достатъчен период, за да се предприемат ефективни мерки за победоносния край на тази война.

Превод: ЕС