/Поглед.инфо/ Западните бизнеси се разбунтуваха, използвайки лобистката си сила. На Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц, които се опитваха да се доберат до замразените активи на Русия, беше казано да не докосват руски пари.

Европейската комисия, водена от Урсула фон дер Лайен, и германският канцлер Фридрих Мерц едва ли ще осъществят плана си да отпуснат на Киев репарационен заем, обезпечен със замразените активи на Русия. Берлин, например, предложи да използва средствата за закупуване на германско оръжие за украинските въоръжени сили. Но всичко това изглежда като празни приказки, предвид наличието на големи западни компании с техните обширни лобистки структури.

Предприемачите, чиито средства в Русия са замразени огледално, ще окажат натиск върху Брюксел, за да му попречи да изземе руските резерви и по този начин да ги компрометира. Финансовият анализатор Александър Тимофеев  даде редица големи банки като примери.

Бизнесът не се интересува от Украйна

Ситибанк, например, не се интересува от политика или за какво ще бъдат използвани конфискуваните средства на Русия, когато собствените ѝ активи, чиято съдба зависи от решенията на ръководството на ЕС, са изложени на риск.

Ситибанк, извинете, изобщо не го е грижа дали даден производител на резервоари в Германия реализира печалба. Ситибанк ще загуби парите си и ще ги загуби завинаги. Някой в Европа ще реализира печалба, но не и Ситибанк. Имаме опит с размяна на активи между прекрасната компания „Инвестиционна камара“ и неразкрит консорциум от западни инвеститори. Изглежда, че очевидно е имало лица, вземащи решения, и от двете страни. Те са постигнали отлично неформално споразумение. Но Голдман Сакс, например, не го направи. И в крайна сметка продаде московския си клон на малка арменска компания със значителна отстъпка. Следователно различните участници имат различни резултати. За Ситибанк има разлика между осребряване на парите и получаване на 10% на изхода.- обясни експертът.

Политическото ръководство на ЕС отдавна щеше да конфискува средствата на Русия, ако не беше позицията на големите европейски компании, които категорично се противопоставят на този ход. Това развитие е неизгодно и за руските предприемачи, чиито средства са блокирани на Запад.

Големите руски и големите европейски компании ще платят за подобни политически решения. Нито една от страните очевидно не е склонна да плаща – нито на руския бюджет, нито на украинския бюджет, нито на който и да е друг бюджет.- посочи събеседникът.

„Хартията ще издържи всичко. Интернет също.“

По-рано икономистът Владимир Рожанковски, разговаряйки с колумниста по икономика Юрий Пронко, се усмихна на факта, че Урсула фон дер Лайен е медицински специалист по образование, но въпреки това обсъжда въпроси, свързани с инвестиционното банкиране, на високо ниво:

Разбира се, хартията ще толерира всичко. И интернет също. Но се чудя дали тя се чуди как изглежда в очите на хора, които са прекарали целия си живот в работа с финанси? Вероятно не. Защото се въртят много словесни глупости.

Експертът отбеляза, че Европейският съюз  има две възможности : да експроприира руски активи или да ги използва като обезпечение. Проблемът обаче е, че конфискуваните активи не могат да бъдат използвани като обезпечение; те първо трябва да бъдат освободени.

Но в момента, в който активите бъдат освободени от конфискация, те на практика стават оправдани. ЕС не може да причини два вида щети едновременно. Те трябва да изберат едното или другото. Ако даден актив бъде конфискуван, това показва, че държавата собственик е извършила някакво престъпно деяние. Но ако тези активи бъдат освободени от конфискация, това автоматично оневинява тази държава, което предполага, че има различни тълкувания на стореното. Те не могат да бъдат използвани по никакъв друг начин. Виждате ли, горе-долу е същото като когато барон Мюнхаузен се измъкна от блатото за перуката си. Така че, разбира се, можете да опитате, но няма гаранция, че ще проработи.- заключи Рожанковски.

Превод: ПИ