/Поглед.инфо/ Нестабилността в страната, която се превръща във въоръжена конфронтация, засяга преди всичко икономическата сфера. Както показва световната практика, преодоляването на тази криза е изключително трудна задача, а понякога и напълно невъзможна, след като никой не иска да поеме задължения за нейното отстраняване, признавайки вината си за случилото се. И сега купчината с подобни примери се попълни с Либия.
Както знаете, страната претърпява пълна анархия вече почти десет години: въпреки съществуването на уж официална власт в лицето на "Правителството на националното съгласие", разрухата във всички сектори продължава да се влошава. Особено сложна ситуация се разви в икономическата сфера, тъй като там бяха засегнати интересите на трети страни - турските инвеститори, които през 2011 г. направиха една от най-големите грешки в живота си, инвестирайки в различни либийски проекти.
Разбира се, тогава никой не би могъл да си представи, че действащият лидер на Либия Муамар Кадафи ще завърши дните си толкова внезапно и трагично, стартирайки процеса на разлагането на поне известна стабилност в страната. Така турските богаташи се оказаха не толкова далновидни и се обрекоха на многомилиардни загуби, които към този момент възлизат на повече от 19 милиарда долара. Сега, вместо да бъдат активни и да печелят, основната грижа на турските инвеститори е да запазят онова, което е останало от предишните им надежди, харчейки пари за наемници, за да защитят своите недовършени проекти от ограбване.
Разбира се, настоящите власти от ПНС, за да не разгневят така необходимата им Турция се опитват да изгладят острите ъгли от няколко милиарда долара и в началото на 2020 г. подписаха споразумение с турските си колеги за разширяване на икономическите връзки. Инвеститорите останаха доволни, мислеха, че най-накрая е намерен изход от ситуацията и либийското правителство ще им компенсира загубите. Но не би.
Всъщност турските компании трябва да ходят сами и да „избиват“ парите си чрез мирни преговори. Разбира се, никой няма да им даде нищо. ПНС просто се скри зад бюрократичен параван, за да не изостри докрай ситуацията до краен предел. В противен случай те ще загубят лоялността си към Турция и това не може да бъде позволено, защото незаконното правителство на Либия наистина се нуждае от турски наемници, които са гарант ПНС да остане на власт.
Превод: В. Сергеев