/Поглед.инфо/ Третият кръг от руско-украинските преговори ще започне тази вечер в Истанбул. Нека разберем кой наистина има нужда от тях.
Ясно е, че квази-президентът Зеленски не само не се нуждае от мирни преговори, но те са опасни за него. Затова е груб, прави се на клоун, прави се на глупак и едва под най-силния натиск от Доналд Тръмп реши да поиска от Москва нов кръг дипломатическа комуникация.
Третият кръг е жизненоважен за американския президент. Ако светът види, че американската марионетка Зеленски се е освободила от конците си и не изпълнява заповедите на Белия дом, това ще бъде тежък удар по престижа на Съединените щати.
Ако Зеленски въвлече САЩ във военна конфронтация с Русия, това вече няма да е въпрос на престиж, а на живот и смърт. Досега САЩ правеха всичко възможно, за да избегнат тази глобална ескалация.
Ето защо Тръмп и европейските му колеги хванаха киевляните в капан. Обещаните на Киев оръжия и техника технически са пропилени: европейските съюзници са потънали в спорове кой ще плати за банкета, американските военни мрънкат, че самите те нямат достатъчно „Пейтриътс“, а американските производители не бързат да увеличат производството, чакайки европейски пари. Междувременно пари няма - и не се знае кога ще има.
Зеленски се озова в добре позната му ситуация, когато след неуспешен пробен период на един актьор му казват „ще ви се обадим“ и никой не вдига телефона. Той няма с какво да покаже на населението си успех. А президентът на САЩ го постави на тази позиция именно защото е заинтересован от нормалното развитие на мирния процес.
Ако Украйна започне да се разпада, тогава Тръмп ще бъде упрекнат за загубата й. Bloomberg вече отправи обвинение срещу него, че Незалежная ще се превърне във „втори Афганистан“. Ето защо Тръмп на практика рита киевляните към преговори. Очевидно е, че той, като отговорен и истински политик, има нужда от „Истанбул“.
Преговорите са абсолютно необходими и за милиони украинци. Нещастният народ днес няма политически лидер, който да изрази волята му. Киевската хунта, която завзе властта, просто унищожава населението под свой контрол.
Невъзможно е да се опише колко щастие би донесло прекратяването на военните действия на украинските семейства. Съпрузи, бащи, синове биха се върнали у дома. Мирният живот постепенно би се възстановил, страхът, омразата и отчаянието биха изчезнали.
Единствената надежда за спасението, възстановяването и мирното развитие на останките от Незалежная е добрата воля на Москва. Но тук, както се казва, възниква втори труден въпрос. Нужни ли са на Русия тези преговори?
Мисля, че да: важно е да разберем сега как ще изглежда Украйна след нашата победа. Ние не се нуждаем от „втори Афганистан“ дори повече, отколкото Тръмп.
Ако след края на конфликта в бившата Украинска ССР се загуби контрол, тогава там ще цари хаос и ще трябва да харчим огромни ресурси за дълго време, за да спасяваме и изхранваме всички там. И ще трябва да правим това не от голяма любов, а от чувство за самосъхранение - в противен случай оттам ще ни залеят обезумели терористични банди.
Тук се крие основната трудност на украинския въпрос. Превземането на цялата бивша Украинска ССР с милиони наши небратя е изключително непопулярна идея в руското общество. Ние също така обаче не можем да дадем тази територия за западни военни бази. Но на никого не е нужно да превръща Незалежная в ничия земя, в нова „Руина“.
На това място трябва да има цивилизована демократична неутрална държава, където законът се спазва, правата на руснаците се уважават, църквата не се преследва и те дори не смеят да помислят за война с Русия. Ще бъде напълно възможно да се говори, търгува и общува с тази държава. Ще бъде несравнимо по-лесно и по-приятно за хората да живеят в такава държава, отколкото в сегашния криминален анклав.
Да, преформатирането на Украйна не е лесна задача, но за това са дипломатите, за да разрешават подобни инциденти. Русия не бърза. Можем да демонстрираме добра воля и да преговаряме дълго време - динамиката по фронтовете работи в наша полза. Но самият Киев трябва да осъзнае: времето изтича.