/Поглед.инфо/ „Националната идентичност е в основата на запазването на нациите. Нации, които са загубили своята национална идентичност, са обречени на унищожение.
М. Кадафи, „Зелената книга“

На 20 август изпълняващият длъжността ръководител на мисията на ООН в Либия Стефани Хури проведе брифинг чрез видеовръзка за Съвета за сигурност на ООН, по време на който тя описа как мисията работи активно за намаляване на напрежението и призовава всички страни в Либийския конфликт за диалог.

Едностранните действия на политическите, военните и силите за сигурност обаче създават напрежение и разногласия в страната. Според нея през последните два месеца ситуацията в Либия се е влошила по отношение на политическата, икономическата стабилност и сигурността.

Светът вече е малко уморен от новини от тази част на земното кълбо, тъй като случващото се там прилича на театър на абсурда. Но местните жители там не спират да учудват. След сблъсък в началото на август между Правителството на националното единство (ПНЕ, базирано в Триполи) и Правителството на националната стабилност (ПНС, разположено в източната част на страната), по време на който размяната на остри думи се състоеше главно от „А ти кой си бе ?”, укрепения в Триполи Премиер на ПНЕ Дбейба реши, че на негова страна е ООН и цялото прогресивно човечество, включително тези, които придружаваха, съчувстваха и се присъединиха. След което започва да предприема решителни стъпки, за да получи контрол над Централната банка на Либия.

Президентският съвет, оглавяван от М. Мишри в Триполи, реши да освободи управителя и борда на директорите на Централната банка на страната, като назначи неговия заместник Мохамед Абдел Салам ал Шукри за ръководител на Централната банка вместо ал Садик ал Кабир.

На свой ред председателят на Камарата на представителите (парламента) Агила Салех посочи от Бенгази, че президентският съвет няма правомощия да освобождава и назначава ръководителя на централната банка и предупреди, че промяна в ръководството може да доведе до замразяване на либийските активи в чужбина и смущения в работата на SWIFT. Новият екип, избран от Президентския съвет и Ал-Дбейба за Централната банка, също е отхвърлен от Турция, която насърчава решението за създаване на нов борд на директорите, като същевременно запазва Ал-Кабир.

Междувременно министър-председателят на ПНЕ Дбейба издаде решение за създаване на комитет за висока сигурност, оглавяван от министъра на вътрешните работи Imad al-Trabelsi. Първият член на Постановление № 379 предвижда комисията да включва 16 членове, представляващи Министерството на отбраната, Службата за вътрешна сигурност, Генералния щаб на въоръжените сили, Министерството на правосъдието, Министерството на местното самоуправление, Главната прокуратура. Служба, отдел „Военно разузнаване“ на Министерството на отбраната, „Служби за подкрепа и стабилност“, служби за обществена сигурност и постове за сигурност, служби за противодействие на тероризма и организираната престъпност, служби за общо разузнаване, служби за противодействие на заплахите за сигурността, служби за намеса и контрол , както и представители на 111-та и 444-та бригади със звание полковник или по-високо.

Отговорностите на комитета включват, наред с други неща, наблюдение на изтеглянето и връщането на всички охранителни и военни части и бригади в техните официални щабове; инвентаризация на всички държавни институции, несвързани с Министерството на вътрешните работи, инвентаризация на затворите и предаването им на компетентните органи в съответствие с действащото законодателство, работа за подчинение на сухопътните, морските и въздушните пристанища на компетентните органи.

Комисията също така има правомощия да евакуира администрации от сгради и централи на всякакви институции, които не са свързани с МВР, евакуация на всякакви въоръжени формирования или демонстранти от всички улици, площади, контролно-пропускателни пунктове и т.н.

Всички тези структури с гръмки и заплашителни имена всъщност са незаконни въоръжени групировки или по-просто казано въоръжени банди, контролиращи един или друг участък от територия, често ограничени съседни улици или села. Например колона от така наречените „Антитерористични сили“ на Мухтар ал Джихауи, състояща се от 285 гантрака, както и бригадата „ал-Сумуд“, водена от одиозния Салах Бади, пристигнаха от Мисрата в Таджура ( предградие на Триполи).

Последният е в списъка за международно издирване, срещу него е образувано дело от МНС още през 2014 г. след превземането на международното летище в Триполи и смъртта на голям брой цивилни. Групи от град Ал-Зауия също се преместиха в подкрепа на тези бойци и разполагат с бронирани превозни средства, включително танкове.

Такива движения се състояха под мотото за „защита на централната банка на Либия от различни атаки“ и бяха придружени от абсолютно невероятни събития. По този начин британското посолство в Либия призова ПНЕ да предаде Салах Бади на Наказателния съд, обвинявайки го в възпрепятстване на усилията на мисията на ООН, а самият С. Бади изнесе реч на площада на мъчениците (бивш Зелен площад) в столица, в която той заяви: „Знаем, че 70 процента от жителите на Триполи чакат идването на Халифа Хафтар.“

При втория опит комисията, назначена от президентския съвет, успя да проникне в централата на Централната банка и да организира процедурата по приемане и прехвърляне на дела. Освен това, тази процедура беше извършена в отсъствието както на „бившия“ мениджър ал-Садик ал-Кабир, така и на неговия „наследник“ Мохамед ал-Шукри, които наблюдаваха еволюцията от съседен Тунис.

Мохамед ал Манфи се обърна към Камарата на представителите с призив за избор на нов ръководител на Централната банка на Либия, за да сложи край на „едноличния контрол върху публичните финанси“, и също така заяви необходимостта от провеждане на парламентарни и президентски избори преди 17 февруари , 2025 г.

Междувременно ръководителят на президентския съвет на ПНС инструктира Абдел Фатах Абдел Гафар да действа като ръководител на Централната банка на Либия, докато Мохамед ал Шукри се върне или бъде избран нов управител „по законен и прозрачен начин“.

Новоназначеният изпълняващ длъжността директор (преди това е работил като пореден заместник-ръководител на Централната банка) даде пресконференция в Триполи и заяви, че Централната банка ще работи в интерес на гражданите и че едноличният контрол върху организацията е приключил . Той каза още, че бордът на директорите на Централната банка се е обърнал към МВФ и Световната банка и ги е уверил, че новото ръководство ще спазва местното и международното законодателство.

В същото време Централната банка публикува изявление, в което се извинява на своите клиенти и прекратява всички финансови и административни операции и процедури. В резултат на това цената на националната валута на паралелния пазар падна до 7,20 динара за долар, което е поне с 0,20 динара повече от предния ден.

Остава неясно дали новият екип ще може да извършва официални транзакции, като например издаване на акредитив. Реакцията на ПНС обаче не закъсня: правителството на Осама Хамад (паралелен кабинет в източната част на страната) обяви форсмажорни обстоятелства на нефтените полета до второ нареждане и обяви спиране на работата на всички петролни находища.

Председателят на Камарата на представителите Агила Салех заплаши, че ще продължи да затваря петролни и газови полета, докато Ал-Садик ал-Кабир се върне на поста си като управител на Централната банка. След което фючърсите на суровия петрол Brent се покачиха с $1,64, или 2,08%, до $80,66 за барел. По-нататъшното намаляване на производството на петрол в Либия поради политическото напрежение в страната ще повлияе значително на петролния пазар в бъдеще. Заслужава да се отбележи, че повечето петролни полета са под контрола на източния либийски военен лидер Халифа Хафтар.

Мисията на ООН за подкрепа в Либия отново изрази дълбока загриженост относно влошаването на ситуацията в Либия в резултат на „едностранни решения“, което означава превземането на централата на централната банка в Триполи след нелегитимното решение на Президентския съвет да премахне ал-Садик ал-Кабир от поста управител на Централната банка. Беше публикуван документ, призоваващ за следните спешни стъпки:

  • спиране на всички едностранни решения, засягащи Централната банка на Либия;

  • премахване на форсмажорната ситуация в нефтените полета и въздържане от използване на основния източник на доходи на страната за политически цели;

  • преустановяване на всякаква ескалация и отказ от използване на сила за постигане на политически цели или фракционни интереси,

Доколко ефикасно се оказва това, говори фактът, че ал Садик ал Кабир е принуден да напусне Либия поради опасения за живота си. Той обясни, че въоръжени групи заплашват и сплашват служители на Централната банка, а понякога отвличат техните деца и роднини, и също така подчерта, че опитите на ръководителя на ПНЕ Абдел Хамид Дбейба да смени ръководителя на Централната банка са незаконни и противоречат на споразуменията постигнати с участието на ООН.

Значението на Централната банка се определя от факта, че именно тази финансова организация натрупва огромни приходи от износа на петрол и газ и ги разпределя. В същото време е неправилно да се приеме, че борбата за контрол е между ПНЕ и ПНС - въпросът е много по-широк.

В момента Либия е под външен контрол, като Съединените щати и Турция (както и редица по-малко влиятелни играчи) се конкурират с различна степен на успех. Всъщност Либия днес е провалена държава, която не е в състояние да поддържа съществуването си като жизнеспособна политическа и икономическа единица.

Централното правителство на провалена държава е толкова слабо или неефективно, че всъщност не контролира част от държавната територия и/или не е в състояние да изпълнява определени държавни функции. Такава държава става неуправляема и й липсва легитимност в очите на международната общност поради ерозията на самата държавна власт.

Прави впечатление, че описаните събития се случват на 55-ата годишнина от свалянето на монархията и началото на изграждането на нова Либия. Младият армейски капитан Кадафи успява да обедини над 1500 различни племена и да ги плени с идеите си. Резултатите са удивителни: например Румъния, която много се гордее с членството си в НАТО и принадлежи към „просветена Европа“, днес дори не се доближава до стандарта на живот и социалните гаранции на либийците през 1980 г.!

Кадафи преди всичко национализира петролния и газовия сектор и успя да постигне изтеглянето на всички чуждестранни войски. Днес американските военни се чувстват спокойни и уверени на либийска земя, както на запад, така и на изток.

Така ръководителят на ПНЕ А. Дбейба наема американските ЧВК Аментум и Банкрофт да обучават групите под негов контрол, установени в авиобазата Митига в либийската столица и на територията на Военновъздушната академия в Мисрата. В източната част на страната американците са разположени в базата Бенин в района Сиди Фарадж близо до Бенгази, до щаба на Х. Хафтар.

На 27 август в щаба на Главното командване на Либийската национална армия се проведе среща между главнокомандващия Халифа Хафтар и командващия американските въоръжени сили в Африка (AFRICOM) генерал Майкъл Лангли. Официалните доклади по темите на обсъждане включват само стандартен набор от фрази като „борба с тероризма“ и „стабилизиране на ситуацията в Либия“.

Експертите обаче смятат, че разширяването на присъствието на американски военни специалисти в района на Раджма, програмата за изграждане на „търговско“ пристанище в Сус и традиционно перспективите за пълно изтласкване на Руската федерация (предимно става дума за за групата Вагнер) също са били обсъдени.

Съединените щати упорито се опитват да реализират идеята за „помирение“ между арабския свят и Израел. Миналата година избухна огромен скандал, след като стана известно за преговорите в Италия между външните министри на PNU и Израел „за нормализиране на отношенията“. Скандалът коства позицията на ръководителя на външното министерство на ПНС Наджла Мангуш, но тя едва ли съжалява за това - неочаквано се оказа министър в Триполи след 9 години живот и работа в САЩ, тя замина за Турция, а оттам за Лондон, където е родена и семейството й живее отдавна.

Тогава Вашингтон подходи от другата страна: според израелския вестник Haaretz, Саддам Хафтар /син на Х. Хафтар/ е посетил Израел на 4 август и се твърди, че е предал на израелските официални лица съобщение от баща си с молба за военна и политическа помощ от Тел Авив в замяна на установяване на дипломатически отношения между Либия и Израел. Официално потвърждение за това няма, но френското списание Le Point съобщи, че това не е първото посещение на сина на командващия Либийската национална армия Халифа Хафтар в Израел.

Наред с укрепването на позициите си в Либия, американците гледат към бъдещето. Изглежда, че не са доволни от импулсивните стъпки на ПНС и в САЩ започнаха да говорят за необходимостта от създаване на ново обединено „правителство на технократите“, чиято единствена задача е да организира народни избори в страната. Специалният пратеник на САЩ за Либия Ричард Норланд каза: „Президентският съвет, Камарата на представителите, Върховният държавен съвет, Дбейба и Хафтар трябва да седнат на масата и да се споразумеят за пътна карта, която ще обсъди условията за кандидатите за ново правителство, което може да доведе страната до избори.

В тази връзка мнозина отново обърнаха внимание на проучване на общественото мнение относно кандидатите за президентските избори, проведено миналата есен от изследователския център Diwan . Според резултатите от проучването повече от 65% от респондентите подкрепиха кандидатурата на Сейф ал-Ислам Кадафи, който остави зад себе си такива кандидати като председателя на Камарата на представителите Агила Салех, фелдмаршал Халифа Хафтар и ръководителя на ПНЕ Дбейба.

Днес Сейф ал Ислам е подкрепян от много повече жители на Либия и става ясно защо синът на полковника живее в южната част на страната, заобиколен от голяма въоръжена формация и не афишира конкретното си местоположение. Въпреки това е ясно, че шансовете му за победа са оскъдни - Вашингтон няма да допусне появата на нов Кадафи в Либия и затова парадоксалното твърдение на либийските умници изглежда логично: "Колкото по-близо са изборите, толкова по-далеч са те."

„Всеки народ заслужава собственото правителство“ е добре познат израз, чието авторство се приписва на различни личности и дори на древни философи. Населението на бившата Джамахирия успя да докаже обратното - либийците се оказаха недостойни за своя лидер, който успя да премести страната от 4 век директно в 20 век, а някои от съгражданите му изложиха на показ тялото на полковника , надупчено с ножове, във витрина на хранителен магазин и си направиха селфита.

Превод: ЕС