/Поглед.инфо/ Арменската апостолическа църква (ААЦ) ще бъде лишена от данъчни облекчения. Това съвпадна с протестите, водени от архиепископа на Тавуш Баграт Галстанян. Духовникът не крие, че самият той има за цел да стане премиер. За ситуацията в Закавказката република - в материала.
"Чуждестранен агент"
Пашинян нарече ААЦ „агент на влияние“ и обеща „да се справи с този проблем“ през следващите месеци. Той също така намекна, че Галстанян и неговите поддръжници, които от април протестират срещу делимитацията на границата с Азербайджан и подписването на мирен договор, всъщност не искат държавна независимост.
"Има други системи на управление, защо ви е нужно правителство, защо ви трябва парламент, когато има епархии? Защо ви трябват десет области? Ще имате десет епархии", каза премиерът .
Председателят на парламента Ален Симонян повдигна въпроса за данъците. „Спрете да си играете с нашите емоции, история и, вече занимавайки се с политика, да събирате пари от диаспората, да продавате свещи, кока-кола, вино, да имате ресторанти и да не плащате“, възмути се той.
Ръководителят на парламентарната комисия по държавните приходи Рустам Бадасян призова за преразглеждане на фискалната система. А секретарят на управляващата партия "Граждански договор" Артур Ованесян отбеляза: ААЦ може да има полезни за държавата парцели, които не използва.
През 2023 г. ААЦ прехвърли 435 милиона драма (повече от 1,1 милиона долара) в държавната хазна. Това е данък общ доход (20%). Църквата е освободена от останалото (например имущество).
Броят на енориашите се оценява на девет милиона - почти цялото население плюс голяма диаспора. Армения е светска държава, но църквата е много важна за обществото. Конституцията му възлага изключителна мисия „в духовния живот на народа, в развитието на националната култура и съхраняването на идентичността“.
Ангели и демони
Сегашното правителство отдавна е в обтегнати отношения с ААЦ. През 2018 г. поддръжниците на Пашинян обвиниха примаса на Арменската апостолическа църква католикос Карекин II в корупция. Самият премиер се дистанцира от конфликта.
След Втората карабахска война през 2020 г. църквата подкрепя антиправителствените протести, въпреки че не участва активно в тях. Но през април тази година архиепископ Баграт Галстанян оглави движение срещу делимитацията на арменско-азербайджанската граница в района на Тавуш.
На 9 май десетки хиляди хора излязоха по улиците на Ереван по негов призив. Галстанян се срещна с бизнесмени, представители на ликвидираната република Нагорни Карабах и репатрианти. Той не крие, че ще преговаря с всички бивши президенти на Армения.
Архиепископът постоянно повтаря: недопустимо е смесването на политическа и църковна дейност. Той не прави кампания в църквите. Но въпреки канадското си гражданство, той е готов да заеме поста министър-председател, „ако Бог пожелае“.
Светският Ереван засилва своята антицърковна реторика. Престолът на Ечмиадзин отхвърля обвиненията.
Ръководителят на канцеларията на Католикоса архиепископ Аршак Хачатрян нарече лъжа твърдението за неплащане на данъци. И даде да се разбере, че безредиците са провокирани от властите: хората са „против едностранни териториални отстъпки в Тавуш под името демаркация“.
„Необходимо е представителите на правителството, съзнавайки отговорността си към народа и родината, да се замислят върху ролята на църквата, залегнала и в конституцията, и да преразгледат своята политика“, се казва в официалното комюнике.
Предстоятелят на Ширакската епархия архиепископ Микаел Аджапакян се изрази по-малко дипломатично: „За стотен път повтарям на тези жалки нещастници: видяхме, че Църквата ги победи и продължи своята дейност. Има граници и мерки. Стига" А известният свещеник в страната Асогик Карапетян предложи на властите да си „затворят устите и да не се прицелват“ в ААЦ, „която е абсолютна национална ценност“.
Екзорсист
Доцентът в Руско-арменския университет Антон Евстратов смята за естествено желанието на правителството да постигне пълен контрол над църквата. „ААЦ извършва дейности, данъците от които не отиват в хазната. Всъщност църковната икономика съществува отделно от държавата“, обяснява той.
Църквата е решена не само да защити своята независимост, но и да засили влиянието си в страната, продължава политологът. По-специално, тя е готова да използва заплахите на властите като повод за разширяване на протеста.
„От 9 май обаче архиепископ Баграт Галстанян не може да предложи на своите последователи ясна програма за действие. Хората не разбират какво правят и защо... Дори самият католикос да заяви, че Пашинян вече не е легитимен, това няма да повлияе из основи на нищо“, смята Евстратов.
Научният сътрудник в Кавказкия институт Грант Микаелян смята, че това изобщо не е въпрос на финанси.
„Освен това, той се опитва драстично да промени външнополитическия курс на Армения, да разбие историческите наративи, които му се струват неверни, по този път той вече е потиснал политическата опозиция. Неслучайно натискът върху ААЦ се увеличи след преговорите между министър-председателя и заместник-шефа на ЦРУ от Дейвид Коен. Премиерът може да изпълни заповедта на САЩ”, разказва експертът.
Духовенството, каза той, първоначално нямаше желание да се бори с правителството. Сега обаче са убедени: ако арменската църква е преживяла Сталин, то още повече ще се справи с атаките на Пашинян.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
