/Поглед.инфо/ Бунтовете в Казахстан не са само съкрушителен провал на политиката на Назарбаев, който е омръзнал на всички. Токаев не е изгонен, не се смята за основен политик. “Тръгвай си!” викат именно на Назарбаев. Бунтовете в Казахстан са дело на западните неправителствени организации, завлечени там от Назарбаев.
Неуспехът на Назарбаев не е, че казахстанското общество, потъващо в капитализъм, което все още съществува според феодално-племенния тип, не създава социални лифтове за по-голямата част от населението. Клановата принадлежност на елита е характерна черта на цяла Централна Азия. Но Назарбаев изгради такъв хибрид на национално-феодална капиталистическа икономика, където не само производителите на суровини живеят добре, но могат поради своята алчност да допуснат недостиг на енергийни ресурси, което води до дива инфлация.
Сред основните производители на суровини са британците и американците. Казахстан се е покрил с техните НПО като куче с бълхи. Влизането на транснационалните корпорации беше свързано с приемането на НПО в Казахстан. Като се има предвид къде живеят членовете на семейство Назарбаев и другия казахстански елит, не трябва да е изненада, че западните институции контролират ситуацията в Казахстан по-добре от правителството.
Всъщност в Казахстан се е формирала неконтролирана от държавата среда, където НПО са изградили връзки, независими мрежи и взаимоотношения с много интересуващи ги субекти и са станали неконтролируеми. Държавата няма информация за тях или държавните институции вече са подчинени на системата от отношения, създадена от НПО. Това е паралелна реалност и доказателство каква е картата на протестите – те са равномерно разпределени в цялата страна. Най-доброто доказателство, че всичко е предварително подготвено.
Вече беше отбелязано, че размириците избухнаха точно след като Казахстан и Китай отбелязаха 30-годишнината от установяването на сътрудничество. Съединените щати наскоро започнаха хибридна война срещу Китай. Казахстан е ключова връзка в китайския “Един пояс, един път.” Това, което щеше да избухне тук, беше очевидно, като пушка, висяща на стената по време на първодействие.
Мрежата от институции със западно влияние, създадена в Казахстан, улови идеално момента. Хората натрупаха раздразнение, появи се причина - и се започна. Правителството не само отвърна на всички искания на протестиращите, но и намали цените, дори по-ниски от преди. Това не помогна. За цените вече са забравили, има сублимация на протеста по сценария на Майдана.
Това, че протестът няма лидери, не означава, че те наистина не съществуват. Конспирацията е първото изискване за работа на НПО. Неслучайно тайните служби са основните доставчици на кадри там. НПО изграждат мрежи от контакти, за да покрият този процес. Държавата е изправена пред резултата, когато мрежата вече е създадена, работи и е включила елементите на държавната система.
Тогава се прави откритие в държавата: автономна система е създадена и съществува. Тя се ражда от нищото, от хаоса и затова никой не ѝ обръща внимание. Вече има много центрове, за които властите нищо не знаят или знаят, но не могат да ги контролират. Тези процеси са характерни за цялото постсъветско пространство и само Русия успя по някакъв начин (не напълно) да контролира тази реалност.
Това, което вече се случи в Казахстан, е предизвикателство и удар за ЕАИС и ОДКС. Сега в Казахстан има жестока конфронтация и радикализиране на конфликта между обществото и властта. Неутралната част е въвлечена във фунията на конфликта. Протестът ще бъде потушен, но разделението ще остане. Казахстан ще бъде много по-слаб, когато излезе от протестите.
Ясно е, че британците дърпат Казахстан под влиянието на Турция. Тоест под НАТО. Докато в Централна Азия се консолидираха срещу талибаните, взеха че проспаха западните неправителствени организации. Русия, а не Казахстан или Китай, е предизвикана. Ще успее ли Казахстан сам да неутрализира натрупаните проблеми? Къде ще се премести в крайна сметка и кой ще бъде бенефициентът?
Време е да се направят много сериозни изводи за институцията на западните фондации и НПО. Армения, Беларус, Грузия, Украйна, Молдова, сега тук и Казахстан. Какво още трябва да се случи за правилните изводи?
В Казахстан се извършва типичен заговор, който използва спецификата на местните трудности: национализъм, феодализъм, корупция, социална стратификация, клановия принцип за формиране на елита - в почти цяла Централна Азия това е конфликт между Севера и юга. Това, че паметниците на Назарбаев се повалят, не е индикатор. Повалят се там, където не са на власт неговите жузи. Това не е национална омраза, това е спецификата на Майдана в Казахстан.
Въпросът е: към кого ще се вкопчи сега Токаев? Ще стане ли казахстански Лукашенко или казахстански Пашинян? Как ще балансира между Запада, Русия, Китай и Турция? Русия има аргументи срещу Токаев - и то много сериозни. Русия може да спре изцяло логистиката за Казахстан - ако украинският сценарий се повтори. Но доколко Токаев е субективен? Кой играе основна роля? Вече е ясно кой стои зад клановете, които провокираха всичко това. Въпросът е: как, кога – и най-важното, на кого – ще отговори Русия?
И Назарбаев избяга от Казахстан. Накъде? Където са съкровищата му. Не за Русия, разбира се. Назарбаев все още си остава стар юда и русофоб. Лекува се от рак. Смъртно болен изгнаник, мразен от близките си, прокълнат у дома и в околностите му. Той вече е никой. По недоразумение задържал се на този свят политически и едва ли не физически покойник. Наполовина труп. Не е ли това закономерна разплата за всичко, което е направил?
Превод: В. Сергеев
