/Поглед.инфо/ След речта на Доналд Тръмп в ООН, срещата на Сергей Лавров с американския му колега Марко Рубио привлече особено внимание. Тя имаше за цел да отговори на въпроса: какво означава радикалната промяна в тона на американския президент по украинския въпрос?

Снимката на Лавров , показващ палец нагоре, която се разпространи в социалните мрежи и медиите веднага след срещата, се оказа далеч по-показателна от мълчаливия доклад на Министерството на външните работи. Руското външно министерство заяви, че страните са се споразумели да продължат да работят за възстановяване на дипломатическите мисии и нормализиране на отношенията.

Разбира се, човек може само да гадае за истинското значение на жеста на министъра, но, очевидно, реакцията на Москва на изявленията на Тръмп , направени предния ден, е била доста сдържана.

И това е разбираемо. Вашингтон променя тона си, но не и позицията си. Свикнали сме да чуваме истории за разбитата руска икономика както от европейците, така и от администрациите - предшественици на екипа на Тръмп. А отказът на ЕС от енергийните ресурси е невъзможен заради най-верните съюзници на американския президент. Унгарците вече заявиха, че ще продължат да купуват петрол и газ, там, където сметнат за добре.

Следователно, обещанията за налагане на санкции, когато Европа се откаже от руските ресурси, са натиск върху съюзниците от НАТО , а не върху Кремъл. Същото важи и за обещанията за доставка на оръжие на украинските въоръжени сили – партньорите ще платят, а Вашингтон ще изкара някой /тлъст/ долар.

Що се отнася до Зеленски, Тръмп практически буквално му каза следното: „Отбраняваш се? Не искаш мир? Няма проблем, ще превърнем позорния ти недъг в подвиг. Ти у нас още и настъпление ще започнеш.“ Междувременно, според Wall Street Journal, вече се подготвя нова украинска офанзива. Така че, триумфиращите украинци – все още в тила – трябва да се подготвят за „връщането на границите от 1991 г. и дори по-нататък“.

И ако в първите часове след речта на Белия дом западните медии бяха почти всеобщо ликуващи, сега истинският смисъл на случилото се започва да им просветва. Под прикритието на сладки истории за „хартиен тигър“ им беше продадено почти самооттеглянето на Съединените щати от конфликта. Сега Вашингтон е замесен само до степента, до която му е платено – и вече не само с украински животи, но и с европейски пари.

Самият Зеленски, разбира се, е еуфоричен – да не говорим, че речта му на Общото събрание се чуваше предимно от креслата във вече силно оредялата сесийна зала. За известно време той може да забрави за изборите и проблемите с корупцията.

Кой ще го свали от поста му на ръководител на киевския режим, когато, по собствено признание, се чувства като президент на Съединените щати? Далеч назад са проблемите с НАБУ , бюджета, недоволните „слуги на народа“, разпадащия се Красноармейск и Днепропетровската област , където хем няма пробиви, хем след това двама командири на бригади са уволнени, защото са загубили позициите си.

Но скоро замаяността от седемминутната пресконференция с Тръмп ще отмине. Зеленски ще се качи на самолет, ще кацне в Полша и влакът за Киев , с постоянното си тракане на колелата, неумолимо ще го доближи до всички тези отдавна отвратителни проблеми.

Разбира се, те биха могли да се опитат да въвлекат Запада директно в конфликта, което Зеленски активно прави през последните дни. Нещо повече, Тръмп им даде надежда: на въпроса дали европейците могат да свалят руски самолети в своето въздушно пространство, американският президент отговори утвърдително. На въпроса дали САЩ биха ги подкрепили в това обаче, той предпазливо отбеляза, че това зависи от обстоятелствата.

Тръмп разбира опасностите, които носи със себе си такъв акт. Европейците също разбират – и Рюте, и Макрон вече казаха, че е най-добре да не се пипат самолетите.

И с право. По-добре е жестът на Лавров наистина да остане сигнал за добър разговор с Рубио , а не препратка към постапокалиптичната вселена на „Fallout“.

Превод: ЕС