/Поглед.инфо/ 2024 г. може да донесе редица изненади на руската и световната икономика, както приятни, така и не толкова. При определени обстоятелства, смятат експертите, могат да се сбъднат осем много неочаквани сценария. За какво говорим и какви могат да бъдат обстоятелствата?

Първият възможен шок през 2024 г. е покачването на цените на петрола до 150 долара за барел и повече. „Такъв сценарий е възможен само при рязко намаляване на предлагането на пазара. Търсенето не може да расте толкова бързо и да доведе до недостиг на петрол. За да стане това, някой трябва радикално да намали обемите на производството и износа“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Според него ОПЕК+ определено няма да направи това сама. „Това може да се случи по-скоро поради разширяването на военния конфликт в Близкия изток, в който да бъде въвлечен например Иран. Това е сценарий за частично или пълно затваряне на Ормузкия пролив, през който тече повече от 20% от целия нефт. Вторият вариант е да намалим доставките на петрол от Русия, ако западните страни прекалят със сплашването на купувачите на руски петрол и се лишим от пазар за продажби. Или САЩ и ЕС ни лишат от флот за превоз на петрол. Излизането на руския петрол от световния пазар ще повиши цените до 150 долара или повече за барел“, казва експертът.

Струва си да се разбере, че никой не се нуждае от такъв сценарий - нито производителите на петрол, нито купувачите. „Всеки адекватен участник на пазара разбира, че 150 долара за барел са много, това е цената, на която търсенето ще бъде унищожено. Това бързо ще доведе до срив в световната икономика и намаляване на потреблението“, обяснява Юшков. За Русия комфортната цена за “Брент” е от порядъка на 80-90 долара за барел, като се вземе предвид отстъпката за руската марка “Уралс” от 7-10 долара.

Вторият шокиращ сценарий е пълно спиране на доставките на руски газ за Европа, включително на втечнения. Така може да стане или след въвеждане на западно ембарго срещу руския газ, или блокиране на транзита от Украйна, или разрушаване на транспортната инфраструктура, включително на „Турски поток“ в Черно море. Въпреки че последното е много по-трудно за изпълнение от взривяването на “Северните потоци” в Балтийско море, дори това сега не изглежда като сценарий с нулева вероятност.

Юшков смята за доста вероятен сценария за пълно спиране на доставките на руски газ за Европа по две тръби – украинската и “Турски поток”. Украйна вече блокира южния тръбопровод, а доставките минават само през северното му разклонение клон. Доставките за Европа през "Турски поток" бяха почти спрени през 2023 г., когато България възнамеряваше да въведе допълнително мито върху транзита на руски газ по "Турски поток" в размер на 111 долара за хиляда кубически метра.

„Това беше опит да се блокира транзита на газ чрез въвеждане на бариерна транзитна ставка. В този случай руският газ ставаше скъп и е неизгодно да се купува“, обяснява Юшков. Ситуацията беше спасена от Унгария, която не иска да губи руски газ. Тя трябваше да заплаши, че ще блокира влизането на България в Шенген.

„Мисля, че САЩ ще окажат натиск върху Украйна да блокира транзита веднага след края на отоплителния сезон. Щатите искат окончателно да премахнат Русия от европейския пазар на тръбопроводен газ. Киев има официално основание за блокиране на транзита - обвинявайки “Газпром” в неизпълнение на договорните задължения „изпомпвай или плати“, твърди Игор Юшков. Газпром изпомпва 42-43 милиона кубически метра на ден вместо 109 милиона кубически метра на ден по договор и плаща само за изпомпвания обем, тъй като самата Украйна блокира северния газопровод.

Основната жертва, разбира се, ще бъде Европа. „Европейците, разбира се, няма да умрат или замръзнат. Основният риск е повишаването на цените, което от своя страна ще доведе до по-нататъшна деиндустриализация на европейската икономика. През 2022 г. потреблението на газ от европейската индустрия вече е спаднало с 60 млрд. куб. м, през 2023 г. ще намалее с още 30 млрд. куб. м, а през 2024 г. ще има нов срив “, казва експертът.

Третият шокиращ сценарий е ескалацията на конфликта между САЩ и Китай и спирането на енергийните доставки за Китай от юг (от Африка, Близкия изток и Австралия). „Ако доставките на газ и петрол от юг бъдат прекратени, това ще бъде колапс както за Китай, така и за цялата световна икономика. Китай си остава световната фабрика, но ако енергийните му доставки бъдат прекъснати, целият свят ще остане без никакви продукти. Това е радикален сценарий, точно като директен конфликт между САЩ и Китай. Но не е сигурно, че САЩ открито ще обявят война, това може да е хибридна схема, когато Китай се намеси в някакъв конфликт и след това САЩ прекратят доставките“, твърди Игор Юшков.

Русия може дори да спечели от този радикален сценарий, тъй като ще бъде готова да предостави собствен петрол и газ в големи количества на Китай. Това веднага би направило Пекин по-податлив на изграждането на „Силата на Сибир-2“.

Според Юшков, ако се наложи, Русия разполага с ресурсна база от 150-200 милиарда кубически метра газ, които би могла да доставя годишно на Китай. Трябват ни само договори и инфраструктура.

Четвъртият неочакван сценарий, който също има последици за икономиката, е внезапното прекратяване на СВО през 2024 г. „Това може да отвори прозорец на възможност за подновено сътрудничество с Европа. Най-лесният начин би бил да се върне търговията с въглища и петрол. Европейците могат да направят това под знамето на грижата за климата и планетата: Русия внася петрол в Индия, а Европа от Близкия изток - и това са допълнителни емисии, така че какви санкции може да има, ако говорим за опазване на планетата”, аргументира се Юшков. Подобен положителен сценарий обаче засега е малко вероятен, особено като се има предвид световната практика, където санкциите почти никога не се премахват.

Замразяването на конфликта в Украйна обаче може да има значителни последици за руската икономика като цяло. „Краят на горещата фаза на конфликта ще бъде „дефлационен шок“ за руската икономика: много стотици хиляди хора ще се върнат на пазара на труда, инфлацията ще се забави, Централната банка ще намали лихвите под 10% от сегашните 16%“, отбелязва Фьодор Наумов, финансов стратег.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Петият малко вероятен сценарий е ускореното въвеждане на изкуствения интелект (ИИ), включително в Русия. “Голдман Сакс” изчисли, че в САЩ 25% от всички работни задачи могат да бъдат прехвърлени към ИИ, а в някои области дори повече. Например, повече от 40% от счетоводната и правна работа и повече от 30% от работата на програмисти, дизайнери и журналисти.

„Ако оценките за САЩ се прехвърлят в Русия, тогава масовото въвеждане на ИИ (базирано на големи езикови модели) в нашата страна ще ни позволи да елиминираме повече от 1 милион счетоводители, повече от 400 хиляди адвокати, повече от 300 хиляди дизайнери , повече от 250 хиляди програмисти, повече от 150 хиляди .журналисти, както и хиляди блогъри, търговци и анализатори.

Общо само в изброените категории това са повече от 2 милиона души“, изчислява Фьодор Наумов. Освен това с помощта на ИИ властите ще се справят със задачата да въведат автономно шофиране и да решат проблема с недостига на таксиметрови шофьори и шофьори на камиони, добавя той.

„Всичко това ще доведе до факта, че не само съкратените бели якички ще влязат на пазара на труда.“ Въвеждането на ИИ ще освободи стотици хиляди работници и по този начин ще създаде дефлационен шок в Русия, което най-накрая ще намали инфлацията до дългосрочната цел на Банката на Русия от 4%“, казва Наумов.

Шестият неочакван сценарий е продължаване на високите лихви от Федералния резерв и ЕЦБ през 2024 г., което ще провокира рецесия в световната икономика. „Инфлацията в САЩ се забавя и пазарите ценообразуват намаляване на лихвения процент от ФР за март 2024 г., но САЩ могат да поддържат строга парична политика до края на 2024 г., въпреки че това изглежда малко вероятно. Това увеличава вероятността от дълбока рецесия в световната икономика и като следствие от това спад в търсенето на енергия и цените на петрола. Пазарът на петрол може да се изправи пред потенциален излишък“, казва Марина Никишова, главен икономист в “Зенитбанк”.

Ако инфлацията се ускори, ЕЦБ също може да се върне към повишаване на лихвите, което ще потопи еврозоната в дълбока рецесия. „В същото време в развиващите се страни повишаването на основните лихвени проценти може да доведе до обезценяване на националните валути - и това допълнително ще ускори инфлацията в тези страни. Икономиките на САЩ и Европа засега се издържат, но сега дори малък „черен лебед“ може да ги изпрати в криза“, каза Никишова.

Глобалната криза не може да не засегне Русия. Това включва натиск върху обменния курс на рублата и риска от спад в търсенето и цените на петрола, което по един или друг начин се отразява на бюджетните приходи.

Седмият шоков сценарий е глобална дългова криза, когато цели държави не изпълнят задълженията си. „Нарастващите лихвени проценти по света доведоха до повишаване на разходите за обслужване на дълга. В същото време глобалният дълг продължава да расте. За пет години натоварването се е увеличило с 60 трилиона долара, от които две трети от увеличението се пада на развитите страни - САЩ, Япония, Франция и Великобритания“, отбелязва главният икономист на “Зенитбанк”.

Развиващите се страни също задлъжняват, особено Китай, Индия, Бразилия и Мексико. „Десетки развиващи се страни са изложени на риск от неизпълнение на държавния си дълг. Има опасения, че на фона на избори, които ще се проведат в повече от 50 държави, фискалната тежест и обемът на държавните заеми в Индия, Южна Африка, Пакистан и САЩ може да се увеличат“, отбелязва Никишова. Проблемите с основните търговски партньори на Русия - Китай и Индия - също крият рискове за руските приходи.

Осмият шоков сценарий е някаква напълно непредвидима геополитическа криза, а може би дори повече от една. Тук може да има много варианти. „Геополитическите рискове се състоят във възможното разширяване на географията на съществуващите конфликти и появата на нови. Опитът от 2022-2023 г. показва, че те могат да доведат до временни смущения в системите за доставка на енергия и храни, както и до ценови шокове, които могат да усложнят задачата на централните банки при избора между рисковете от рецесия, висока инфлация и финансова стабилност“, отбелязва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализи на финансовата група "Финам". Тя посочва как през 2024 г. предстоят над 70 избори в 40 страни по света, като за света и за Москва може би най-голям интерес могат да представляват изборите в Тайван (на 13 януари), в Русия (през март) и, разбира се, в Съединените щати (през ноември).

Изборите в Тайван са важни в контекста на надеждите на Китай за мирно обединение и рисковете от насилствено завземане на властта в Тайван или военна блокада, както и в контекста на отношенията на Китай със САЩ, отбелязва Беленкая.

„Изборите в САЩ ще оформят бъдещата политика на най-голямата и най-мощна икономика в света за следващите четири години. За руския пазар, в контекста на практически замразените отношения със САЩ, може да се засилят спекулациите относно евентуално смекчаване на позицията на новото политическо ръководство на САЩ по отношение на конфликта между Русия и Украйна и отношенията между САЩ и Русия като цяло. Въпреки това, след несбъдналите се надежди за подобряване на руско-американските отношения поради победата на Тръмп през 2016 г., този път трябва да има по-малко илюзии за фундаментални промени в отношенията в зависимост от личността на президента на САЩ“, заключава Беленкая.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.